Някак си останах с впечатлението, че качеството в тази статия се загуби в количеството... да, имам непонятното усещане, че в нея има и качество, но не мога реално да го осъзная.
Може би авторът е бил много близо до тази идея, но само на косъм се е разминал с нея: http://online.wsj.com/article/SB10001424052970204660604574370450465849142.html
Думите в един език са това, което е безкрайно и изисква най-много усърдие и постоянство. Затова направихме http://lexicum.net
трябва да си изначално много проЗт за да се Фключиш в "социална мрежа" като "Фейсбук" - и трябва и да си останеш също толкоз проЗт, за да се изтъпаниш и да споделяш уроците си от пребиваването там.
Какви ти уроци! Материалът е плагиатстван от англосаксонски източник, което личи от лошия превод, но нямам време да ровя из Интернет, за да го докажа.
Всъщност истинският повод да бъде поместена тук тази броеница от софизми е рекламата на мижавото му списание. Когато за първи път попаднах на него, стори ми се интересно, но след прочитането на няколко статии го напуснах и никога не съм връщал.
Когато споделиш умни неща с глупаци нямаш никакъв шанс да ги промениш. Само си навличаш омразата и гнева им.
Гледай сега какво ще последва в коментарите по-долу...
Или "скрита покана" към непорочни наивници да му се закачат във facebook. Това явление става вече застрашително. Тия фейсбуци, туитъри и прочии "социални мрежи" направо загрибат до дъно, съешавайки мощта на компютрите с коварството на сектите. Един подарък за автора:
18. SPAM GRATIA SPAMI
Ще стигна и до "Фейсбук". Първо да кажа малко думи за блоговете и собствениците им.
Който иска да се възмущава от мнението ми - трайно вече се убеждавам как поддържането на блог от мъже е сериозна индикация за латентен хомосекуализъм. При жените не зная как е.
Писачи на блогове, я си отговорете първо на вас, скришом, за какво всъщност имате този блог? На мнение сте, че мислите и мненията ви са ценни и стойностни, срамота е да се похабяват и затова се мъчите да ги запазите? Не е лошо като идея, но само при едно условие: другите да са ви помолили да го правите. Да са ви казали - умираме от удоволствие да четем мненията ти, по сто пъти ги препрочитаме и не можем да им се наситим, а най-голямо удоволстие ни носи онова, което си писал преди 10 месеца; молим ти се, публикувай ги на едно място, не ги трий, за да бъде насладата ни пълна.
Да, тогава може. Иначе не бива, иначе е срамота. Говори за нереална самооценка, за нарцисизъм и за некотролирана простотия.
Де да беше само това! Направете си експеримент, отворете произволно 5 блога на 5 различни хора, желателно е на мъже. Пълни са с напоителни описания на събития, силно вълнуващи авторите им и двама - трима техни познати още. Например, била благосклонна съдбата и изпратила автора на екскурзия в САЩ. Описани са всеки ден, всеки час и всяка секунда от престоя. Ама не равнище "пътеписи на Вазов", съвсем не. Равнището е..., абе прочетете ги и вижте сами. Има и снимки. Дърво, под него надпис: "Елхата, под която пикахме двамата със Стоян". Кой е Стоян си знае само автора. Не пише дали са се държали за ръце със Стоян, докато са пикали заедно, ама май не е и нужно. Или снимка на сграда, с обяснението, че това е мотела, в който Киро пак се сдобрил с Елена. Потресаващо! За Киро и за Елена снимката е сигурно сантиментален спомен и огромна персонална ценност. А за другите?
Не само пътеписи има. Срещат се и описания на бурното ежедневие. "Събудих се към 7. Гадно, компютъра пак се е бъгнал. Егати. Нали му деинсталирах саунд-драйверите, какво пак иска? Яко се дразня...".
Или как се е сдобил с нещо. "Имам си малка пухкава топчица. Мрънкалник. Мяукалник. Ей, мяу, мяу, мяу. Ще те изпапкам!"
С горното, ако не се сещате, собственикът на блога разказва, че си е взел котка. Ликувайте, читатели.
Не забравяйте - примерите са от блогове на мъже. За такива поне се представят. Латентна работа.
Сега за "Фейсбук". Някой може ли да обясни смислено за какво му е това? Да поддържа връзки с приятелите си? Е, ако е опрял човек до "Фейсбук", за си приказва с приятели, значи да се замисли доколко са му приятели всъщност. Те, предполага се, имат телефони. Просто вдигаш телефона и казваш - ще пием бира утре в 7. Или, ако приятелят ти е далече, можеш да му звъннеш и да го чуеш: как е, оправил ли се е от грипа, детето тръгна ли на училище? Има и скайпове, айсикю-та и какво ли не още. Всички си имат електронни пощи, по тях могат да се пращат писма, картички, филми, музика и всичко останало. За какво ви е този "Фейсбук"? Да си търсите нови приятели? Е, ще ме прощавате. Ако човек така тръгне да си намира приятели, бая го е закъсал. Има нещо гнило в подобни квази-приятелства...
Много ми допадна и коментара на #21 също.
Всички, които са в Лицето-книга, знаят много добре защо са там, но не искат да си признаят сами на себе си вероятно.
Да-а... явно си назад с материала. Някакви си блогове, някакво си преекспониране, а виждал ли си истински его-ексхибиционизъм... Виждал ли си туитър? Там всичко е в реално време, като в биг брадър:
- допика ми се
- изпиках се, свършва тоалетната хартия
- сетих се за гаджето, с което бях онова лято
- котенцето ме кефи
- мърка
- мрачно безебие
Голям фен съм на упражненията по минимализъм. В тях има много дълбочина и какво като не всичко е новост. То всичко вече е измислено така или иначе.
Колкото до коментарите, когато някой не може да стигне до нивото на автора, го дърпа на долу до собственото си ниво. Иначе кой нормален човек използва думата "проЗт" да си обоснове позицията? Въобще каква е тая култура да се плюе всичко
Относно статията- с или без социална мрежа, авторът очевидно търси изява и очевидно не страда от скромност по отношение интелектуалния си потенциал и писателски възможности. Е, вероятно има хора съгласни с алюзиите и харесващи стила на материала. Аз не съм от тях-до края, до последната дума, все търсех нещо да ме грабне...и напразно
За фейсбук- всеки има право на мнение, както и да използва или не даден продукт. Броя потребители на фейсбук и интензитета на употреба свидетелстват за това доколко е интересн, необходим,полезен, популярен и каквото там още се сетите...
За мен и още хиляди като мен, като градски човек, който прекарва 12 часа дневно на компютъра, работи и общува реално с много хора ежедневно, под натиска на крайни срокове, в малкото свободни минути търси тишина, спокойствие и компанията на ограничен брой най-близки, подобна мрежа е забавен клюкарник, 5-минутен отдих за една закачка/усмивка, средство да си информиран и в течение на новостите около не дотам близките си приятели, роднини, колеги и да заявиш съпричастност към емоциите им -макар и дистанционно, поради липса на възможност за реален контакт от типа 'утре в седем на бира'. Да не говорим за приятни изненади от типа на да откриеш отново стари съученици, които не си виждал повече от 20 години, или приятел, с който обстоятелствата са те разделили и постепенно сте прекъснали контакт; да се посмеете на външнта промяна, да споделите кой къде и как е и т.н. Че дори и след това да се видите на бира, за по-обстоен разговор, все пак контакта и напомнянето е резултат от една програмка, която ни подсеща за все отлагани добри намерения- Абе ще му звънна на Кольо...ама сега имам много работа - другата седмица...и така 1-2 години
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK
*****
Неутралнооригинално и забавно - с удоволствие гласувах за рейтинга на публикацията с оранжевия бутон вдясно от заглавието!
mapto
Рейтинг: 1370 НеутралноНякак си останах с впечатлението, че качеството в тази статия се загуби в количеството... да, имам непонятното усещане, че в нея има и качество, но не мога реално да го осъзная.
Думите в един език са това, което е безкрайно и изисква най-много усърдие и постоянство. Затова направихме http://lexicum.netМоже би авторът е бил много близо до тази идея, но само на косъм се е разминал с нея: http://online.wsj.com/article/SB100014240529702046
*****
Неутралнобоза с косъм
*****
Неутралнотрябва да си изначално много проЗт за да се Фключиш в "социална мрежа" като "Фейсбук" - и трябва и да си останеш също толкоз проЗт, за да се изтъпаниш и да споделяш уроците си от пребиваването там.
*****
НеутралноКакви ти уроци! Материалът е плагиатстван от англосаксонски източник, което личи от лошия превод, но нямам време да ровя из Интернет, за да го докажа.
Всъщност истинският повод да бъде поместена тук тази броеница от софизми е рекламата на мижавото му списание. Когато за първи път попаднах на него, стори ми се интересно, но след прочитането на няколко статии го напуснах и никога не съм връщал.
...........................
60 години от смъртта на Рихард Щраус -
http://archiman.livejournal.com/
*****
НеутралноКогато споделиш умни неща с глупаци нямаш никакъв шанс да ги промениш. Само си навличаш омразата и гнева им.
Гледай сега какво ще последва в коментарите по-долу...
*****
НеутралноСловесното чикиджийство е най- малко продуктивното от всички чикиджийства! Гордея се с фразата, без да съм признат творец, като автора!
*****
НеутралноМислех, че Златко Енев превежда нескопосно само от немски. Оказва се, че можел и от английски.
А иначе - в "Либерален преглед" понякога има интересни и смислени неща, но под тях не стои името на Енев.
Марин
Рейтинг: 515 НеутралноОтказах се на №10, нищо не разбирам.
... потим ... не за славата ... създава изкуство!*****
НеутралноАбе, кой е тоя www #6 ? Некой му е споделил нещо умно, и човеко не издържал- рухнал умствено?
*****
НеутралноПоздравления за автора! В една публикация е събрал малкото, което знае, по- малкото, което разбира, и многото, в което е напълно безпомощен!
*****
НеутралноНормално е в кризата да правим тези упражнения. Особено когато клякаме в тоалетната. Браво на автора за тоалетното произведение!
*****
ВеселоБаси тъпнята
*****
Неутралное заради такива "автори" интелектуалец в Бг е срамна дума
*****
Веселонищо му няма на писанието.
просто редактора е сбъркал рубриката.
него пцуйте, народе!
*****
РазстроеноДо коментар [#5] от "о. Павел ":
Или "скрита покана" към непорочни наивници да му се закачат във facebook. Това явление става вече застрашително. Тия фейсбуци, туитъри и прочии "социални мрежи" направо загрибат до дъно, съешавайки мощта на компютрите с коварството на сектите. Един подарък за автора:
18. SPAM GRATIA SPAMI
*****
ВеселоСпоред мен статията би трябвало да е озаглавена,, Мъжът и ръката - интимно"
Zlatko Enev
Рейтинг: 8 НеутралноДопълнение към афоризъм нр. 8 (и тукашните коментари): Когато глупостта не си знае мястото, няма как човек да го заеме!
*****
ВеселоА някой въобще разбра ли за какво е статията?
JPJ
Рейтинг: 627 НеутралноЛичи си влиянието на будизма, колко скучно...
ironboot
Рейтинг: НеутралноЩе стигна и до "Фейсбук". Първо да кажа малко думи за блоговете и собствениците им.
Който иска да се възмущава от мнението ми - трайно вече се убеждавам как поддържането на блог от мъже е сериозна индикация за латентен хомосекуализъм. При жените не зная как е.
Писачи на блогове, я си отговорете първо на вас, скришом, за какво всъщност имате този блог? На мнение сте, че мислите и мненията ви са ценни и стойностни, срамота е да се похабяват и затова се мъчите да ги запазите? Не е лошо като идея, но само при едно условие: другите да са ви помолили да го правите. Да са ви казали - умираме от удоволствие да четем мненията ти, по сто пъти ги препрочитаме и не можем да им се наситим, а най-голямо удоволстие ни носи онова, което си писал преди 10 месеца; молим ти се, публикувай ги на едно място, не ги трий, за да бъде насладата ни пълна.
Да, тогава може. Иначе не бива, иначе е срамота. Говори за нереална самооценка, за нарцисизъм и за некотролирана простотия.
Де да беше само това! Направете си експеримент, отворете произволно 5 блога на 5 различни хора, желателно е на мъже. Пълни са с напоителни описания на събития, силно вълнуващи авторите им и двама - трима техни познати още. Например, била благосклонна съдбата и изпратила автора на екскурзия в САЩ. Описани са всеки ден, всеки час и всяка секунда от престоя. Ама не равнище "пътеписи на Вазов", съвсем не. Равнището е..., абе прочетете ги и вижте сами. Има и снимки. Дърво, под него надпис: "Елхата, под която пикахме двамата със Стоян". Кой е Стоян си знае само автора. Не пише дали са се държали за ръце със Стоян, докато са пикали заедно, ама май не е и нужно. Или снимка на сграда, с обяснението, че това е мотела, в който Киро пак се сдобрил с Елена. Потресаващо! За Киро и за Елена снимката е сигурно сантиментален спомен и огромна персонална ценност. А за другите?
Не само пътеписи има. Срещат се и описания на бурното ежедневие. "Събудих се към 7. Гадно, компютъра пак се е бъгнал. Егати. Нали му деинсталирах саунд-драйверите, какво пак иска? Яко се дразня...".
Или как се е сдобил с нещо. "Имам си малка пухкава топчица. Мрънкалник. Мяукалник. Ей, мяу, мяу, мяу. Ще те изпапкам!"
С горното, ако не се сещате, собственикът на блога разказва, че си е взел котка. Ликувайте, читатели.
Не забравяйте - примерите са от блогове на мъже. За такива поне се представят. Латентна работа.
Сега за "Фейсбук". Някой може ли да обясни смислено за какво му е това? Да поддържа връзки с приятелите си? Е, ако е опрял човек до "Фейсбук", за си приказва с приятели, значи да се замисли доколко са му приятели всъщност. Те, предполага се, имат телефони. Просто вдигаш телефона и казваш - ще пием бира утре в 7. Или, ако приятелят ти е далече, можеш да му звъннеш и да го чуеш: как е, оправил ли се е от грипа, детето тръгна ли на училище? Има и скайпове, айсикю-та и какво ли не още. Всички си имат електронни пощи, по тях могат да се пращат писма, картички, филми, музика и всичко останало. За какво ви е този "Фейсбук"? Да си търсите нови приятели? Е, ще ме прощавате. Ако човек така тръгне да си намира приятели, бая го е закъсал. Има нещо гнило в подобни квази-приятелства...
Така мисля аз.
*****
ВеселоМултиплицирай КАПИТАЛИЗАЦИЯТА си!
!
Скуката или празното Ви пространство ЗАПЪЛВАМЕ?
*****
НеутралноА пак !?
*****
НеутралноИнтересно, макар и да не съм съгласна с всичко казано.
*****
ВеселоДо коментар [#21] от "Анонимен":
Особено частта за блоговете 
Евалата!! Не спрях да се смея докато четох коментара ти
*****
НеутралноМного ми допадна
и коментара на #21 също.
Всички, които са в Лицето-книга, знаят много добре защо са там, но не искат да си признаят сами на себе си вероятно.
*****
НеутралноДо №21
Ако имаш блог, ще те чета редовно!
pt
Рейтинг: 233 Неутрално№21, автореференция, точно същината.
*****
ГневноЛелееее, каква безидейност и посредственост. Автора, спри да пишеш както и да четеш, нито едното от двете не ти се отдава...
*****
НеутралноДо коментар [#21] от "Анонимен":
Да-а... явно си назад с материала. Някакви си блогове, някакво си преекспониране, а виждал ли си истински его-ексхибиционизъм... Виждал ли си туитър? Там всичко е в реално време, като в биг брадър:
- допика ми се
- изпиках се, свършва тоалетната хартия
- сетих се за гаджето, с което бях онова лято
- котенцето ме кефи
- мърка
- мрачно безебие
ПП Всички блогове ме отвращават, бльоок
laurache
Рейтинг: ЛюбопитноГолям фен съм на упражненията по минимализъм. В тях има много дълбочина и какво като не всичко е новост. То всичко вече е измислено така или иначе.
Колкото до коментарите, когато някой не може да стигне до нивото на автора, го дърпа на долу до собственото си ниво. Иначе кой нормален човек използва думата "проЗт" да си обоснове позицията? Въобще каква е тая култура да се плюе всичко
*****
НеутралноОтносно статията- с или без социална мрежа, авторът очевидно търси изява и очевидно не страда от скромност по отношение интелектуалния си потенциал и писателски възможности. Е, вероятно има хора съгласни с алюзиите и харесващи стила на материала. Аз не съм от тях-до края, до последната дума, все търсех нещо да ме грабне...и напразно
За фейсбук- всеки има право на мнение, както и да използва или не даден продукт. Броя потребители на фейсбук и интензитета на употреба свидетелстват за това доколко е интересн, необходим,полезен, популярен и каквото там още се сетите...
За мен и още хиляди като мен, като градски човек, който прекарва 12 часа дневно на компютъра, работи и общува реално с много хора ежедневно, под натиска на крайни срокове, в малкото свободни минути търси тишина, спокойствие и компанията на ограничен брой най-близки, подобна мрежа е забавен клюкарник, 5-минутен отдих за една закачка/усмивка, средство да си информиран и в течение на новостите около не дотам близките си приятели, роднини, колеги и да заявиш съпричастност към емоциите им -макар и дистанционно, поради липса на възможност за реален контакт от типа 'утре в седем на бира'. Да не говорим за приятни изненади от типа на да откриеш отново стари съученици, които не си виждал повече от 20 години, или приятел, с който обстоятелствата са те разделили и постепенно сте прекъснали контакт; да се посмеете на външнта промяна, да споделите кой къде и как е и т.н. Че дори и след това да се видите на бира, за по-обстоен разговор, все пак контакта и напомнянето е резултат от една програмка, която ни подсеща за все отлагани добри намерения- Абе ще му звънна на Кольо...ама сега имам много работа - другата седмица...и така 1-2 години