Само за ден властта на два пъти престъпи чертата, зад която демократичността на всеки конституционен ред вече не е никак сигурна. Правителството поиска драстични ограничения при провеждането на митинги и демонстрации (виж стр. 4), отнемайки без скрупули важна част от територията на гражданските права. Парламентарното мнозинство премахна конкурсите за завръщане в съдебната система на напусналите я магистрати и така отвори вратите за външни интереси в управлението на третата власт.
Забележително е, че налагането на тайния избор на съдебните началници се случва едновременно с отхвърлянето от съд на тайния избор на партиен лидер с мотива, че това било недемократично средство! Като към тази картина добавим "демократизма" на току-що приетите поправки в избирателния закон, сами се налагат два извода: че днешната ни демокрация крачка по крачка се превръща в имитация; и че властта дори не си прави труда да придаде някаква етична приемливост на "процеса". В края на мандата няма защо да се губи време интересите да се обличат в по-елегантни форми.
Припряността става още по-видима от факта, че спорният проектозакон за събранията, митингите и манифестациите, който предизвика неотдавна острата съпротива на маса организации и движения, беше одобрен вчера в спешен порядък от кабинета, без да е включен в оповестения дневен ред. Управляващите явно си знаят защо им е нужна тази непопулярна крачка точно сега, в навечерието на изборите. Удържането на позициите на всяка цена - с мажоритарен елемент, с 8-процентов праг за коалиции, с купуването на гласове (не забравяйте изявлението на Доган от преди две години, че това е европейска практика), може да роди отсрещен граждански фронт на протеста. И трябва да са подръка средствата, с които да бъде неутрализиран. Колкото и нелицеприятни да са те.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
