ЦИКЕП-дза-дза

ЦИКЕП-дза-дза

© Капитал




Визитка
Атанас Чобанов е 40-годишен, лингвист, специалист по машинна обработка на езика във френския научен институт CNRS. Изявява се и като журналист, издател е на емигрантския вестник "Парижки вести". Чобанов е също секретар на Съюз на българите по света "Бъдеще", който се пребори да бъдат отменени здравноосигурителните дългове на българите в чужбина.
В края на март Атанас Чобанов обяви кандидатурата си за независим евродепутат. По закон такива кандидати трябва да бъдат издигани от инициативни комитети от най-малко 7 души. За регистрация на комитета в ЦИКЕП се издава удостоверение. След това комитетът издига и кандидатурата, като нейната регистрация е отделен акт и за нея се изискват 10 000 подписа и банков депозит от 15 000 лв.
Инициативният комитет на Чобанов е внесъл документи в ЦИКЕП на 21 април. ЦИКЕП обаче задържа регистрацията на комитета, като изисква и депозита, въпреки че вече е взел решение да не се иска депозит за този акт (решение 10 точка 17).
Така се създава порочен кръг - за да събере парите и подписката с лични данни, инициативният комитет се нуждае от легитимност, каквато ЦИКЕП му отказва, като погазва собствените си писани правила. И за капак ЦИКЕП бави отказа до последния момент, за да изключи възможността за обжалване във ВАС.
Междувременно Чобанов реши, че ще участва в изборите като кандидат от гражданската квота на "Синята коалиция" и е пети в листата, която ще бъде представена в събота. "Капитал" реши да му даде трибуна да разкаже личните си премеждия около евровота.

Когато чух за пръв път съкращението ЦИКЕП (Централна избирателна комисия за избиране на членове на Европейски парламент от Република България) веднага направих асоциация с филма на грузинеца Данелия "Кин-дза-дза". Както става понякога с първото хрумване, то се оказа напълно адекватно.


Във филма жителите на фантастичната планета Плюк в галактиката Кин-дза-дза общуват с лексикон от около 30 цъкащи, кикащи и икащи словосъчетания, които побират цялото семантично богатство на едно подличко и гадничко общество. На Плюк няма такива неща като етика, дадена дума и писани правила. Всеки гледа да прекара другия, а попадналите там наивни земляни са предпочитана жертва.




Местните се делят на велможи - чатлани, и крепостни - пацаки. Специален уред, наречен визатор, който работи на неведом принцип, ги различава с оранжева и зелена светлинка. Пацаките трябва да носят защипана на носа камбанка, нарачена цак, за да се легитимират, и са длъжни да приклякат пред чатланите. Социалният статус на чатланите се демонстрира с цветова диференциация на гащите. Жълти гащи за по-важните и малинови за най-важните. Над всички властва господин Пеже и армията му от ецилопи, въоръжени със страшни транклюкатори.


Нямаше да се сблъскам с този ЦИКЕП и със спомена за филма, ако като неразумен пацак не взех решение да се кандидатирам за чатланин в България. За разлика от Плюк, в България всички пацаки са равни и избират помежду си чатлани за някакъв период.


Прочетох писания закон и решенията на ЦИКЕП, друга важна разлика с Плюк, където властва оралната традиция. Там научих, че неорганизирания пацак може да се кандидатира за чатланин, ако го издигне инициативен комитет от най-малко седем други пацака. Комитетът внася в ЦИКЕП решение за това, че се е образувал, заявление за регистрация, подписано от всички членове, и образец от подписа на всеки пацак, заверен от специален ецилоп, наречен нотариус. След като се регистрира, комитетът получава от ЦИКЕП един цак, който го легитимира пред ецилопите.


Оттук-нататък великолепната седморка трябва да събере 10 000 подписа и 15 000 чатъла, за да ги депозира в банката на господин Пеже. Чак тогава комитетът може да подаде заявление за издигане на кандидатурата на своя пацак. Но без този цак за комитета... я тръгни да събираш пари, че и подписи. Ще дойдат ония с транклюкаторите и ще те питат на какво основание. Поне така би трябвало да е по закон.


Прочетох също как стои въпросът с организираните пацаки. За да идат на избори, те правят партии. На партиите им искат доста повече чатъли и 15 000 подписа. Само че за партия всеки пацак може да събира подписи, без да е член на нещо си. А за неорганизираните не може. Подписите трябва да са положени пред член на инициативния комитет. При комитет от седем пацака, това прави 1500 подписа на пацак за около 20 дни.


Приключих с четенето, изкоментирах с едно голямо и звучно КЮ, яхнах пепелаца и тръгнах да обикалям познатите си пацаки, за да им събера заверените подписи, да регистрираме комитета и да вземем заветния цак. Събрахме ги, отидохме в ЦИКЕП и там ударихме на камък. Оказа се, че в ЦИКЕП още работят по орална традиция, събират се и решават правилата между чатлани според случая. В нашия случай не уважиха написаното в собствените си разпоредби и разпоредиха да внесем и 15 000 чатъла. Иначе, казаха, няма цак.


След няколко вежливи КУ-та и позовавания на последния дъх на господин Пеже минахме на гръмко КЮ. "Ще обжалваме", заканих се аз. "Какво", ехидно попита зам-главния чатланин на ЦИКЕП, носещ жълти гащи. "Как какво? Решението на ЦИКЕП да не ни регистрира. То бива ецилопски произвол, бетер Плюк е станала тая държава, ама това вашето на нищо не мяза, вижте си закона." "Ами, няма да има смисъл да обжалвате, защото ще ви отговорим в деня на крайния срок на регистрацията и все едно няма да ви регистрираме", поясни чатланина с жълтите гащи.


Та така, останахме си без комитетски цак, нелегитимни и беззащитни пред всеки ецилоп, бил той финансов или от Комисията за защита на личните цакове, която уж по закон трябва да одобри събирането на подписка. После се разбра, че малиновите и жълтите гащи са дали цак за регистрация на някакъв мошеник, който откраднал 50 000 чатъла от касата на партията на едни пацаки и им фалшифицирал печата.


Колебах се дали да не сложа гравицапата в пепелаца и да се чупя веднъж завинаги от този Плюк и шарените му гащи. Реших все пак да се кандидатирам с партията на ограбените пацаки и да се възползвам от медийното време, за да кажа какво мисля за чатланите, за цветовата диференциация и за самия господин Пеже.


Да видим, ще ме удари ли по главата някой таен ецилоп с дръжката на транклюкатора...


Визитка
Атанас Чобанов е 40-годишен, лингвист, специалист по машинна обработка на езика във френския научен институт CNRS. Изявява се и като журналист, издател е на емигрантския вестник "Парижки вести". Чобанов е също секретар на Съюз на българите по света "Бъдеще", който се пребори да бъдат отменени здравноосигурителните дългове на българите в чужбина.
В края на март Атанас Чобанов обяви кандидатурата си за независим евродепутат. По закон такива кандидати трябва да бъдат издигани от инициативни комитети от най-малко 7 души. За регистрация на комитета в ЦИКЕП се издава удостоверение. След това комитетът издига и кандидатурата, като нейната регистрация е отделен акт и за нея се изискват 10 000 подписа и банков депозит от 15 000 лв.
Инициативният комитет на Чобанов е внесъл документи в ЦИКЕП на 21 април. ЦИКЕП обаче задържа регистрацията на комитета, като изисква и депозита, въпреки че вече е взел решение да не се иска депозит за този акт (решение 10 точка 17).
Така се създава порочен кръг - за да събере парите и подписката с лични данни, инициативният комитет се нуждае от легитимност, каквато ЦИКЕП му отказва, като погазва собствените си писани правила. И за капак ЦИКЕП бави отказа до последния момент, за да изключи възможността за обжалване във ВАС.
Междувременно Чобанов реши, че ще участва в изборите като кандидат от гражданската квота на "Синята коалиция" и е пети в листата, която ще бъде представена в събота. "Капитал" реши да му даде трибуна да разкаже личните си премеждия около евровота.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK