Да бъдеш пенсионер в България си е някаква форма на наказание. А още с първото си интервю за работа и първия си трудов договор правиш първата крачка към пенсионирането. Едва после осъзнаваш, че си подписал и някакъв договор между поколенията, по силата на който през следващите 30-40 години държавата ще ти взима част от парите. Разбира се, срещу обещанието, че след време ще ти изплаща пенсия… евентуално. Защото, когато говорим за неща след 30-40 години, те са винаги евентуално.
Именно с този договор между поколенията всички влизаме в капана - ще работиш колкото ти кажем; ще ти взимаме част от заплатата по наше усмотрение; ще се пенсионираш, когато ти кажем; ще взимаш такава пенсия, каквато решим... Извинявайте, но, този договор е малко неизгоден! При това как така го подписах по подразбиране, без дори да съм го виждал? Истината е, че такъв договор няма, той е измислица. Лъжа на Бисмарк, която политиците сляпо поддържат и до днес и която ни прави зависими - политиците взимат решенията вместо нас. Ощетяват ни, докато се трудим, ощетяват ни и като се пенсионираме.
Те цяла седмица дискутираха възрастта, на която трябва да се превърнем в пенсионери. А това решение не трябва да зависи от тях. Нормално е всеки да има този избор. Как се става пенсионер по избор ли?
Нека приемем, че докато работим, трябва да спестяваме за старините си. Звучи логично. Донякъде логично, но и спорно звучи това, че хората едва ли ще се сетят сами навреме да спестяват. Тоест стигаме до момента, в който хората биват задължавани (от държавата) да заделят пари от заплатата си за след време. Оттук нататък обаче логиката се губи. Защо заделяме тези пари в общ фонд, който ги харчи за сегашните пенсионери, а ние се надяваме на бъдещите поколения?! Тази система е не само сложна, но е и невъзможна. Едните искат да заделят по-малко, другите искат да получават повече и ето ти дефицити и направо фалити. Проблемът е генерален - в системата, не в детайлите. Далеч по-нормално би било да отделяме част от парите си в собствена лична сметка и след време да ги използваме така, както желаем. Така ще избираме по колко да спестяваме, как да се управляват парите ни, кога да се пенсионираме и дори как да получим пенсията си.
Разбира се, не можем да загърбим сегашните пенсионери. За тях е късно да бъдат такива по избор, затова техните пенсии могат да бъдат изплащани от фискалния резерв (в разумни граници), от данъците ни, от приватизация и дори ако се наложи, от специален солидарен данък (временен, докато се изчисти системата). Варианти има много. Това, което трябва да се запомни, е, че тази реформа е насочена само и единствено към работещите. Те след време ще могат да се превърнат в пенсионери по избор, без да са зависими от бюрократите. Сами ще взимат решенията за старините си и най-важното - пенсиите им ще са чувствително по-високи от това, което би им дала държавата. Въпрос на избор…
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
