Разправия за газа

Този път Путин каза &quot;не&quot; на Първанов<br />

© Reuters

Този път Путин каза "не" на Първанов



Звездният гост се отказа и настъпи голям смут. В ход е борба за снабдяването на Европа с руски газ, която един жест на руския премиер Владимир Путин освети още по-ярко. Путин отказа участието си в международна енергийна среща на върха, на която българския президент Георги Първанов покани за този петък и събота лидери от 28 страни.


Преди това други европейски висши политици като германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози вече бяха отклонили поканата. Президентът на Европейската комисия Жозу Мануел Барозу ще бъдат представени в София от свои пратеници (по информация от Брюксел от четвъртък, Барозу ще дойде за откриването на форума в София, на път за Гърция - бел. "Дневник"). В предисторията на срещата стоят различните мнения за бъдещата роля на "Газпром" като доставчик. Последното прекъсване на доставките през януари, в резултат на спора между Русия и Украйна за условията на транзита, показа пред очите на милиони потребители в Европа зависимостта им от руския газ. Оттогава се засилиха усилията за прокарване на нови трасета през Турция и Балканите, от Каспийско море и Централна Азия до Виена. Проектът получи името "Набуко", заимствано от операта на Джузепе Верди, която разказва за освобождението на еврейския народ от вавилонски плен. "Набуко" е замислен от консорциум от 7 големи енергийни компании, сред които и RWE. Все още обаче много въпроси са неясни, например финансирането, за което ЕС наскоро обеща субсидия, както и броя на договорите с централноазиатските страни-доставчици като Туркменистан или Узбекистан.


"Газпром" и китайски фирми също се стремят към концесии. Комфортната позиция на Русия като енергиен доставчик значително се усложни от европейския натиск за нови източници и тръбопроводи. Енергийните стратези на Москва сега трябва да се борят за влияние. Наред с тежките разрешителни процедури за "Северен поток", има притеснения и за газовите износителки Азербайджан и Туркменистан, които разиграват едни срещу други интересите на Европа и на Русия. През март "Газпром" и азербайджанското държавно дружество Socar се разбраха да преговарят за продажба на азерски газ на Русия. Но през уикенда президентът Илхам Алиев представи в Москва план, който въобще не се хареса на руския му колега Дмитрий Медведев. Той предвиждаше газът от Каспийско море директно да се продава в Европа, като преминава през руска територия.




За ЕС това би било добра алтернатива, в случай, че "Набуко" не се построи. Само че Русия тогава би била транзитна страна, подобно на Украйна и Беларус, което Москва трудно би си представила. Таксите за транзита биха били по-малки отколкото печалбата, която Русия би постигнала, ако купува азербайджанския газ и после го продава в Европа на по-висока цена. Трудни са разговорите на Москва и с Туркменистан. Страната всъщност е дългогодишен партньор на Русия. Но по енергийните въпроси централноазиатските републики сега казват това, за което Русия отдавна настоява от САЩ в сферата на сигурността - многополюсен свят. Казахстан преговаря с Китай и Европа, Туркменистан - с Европа, Китай и Корея, Русия отдавна вече не държи по-добрите карти.


Туркменистанският президент Гурбангули Бердимухамедов подписа меморандум за намерения с RWE, който би осигурил на концерна достъп до един газово-петролен дял в Каспийско море, заедно с перспективата и за износ на продукта. Това би било тласък за "Набуко" и спирачка за Русия. Малко преди това се стигна до скандал между Москва и Туркменистан. Туркменското правителство обвини "Газпром" в съпричастност към експлозията на газопровод към Русия, вероятно предизвикана от това, че руският концерн твърде рязко е изтеглил налягането от тръбите. Досега Туркменистан помпа газ само чрез руски тръби. Но построи ли се Транскаспийският тръбопровод и горивото стигне до Европа, заобикаляйки Русия, централноазиатската страна може да се надява на много по-изгодни договори.


Съперничество властва и на Балканите. Още преди проектът "Набуко" да придобие очертания, "Газпром" планира заедно с италианския концерн Еnel тръбопровода "Южен поток", който от Русия, по дъното на Черно море, да стигне България и оттам с едно отклонение да се отправи през Гърция до Италия, а с другото - през Сърбия и Унгария, до предградията на Виена. Той е алтернатива на трасетата на "Газпром" през Украйна и на германско-руския "Северен поток". България, както Унгария, е транзитна страна, която иска да участва както в "Южен поток", така и в европейския му конкурент "Набуко". Предвид тази геостратегическа позиция българският президент Първанов преди няколко месеца обяви иницативата си за конференция в София този уикенд. Слабият отзвук най-вече в Западна и Централна Европа обаче разочарова значително България, както нескрито призна специалният пратеник на българското външно министерство за срещата, Петър Попчев. За него е "мистерия", защо след отказа на Меркел в София не е пратен поне федералният министър на икономиката, а само един ръководен чиновник. Българският министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров се оплака, че в крайна сметка за големите държави от ЕС като Германия и Франция няма да има газ от "Набуко", ако те оставят малките страни сами в усилията им да преговарят с владетелите на Каспийско море. "Очакваме активна политическа помощ при осигуряването на необходимите количества газ за "Набуко", каза Димитров. Това не можело да се разглежда само като комерсиално намерение на участващите енергийни концерни.


Все пак обаче е важен и въпросът, кой ще дърпа конците. Възникват различия, които днес излизат на дневен ред. Паралелно със софийската среща на върха, в четвъртък в туркменистанската столица Ашхабад се провежда международна енергийна конференция, ръководена от туркменския президент Бердимухамедов. Руският вицепремиер Игор Сечин и шефът на "Газпром" Алексей Милер ще се срещнат там и с един представител на новото американско правителство, който ще бъде и в София - посланик Ричард Морнингстар, новият специален пратеник за енергийните въпроси в Евразия в Държавния департамент. Освен това с тематиката ще се занимава и среща на върха на ЕС на 8 май в Прага, на която са поканени и държавни мъже от кавказкия регион. Нейното мото е "Южният коридор - новият Път на коприната", което трябва да покаже, че не става дума само за пари и газ, но и за културен обмен. Русия няма да бъде представена в тези консултации.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK