Когато сме се разбрали, че животът ни изначално е сбъркан

Когато сме се разбрали, че животът ни изначално е сбъркан

© Иван Кутузов



Германският институт за икономически изследвания съобщи въз основа на свое проучване, че най-ефективният начин престъпността да бъде потискана са навременните присъди. "Където има повече наказания, престъпленията намаляват", обявиха икономистите. Според тях фактът, че се е стигнало до присъда, има по-голямо значение от тежестта на присъдата. Според изследването през последните 40 години германското правосъдие е изоставило принципа "затвор на всяка цена" и икономисва издръжката на доста


затворници с условни наказания, придружени от високи глоби. Броят на осъдените на ефективен затвор е намалял от 39% на 8.3%. Вследствие на тази наказателна политика само в Берлин например е регистриран значителен спад на редица престъпления - убийства, кражби, детска престъпност. За Бавария да не говорим.


В България обаче още в зората на прехода МВР и прокуратурата




зарязаха принципите на демократичната държава


и икономисаха разследването на продължилото години наред източване на държавата. Затова сега не могат да се похвалят с нещо друго, освен че броят на разкритите, обвинени и ефективно осъдени представители на организираната престъпност клони към едноцифрен процент (не казвам нулев само заради няколко среднокалибрени бандити от провинцията, чиито престъпления бяха доказани макар и с огромно закъснение). Но с тази злощастна статистика управляващите се хвалят - като бившия вътрешен министър Румен Петков, който преди две-три години обяви, че българската престъпност е много по-малка от германската. Всъщност от тази гледна точка - произнесени присъди, се оказва, че престъпност в България почти не съществува. И това наистина е възможно, но само ако държавата е част от престъпността - това обяснява защо на практика не се води борба с нея.


Преди два дни в телевизионно интервю вътрешният министър Михаил Миков хвърли интересна светлина по въпроса как точно работи МВР и откъде му произтичат проблемите. Той настойчиво посъветва журналистите да бъдат по-малко любопитни, защото именно те пречели на работата на полицаите, които разследвали отвличанията.


През изминалите месеци и дни една шайка бандити, очевидно подпомагана от полицаи, демонстрира на цялото общество как се правят лесни пари в Софийска област, един вид регионален бизнес, доста печеливш в условията на глобалната криза. Като на филм гражданите следят как на площ от няколко десетки квадратни километра и под носа на вътрешното министерство с капацитет от около 60 000 души се движи сакът с откупа, как страдат роднините на отвлечените, как очевидци описват с подробности похитителите в полицейски униформи. Какво прави МВР през това време?


Седи заедно с нас пред телевизора и също гледа


Защото, както се оказа, да работи му пречат медиите. Затова те получиха съвета "да си създадат вътрешна дисциплина да не питат".


Министърът явно не е наясно, че по този начин каза на обществото да не си вре носа как точно се изразходват парите от данъците му за издръжка на полицията, която трябва да осигури ред и спокойствие на данъкоплатците. (А в биографията си твърди, че има специализация във Вашингтон) Посланието му обаче очевидно не се отнася за организираната престъпност - на нейните членове явно е позволено да питат и да получават информация по всяко време.


Подозренията на експерти и депутати, че част от полицаите обслужват престъпниците, които явно разполагат с дълъг списък от лица, подходящи за отвличане, стават все по-основателни. И тук няма как неволно да не се сетим за златните години на групировките в средата на 90-те, когато столичните полицаи до обяд бяха на държавна служба, а следобед заработваха като частна охрана на борците. Нещо променяло ли се всъщност оттогава или просто спряхме да говорим за това?


Сегашното ръководство на МВР се опитва да изглежда по-сериозно след каубойското министерстване на Румен Петков и неговите помощници, които "си работеха максимално" с "оперативно интересни лица". Само че сериозният изглед може да дойде само от сериозните резултати, които в България за жалост не се случват.


Задънената улица, в която е натикано МВР, роди уникални по рода си екстравагантни идеи. Като тази на министъра - да се блокират сметките на близките на отвлечените, за да не могат да плащат. Той обаче беше надцакан от генералния комисар Павлин Димитров, който предложи директно да се наказват хората, които дават назаем пари на близките на отвлечените, за да платят откупа. Така де,


вместо престъпниците ще наказваме пострадалите


и техните роднини. За капак министърът поиска от гражданите да избират между свободата и сигурността си, като предупреди, че може да се стигне и до "мерки от типа на италианските" - тоест до жертви. На финала Миков разби сърцата на зрителите с признанието как полицаите се разкъсват между това дали да действат по рамбовски, или да пазят човешкия живот на всяка цена. И това някак си не се връзва с декларираната от него специализация по правата на човека в Монпелие. Точно там министърът едва ли е бил обучаван да ограничава свободата на гражданите, оправдавайки се с тяхната сигурност.


Тъкмо обратното. След такава непосредственост в една Германия например ръководството на вътрешното министерството скоро колективно ще си замине, като преди това ще бъде принудено да се извини. В България обаче сме се разбрали, че животът ни е изначално сбъркан, така че всички остават, а за безобразията няма дори праг. Заключението на депутата Минчо Спасов, че е "прах в очите на хората да говорим за закони и наказания, при положение че до този момент ние нямаме кого да съдим", може да бъде допълнено - а когато имаме кого да съдим, никога нямаме доказателства срещу него. В това отношение


безумието в България няма почивен ден


То непрекъснато бълва удивителни куриози, човек едва смогва да ги проследи. Като оправданите във вторник главни действащи лица от зърнената криза през 1995, които хората свързваха с хляба, когато въобще успяваха да се вредят за дефицитната стока, с хлебарки и каквито можете да си представите боклуци в него. Или като невинния депутат Румен Петков, който много смешно беше съден за осветляването на агента Алексей Петров (сега съветник на шефа на ДАНС), при положение че е всеизвестно, че, първо, Петков направи голямо добро на обществото с изказването си и, второ, въпросните наказания са предвидени единствено за журналисти, които "много любопитстват". И като всичките "доказано невинни" бандити през годините, заради които абсолютно се опорочи и без друго смазаната от комунизма представа за правораздаване, справедливост и човешки права.


Но за да не изпаднем в черногледство, можем да се облегнем на факта, че в Германия рязко се увеличават кражбите на велосипеди, както и на гуми, багажници и седалки за тях. Докато в България сигурно няма нито един такъв регистриран случай!


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK