Не е само полицейският непрофесионализъм

Не е само полицейският непрофесионализъм

© Иван Кутузов



"В последните години стана практика съдилищата да постановяват неоправдано високи присъди за служители на МВР без достатъчно доказателства и ниски наказания за извършители на престъпления спрямо полицейски служители."



Началническа неадекватност в планирането на полицейските акции плюс хаос и извънзаконови съображения в съдебното преследване на полицейските нарушения раждат несигурността и на полицаите, и на гражданите

Тази сурова присъда над "практиката на съдилищата", придружена от призив към обществото за подкрепа, беше произнесена на протеста на полицаите на площад "Св. Неделя", на който те издигнаха искане за повече сигурност при изпълнение на задълженията си. С изначалната уговорка, че съдът не може "да застава" нито зад полицая, нито зад който и да бил друг, а само зад фактите и закона, проблемите на полицията не могат да се премълчават. Защото открехват завесата пред куп други проблеми, които ги причиняват.




Защо валят дела срещу полицаи за злоупотреба със сила


На 10 януари 1997, докато морето от граждани около парламента мирно кипеше в протеста си срещу Виденовото управление, шепа младежи рушаха полицейски заграждения и трошаха прозорци пред погледите на униформените пазители на реда. Няколко часа по-късно на почти празния площад полицията се втурна в среднощна хайка срещу хора, нямащи нищо общо с рушенето, настигна ги в съседните улички и здраво ги наби.


На 14 януари 2009 футболни фенове вилняха по време на екопротеста на площад "Народно събрание", но полицията не можа (или не пожела) да ги усмири. Малко по-късно униформените се разправиха с мирно протестиращите екоактивисти, тоест просто ги набиха.


На 20 септември 2009 футболни хулигани безчинстваха по време на мача "Левски" - ЦСКА, но полицията не можа да ги неутрализира. Часове по-късно полицаите нахлуха в клуб на фенове, докато те пиеха бира, и остави след себе си изпочупени ръце, крака и даже глави.


При това положение, повтарящо се закономерно през годините, е логично при прокурорите да валят жалби срещу полицейския произвол, за да дозатлачат и без това буксуващата съдебна машина. Само че не е само полицейският непрофесионализъм, който си е отдавна известен факт, причината за хроническата неадекватност на полицията. Акциите се планират и се наблюдават. И се планират не от редовите полицаи, а от отговорни началници. Явно тяхната неадекватност е в основата на онова, срещу което днес се жалват полицаите, наричайки го липса на сигурност при изпълнение на служебните задължения. Те обаче виждат липсата на сигурност в конституционното право на потърпевшите да потърсят съдебно възмездие срещу произвола на полицаите, за който би трябвало да отговарят и началниците им.


Като продължим по-нагоре по правоохранителната "верига", ще открием, че


проблемите не изчезват, а се задълбочават


когато прокуратурата (уж) изпълни задължението си да започне разследване на полицейската злоупотреба със сила. През 1998 на магистрала "Хемус" при завръщане от акция спецполицаи подгонват колата на 19-годишния Айредин Айрединов, понеже им се видяла съмнителна. И тъй като не могат да го настигнат, започват да стрелят по автомобила. Докато един от тях уцелва смъртоносно шофьора. След три години първоинстанционният Софийски военен съд го осъжда на 4 и половина години затвор. След жалба Софийският военноапелативен съд връща делото на прокуратурата. И то повече не излиза оттам - прокуратурата го... прекратява. И не го възобновява повече, въпреки че четиринайсет пъти съдът й указва (разпорежда) да внесе отново обвинителен акт! Обяснение няма, делото е секретно (кажете после, че засекретяването не служи и за скриване на безобразия). Обяснение би могъл за съжаление да даде слухът, ако е верен, че високопоставен прокурор (сега) бил защитник на подсъдимия (тогава)...


Прокурорско извъртане на 180 градуса за "Чората"


Не е случайно, че присъдите от по 16 години затвор и една от 18 години (за ръководещия групата) по делото срещу петимата благоевградски полицаи за смъртта на Ангел Димитров (Чората) занимават не само обществеността в района, но и ръководството на МВР. Заслугата не е само на полицейската бруталност, ако приемем на сто процента известното досега от медиите (това дело също е засекретено, но присъдите не са влезли в сила, предстои да се произнесе последната инстанция - Върховният касационен съд).


Да припомним: на 1 ноември 2005 Димитров умира по време на задържането му, ден по-късно на пресконференция на областното полицейско ръководство участва и прокурор - самото му присъствие легитимира обясненията на полицията, която естествено отхвърля от себе си вината. След седмица Софийската военна прокуратура излиза с официален акт, с който отказва да образува наказателно производство "поради липса на престъпление". Няколко месеца по-късно не само го образува, но при това за умишлено убийство.


Да приемем, че промяната в заключенията на съдебномедицинските експертизи е довела до прокурорското обръщане на 180 градуса. Но как да си обясним, питат юристи, че в съда се внася обвинение не за какво да е, а за умишлено убийство, без да е диференцирана (установена и разпределена) вината на всеки от петимата. Нали все някой е нанесъл смъртоносния удар. (А и как съдът при тези обстоятелства приема да разглежда дело и да произнася присъди за умишлено убийство?)


Хаосът в наказанията


Няма как да имат доверие в "практиката на съдилищата" нито полицията, нито обществото, когато царува хаосът в преследването и наказването на прегрешенията, включително полицейските. Двамата велинградски полицаи, застреляли "по погрешка" гъбаря край село Дорково, бяха наказани с глоби по 1500 лв. А за пребития до смърт в плевенската полиция Славчо Цончев през 1994 прокуратурата дори не проведе разследване. Това се разбра "официално" едва когато държавата беше изправена пред международния съд в Страсбург и осъдена по най-тежкия текст от Европейската конвенция за правата на човека - за убийство! Българската държава не можа да покаже и една запетайка в своя защита. Делото се било загубило по пътя от Плевен за София... Неофициално стана ясно, че в папката имало само един лист - жалбата на съпругата, и че разследване не е имало, защото прокурорката пощадила полицейските началници. За да е пълен абсурдът, арестът на злощастния ром Цончев се оказал също по погрешка - двете крави, които той уж бил откраднал, били междувременно намерени и селяните тутакси се обадили на полицията, за да го пусне...


Ако продължава така - с противоречия в прокурорската и съдебната практика, прикриване в едни случаи на полицейски произвол, в други - неадекватно преследване; налагане на символични присъди в едни случаи, в други - за умишлено убийство - няма да се обезпечи търсената от полицията сигурност при изпълнение на служебните й задължения. Макар че разказаното е само един елемент (но сред най-съществените) от целия комплекс фактори, от които зависят спокойствието и сигурността и на полицаите, и на гражданите.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK