Опитното поле на правосъдието

Опитното поле на правосъдието

© Иван Кутузов



На кръстовище неколцина пешеходци чакали зелен светофар, а той все не светвал. Хората изгубили търпение и тъй като не минавали автомобили, тръгнали да пресичат. Само един не тръгвал. Подканили го - какво чакаш... Аз съм съдия, отвърнал той и продължил търпеливо да чака.


Тази случка може и да е истинска - казват, че била видяна в Германия, - а може и да е красива метафора на идеята за съдийската безукорност. В България обаче се случва съвсем друго - недоверието в съдебната власт набъбва като снежна лавина. Мнозинството от българите, анкетирани в последното изследване "Световен корупционен барометър" на асоциация "Прозрачност без граници", смятат, че съдебната система е най-засегната от корупцията. Над 70 на сто от запитаните вече смятат властите за безсилни да се справят с проблема и този процент е сред най-високите в изследването.


Пораженията в системата са нелечими без цялостно лекуване на държавата

Дори и никога да не са се сблъсквали с правосъдието, хората виждат резултатите в безкрайните разследвания и съдебни процеси, които или не приключват никога, или приключват с условни присъди, много често - с оневиняване, след като обществото се е нагледало на гръмотевичните арести и се е наслушало на напоителните прокурорски обвинения за тежки злоупотреби с огромни суми, за джакузита и трапези на яхти...




Опитват се да намерят логиката на 6 години затвор за отвличане на човек, който и до днес не е открит (примерът е от Сливенския окръжен съд), пробации за изнасилване, за причиняване на катастрофи с човешки жертви от пияни шофьори и... за откраднато кебапче от бакалия.


Заслугата е на


хаоса в тъй нареченото реформиране на системата


който на практика отключи най-видимите й дефекти именно в момента, когато трябваше да започне изпълнението на критериите за членство в Евросъюза. Защото то се изроди в две еднакво вредни неща: във формално "отмятане" на задълженията за приемане на адекватни процесуални закони, за рационално преструктуриране на съдебната система и за гарантиране на независимостта й; и паралелно с това в яростна упоритост на властта да бъде наложено (или опазено) влиянието на властта над съдебната система. Тук е заровено кучето.


"Решаващ фактор за върховенството на закона си остава съдебната система. Но в хода на трансформациите в нея самото правосъдие се превърна в системен проблем за функциониране на държавата до степен дори да поставя под въпрос пълноценното членство в ЕС. В основата на този проблем е преди всичко грубото вмешателство в дейността на съдебната власт, както и пристрастното поведение на някои магистрати." Кой, мислите, е написал тази безпощадно вярна констатация? Четем я в раздела "Правосъдие и вътрешен ред" на програмата на БСП, приета на конгреса й преди половин година. А укоризненият тон явно е насочен към някакви лоши минали и бъдещи управляващи, след като малко преди да напише тези редове, водещата партия в тройната коалиция прокара поредните промени в Закона за съдебната власт и с парния чук на мнозинството си с ДПС избра в парламентарната квота на Висшия съдебен съвет


само проверени за благонадеждност лица


След като така е формиран управляващият орган на третата власт, логично е резултатите от контрола да са такива, каквито ги виждаме. Ако дисциплинарната проверка на ВСС застигне някой съвсем нагазил през просото магистрат (така нагазил, че няма как да замижиш), то или ще изтекат сроковете, докато се съберат доказателствата, или ще го накажат с няколко заплати, а ако се случи да го уволнят за уронване на престижа на съдебната власт, ще бъде възстановен от съда.


Проблемът с други думи е станал хронически неразрешим, след като при толкова промени резултат продължава да няма. От това, което предлага засега новата предизборна сергия, разбираме колко е тясна ивицата здрава земя за разумни и потенциално надеждни стъпки.


На предизборната сергия - много закани и малко надеждни идеи за промяна

Към момента само "Синята коалиция" и ГЕРБ са предоставили на общественото внимание програми за управление. В съответната област четем:


"Осигуряване на бързо, качествено и прозрачно правораздаване. Оптимизиране на НПК, за да се подобри ефикасността на досъдебната и съдебната фаза, да се намалят забавянията." (ГЕРБ). (Но нали чисто новият НПК го написахме само преди три години като условие за членството ни в ЕС и именно с цел "осигуряване на бързо, качествено и прозрачно правораздаване".) И още: "Създаване на вътрешни контролни механизми срещу злоупотребата с правомощия и корупция в съдебната система" (пак ГЕРБ). "Създаване на специализиран орган за дисциплинарни наказания на магистрати" ("Синята коалиция"). (Но нали създадохме освен постоянно действащ Висш съдебен съвет също и инспекторат към него, който да следи и предлага санкции именно срещу злоупотребата с правомощия и корупция в съдебната система.) Тогава? Сините търсят изход в устройствената промяна на съдебната система, изваждане на прокуратурата и следствието от нея и преминаването им към изпълнителната власт, избиране с квалифицирано мнозинство на парламентарната квота на ВСС, както и в създаване на специализирани органи за контрол. Цели,


възможни само с промяна на конституцията


която пък е невъзможна без парламентарен консенсус, а извън това ефектът подлежи на доказване. Откъм ГЕРБ реформаторските намерения са доста по-сдържани (откроява се само идеята за намаляване на парламентарната квота на ВСС). По-рязко движение прави "Синята коалиция" с обещанието за разформироване на ДАНС и лустрация в правораздаването чрез отнемане правото на служителите и агентите на ДС да заемат ръководни постове.


"Атака" и Яне Янев са предизборни аслани (уви само, както показва примерът с "Атака"). Обещават на митингите пряк избор на магистратите от народа, разваляне на приватизационни сделки, довеждане на хора от "Мосад", които да преборели корупцията и раздаване на възмездие с моторни резачки.


БСП е излезе с предизборна платформа за европейските избори, но в нея няма и дума за най-тежкия именно от европейска гледна точка проблем на България


- състоянието на законността


А ДПС, чиято тежест се калкулира в обща сила с БСП, си е просто ДПС.


Вярно е, че РЗС пряко се ангажира за свикване на Велико народно събрание за промяна на конституцията, но само Бог знае какво би последвало от тази промяна и дали подобна възможност въобще може да се смята за реална при прогнозираните конфигурации в парламента.


А като се има предвид, че повечето от възможните процедурни и устройствени промени са вече направени (някои и под натиска на Еврокомисията ), въпросът защо съдебната система продължава да бъде основен обект на критиките в докладите на Брюксел, а вътре в България събира 70 процента недоверие, се връща към своя естествен отговор: липсата на воля за цялостно излекуване на държавата, с извинение за клишето. Тази липса се дължи на наличието в изобилие на друга воля - за владеене на Системата. Затова в България няма скоро да видим случката от германското кръстовище. А не че всички магистрати са безнравствени.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK