За чалгата, пошлото и наритването...

© Иван Кутузов

В последно време изчетох много възмутени писания в пресата, заклеймяващи попфолк певците, участниците в реалити шоу програми и изобщо чалгата като символ във всичките й проявления. Тъй като не изпитвам удовлетворение от черно-белите оценки на каквото и да било, ще се опитам да защитя позиция, която сигурно ще скандализира художественотворческата интелигенция, бълваща негледаеми, нечитаеми и неслушаеми филми, пиеси, постановки, романи, песни и всякакви други неоелитарни духовни псевдопродукти.

Не пускам чалга в колата си, но и не подскачам като ощипана, когато я чуя, и не я заклеймявам на всеослушание - идеалната застраховка да не ме помислят за по-малко интелектуална, отколкото съм. Не тръбя на лягане и ставане, че привикналото ми само на класическа музика ухо не се е омърсило с чалга никога през живота ми, а като ме въвлекат в спор - да назовавам поименно певачиците и спонтанно да цитирам (с отвращение, разбира се) текстовете на песните им. Ако не държах да съм информирана, нямаше да гледам нито българската Евровизия, нито годишния концерт на телевизия "Планета". Но ако ме заставеха да избирам, с по-малък вътрешен компромис щях да избера второто.

Просто не мисля, че на попфолк певците се е паднала привилегията да олицетворяват цялото опростачване и меркантилизиране на обществото ни. Да, неграмотни са. Да, за пари са готови да заприличат на надуваеми кукли от силикон. Да, част от тях през свободното си време "работят и по съвместителство". Да, изграждат нисък вкус и нечитави ценности у младите... Този списък можете и сами да си го продължите. И все ще е верен.

Ама хайде да не си кривим чак толкова душите, докато гордо ги разхождаме фосфоресциращи в златен ореол! Едно не можете да отречете - не сме видели чалга певачка да ни убеждава, че е оперна певица. Те поне не се правят на каквито не са.

Започнах да пиша това не защото умирам за всичко, що стимулира низките страсти. Не съм фен на "вип" персони, тв звезди, островни изкусители, деца и внуци на бивши държавници, плейбои и плеймейтки, показно танцуващи и пеещи аматьори, политици шоумени, оцеляващи и всички онези кандидати за слава, ежедневно изгряващи и залязващи по екраните. Но ги наблюдавам внимателно. И установих, че предизвикват у мен само съжаление. Защото са жертви.

Жертви на конюнктурата, на медийната среда

на нивото на културата, на институциите, на обстоятелствата, на манталитета на аудиторията, на собствената си глупост, на алчността си, на стремежа си към 15 минутки слава. Не съм потресена от тях и "не искам да ги наритам".

Но не бързайте да се радвате. Защото все пак съм потресена. Потресена от тези, които ги употребяват, за да си вдигат рейтинга и да трупат печалби, докато ги плюят неуморно.

Потресена съм от продуценти и телевизионни водещи, които привличат зрители, гаврейки се с кандидат-певци, страдащи от интелектуална недостатъчност, за да направят сеира по-зрелищен. В част от продуцираните от тях предавания не изпускат случай и не пестят гнусни епитети, с които да квалифицират чалга певците. Същите чалга певци, които канят в другите си предавания, за да им събират публика и да им се пълнят продуцентските джобове. Нищо лично, това е само бизнес.

Потресена съм от рок музиканти, които през деня припадат, като се спомене чалга, а вечер журират, седнали до чалга певици, гледат в деколтетата им, облизват се и щракат с пръсти, докато те танцуват. Нищо лично, това е само бизнес.

Потресена съм от интелектуалци, които през половината от времето си градят имидж, развявайки социално приемливите си музикални предпочитания и загрижеността си за разложената от чалгата (и особено от някои нестандартно изглеждащи нейни представители) подрастваща младеж, а през другата половина гостуват на същия този крал на попфолка в ролята му на телевизионен водещ и го убеждават колко много го харесват. Ами то почти не остана интелектуалец, отвратен по рождение от чалгата, който да не се е изредил да седне и той на диванчето му. Нищо лично, това е само PR акция.

Какво излезе - че да изкарваш пари от чалга чрез собствения си талант, не може, не е морално, деградира обществото и сее поквара сред младите. Но да изкарваш пари на гърба на чалгаджиите, като ги използваш за мюре да ти привличат зрители пред екрана, за да си разцъкват джиесемите, може. Даже е похвално. Показва бизнес нюх. Евалла!

С едната ръка да ги нариташ за престиж, а с другата да ги доиш за да намажеш и ти от стандарта им

Но най-общо казано, съм потресена от бодрия поход на възвишеното към долнопробното, на стойностното към пошлото. И всичко това вършено с лицемерие, което вече е за погнуса.

Защото мастити поп певици пеят с охота на мастити бизнесмени срещу заплащане в частните им хотели и заведения. Нищо че тези бизнесмени живеят с метресите си чалга певици - най-големите им врагини.

Защото прилични журналисти посрещат като почетни гости и интервюират "елитни" персони, станали суперизвестни с "общественополезната" си дейност да спят с възрастни чичковци или да изкушават слабохарактерни партньори по островите. Слушаме ги скромно да ни споделят, че не се звездеят и намират време да се срещат с обикновените хора.

Защото някакъв обременен наследствено соцнехранимайко, когото никой не е виждал трезвен в някаква прозрачна къща, "благотворително" безцеремонно си тренира чувството за хумор върху политици (бивши политзатворници) и телевизионни водещи, тъй като от "онова" време е свикнал всичко да му е безнаказано и не му дреме ни за приличие, ни за нечии чувства. И вместо да го поставят на мястото му, последните се изпотрепват да му се кълнат в приятелство и вярност.

И сега дойде ред да кажа от какво съм най-отвратена. От израждането на благородните каузи

Нищо ново под слънцето българско. Не зная дали благотворителността е анонимна, но съм сигурна, че е доброволна. Докато начинанието на "ВИП брадър" успее да ме убеди, че този път е читаво, взе че се превърна в просия, прераснала в изнудване. Да оставим настрана чалгаджиите, дето и сега са заложени като тлъста примамка. Да оставим настрана и другите "випове" вътре, които вероятно искрено вярват в каузата. Тези дни чакам от екрана участниците да посочат поименно и малко останалите неспоменати изрично и по няколко пъти граждани, които да се бръкнат в джоба, приклещени в ъгъла. Чакам куцо и сакато да даде и последния си лев за каузата (оня лев, дето остана след пускането на SMS, след милостините в МОЛ и след извиването на ръцете в ефир по време на лайфа). Само че се объркахме коя беше каузата - на децата ли помагаме или на продуцентите... Защото една ромска певица не знаеше какво значи "косвено", но дари спечелените си от телевизионно състезание пари. Сигурна съм, че и продуцентите ще дарят част от заплатите си, но ако не чуете за това нищо, значи е било анонимно...

*Авторът е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет "Св. Климент Охридски"