Има ли смисъл такова оцеляване?

Абсурдите във висшето образование набират опасен вече "стаж". Всички университети обявяват трето и четвърто класиране, а софийският "Св. Климент Охридски" е готов да приема дори кандидати с оценките им от поправителните матури. Незапълнените места в СУ тази година са 860, с 40 повече от миналата година, но въпреки това университетът не намалява заявените бройки. Същата е тенденцията и в останалите висши учебни заведения. Те обаче не са виновни. Борбата за всеки студент се води по този отчаян начин, защото едната гола бройка на бъдещите висшисти осигурява държавната субсидия и оттам - оцеляването на университетите. Порочният механизъм на финансиране ги принуждава да свалят летвата все повече и повече. Въпросът е защо търпят това унижение, ако, разбира се, се чувстват унизени от ситуацията - какво ще правят например, когато се запишат и тези с кръглите двойки и пак останат свободни места?


Няма ли кой да тропне по масата да се въведе най-сетне и у нас някой от нормалните модели в света, според които не можеш да получиш диплома, ако наистина не покажеш знания и умения. При тях финансирането става по гъвкави механизми, а не на калпак. Затова там, след като запишат студента, здравата изискват от него. Можем да си представим изискванията към студентите, поканени да бъдат приети и с поправителната матура.


Само че какъв е смисълът на този вид университетско оцеляване?


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK