Новият Семеен кодекс - необходим и недогледан

Новият Семеен кодекс - необходим и недогледан

© Иван Кутузов



Действащият Семеен кодекс е приет през 1985 г. и оттогава почти не е променян, като изключим концептуално новата уредба на осиновяването, приета през 2003 г. Проектът отлежава толкова дълго в 40-то Народно събрание, че почти никой не се надяваше, че ще бъде приет. Може би и затова сериозен обществен дебат въобще не се състоя, а както се вижда от някои от приетите текстове, нямаше да бъде излишно.


Брачният договор - може да се сключи по всяко време


Брачният договор е съвършено нов институт за българското право и тепърва ще бъде проиграван на практика. До влизане в сила на първия социалистически семеен кодекс от 1968 г. е действал принципът на имуществена разделност или "кой каквото си има - за него си е". Семейният кодекс от 1968 г. въвежда института на "съпружеска имуществена общност" - придобитото по време на брака е обща собственост на двамата съпрузи, като освен имущество се включват още вещни права, влогове и пр.




Новият кодекс дава възможност за избор на самите съпрузи какъв да бъде режимът на общата им собственост. Възможните алтернативи между съпрузите са: 1. Режим на общност; 2. Режим на разделност; 3. Договорен режим. Избраният при сключване на брака имуществен режим може да бъде променен през време на брака.


Простичко казано, ако бъдещите съпрузи нищо не заявят, а само се подпишат в гражданското, тогава се прилага принципът на съпружеска имуществена общност (единствено спестовните влогове остават лична собственост). Втората възможност е бъдещите съпрузи предварително да заявят, че желаят да са в режим на имуществена разделност или на описания вече принцип "кой каквото си има - за него си е".


Третата възможност е т.нар. брачен договор. В него съпрузите сами предварително определят какъв да бъде режимът на всяка придобита вещ.


Брачният договор може да се сключи по всяко време и във всеки момент може да се премине от един режим към друг или да се сключи брачен договор.


От окончателния текст на проекта отпадна т.нар. фактическо съжителство. По непонятни причини този институт беше възприет от медиите като най-пикантен и се превърна в най-широко обсъждания, а и в предмет на многобройни шеги и закачки. Но в крайна сметка съжителството без брак остана извън закона, противно на практиката, която показва увеличаване на двойките, които живеят и създават деца, без да имат сключен брак.


Процедурата за осиновяване - улеснена, но нарушаваща права


Фундаментални новости в уредбата на осиновяването няма, има промяна на срокове. Въведен е нов единен регистър на лицата, кандидати да осиновят дете.


С риск да бъда убита с камъни обаче трябва да отбележа искрения си потрес от въведения режим на "Осиновяване без съгласието на родител". То ще се допуска, когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок шест месеца от датата на настаняването без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването. В този случай родителят няма да бъде призован в съда. Няма да може и да обжалва решението по осиновяването.


Разпоредбата е драстична, недомислена и категорично противоречи на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, в който се защитава правото на личен и семеен живот, дом и кореспонденция от неправомерната намеса на държавните органи.


Няма никакво съмнение, че трябваше да се промени съществуващата уредба, която позволяваше безкраен престой на децата в институциите, без надежда да бъдат осиновени. Но новият Семеен кодекс предлага недопустимо разрешение - на практика ще се отнемат родителски права без преценка на съда.


Липсата на професионална дискусия доколко и кога осиновените деца да получат достъп до информация за биологичния си произход се е отразила зле на новия Семеен кодекс. Текстът поставя поне три въпроса:


1. Адекватно ли е решението право на достъп за произхода да се дава на деца, навършили 14 години. В зависимост от възрастта са установени степени на дееспособността. В гражданското право децата до 14 години са малолетни и напълно недееспособни. Лицата от 14 до 18 години са непълнолетни и притежават ограничена дееспособност. Едва с навършването на 18 години (пълнолетие) се придобива пълна дееспособност. Предполага се, че едва на тази възраст човек е достатъчно зрял и психически устойчив, за да може адекватно и отговорно да ръководи постъпките си. Възможността да научиш за биологичния си произход трябва да бъде гарантирана, но и трябва да бъде преценена възрастта, на която това е подходящо да се случи. Във Великобритания, Германия, Белгия, Дания право на достъп до информация за произхода се дава на осиновени лица, навършили 18 години.


2. Липсва яснота на понятието "информация за произхода". Трябва да бъде разграничена информацията, съдържаща се в социалното досие, от личните данни на биологичните родители (виж практиката на Европейския съд за правата на човека - "Гаскин срещу Обединеното кралство"). Необходимо е българският закон да направи такова разграничение, както и да реши достъп до кои данни ще бъде предоставен.


3. Липсва ясна процедура за начина, по който ще бъде предоставена информацията. Родителите на навършилите 14 години осиновени деца на практика са изключени от процеса на търсене и предоставяне на информация за биологичния произход, което е пълен абсурд. Не е предвидена и възможност за съдебно обжалване на решението на службите "Социално подпомагане", които са натоварени да предоставят достъп до личните данни на осиновените деца.


Проблемът за търсене и установяване на биологичния произход и свързаният с тях достъп до лични данни е сериозен и не би могъл да бъде решен по неясния начин, който предлага новият кодекс. Това законодателно решение следва да бъде съобразено и със съществуващата практика на Европейския съд ("Одиевр срещу Франция", "Гаскин срещу Обединеното кралство").


*Авторът е юрист в "Програма Достъп до информация"


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK