Христо Христов и разбирането на икономиката на прехода

Сделките със съседите


През 1994 г. започнах първото си проучване на деловата етика, формираща се по време на ембаргото на ООН над онова, което бе останало от Югославия и на Гърция спрямо Македония. Бях неприятно изненадан от един общ знаменател в мнението на хората, които нарушаваха ембаргото от западната страна на границата - в Албания, Черна гора, Сърбия и Македония.


Те се оплакваха от едно и също: българските партньори са глупави, неорганизирани и на тях не може да се разчита, "а уж са от службите, от които сме и ние".




Първоначално мислех, че не става дума за особености на "българския" бизнес характер и че обяснението на това мнение очевидно е следното: ембаргото криминализира износа на горива и оръжие от България, но като внос в бивша Югославия той е абсолютно легален; съответно българските предприемачи имат високи разходи по заобикаляне на пречките, рискуват повече, страх ги е повече – от това страда ефективността на сделките.


Наистина това обяснение не съвсем добре подхождаше за оплакванията по повод сделките с Македония.


Същите оплаквания обаче се повториха от албанци, румънци и гърци спрямо българските им партньори по сделки, без връзка с ембарго и оскъпяване на сделките поради разлика в юрисдикциите.


Закономерностите в правилата на играта


Сетне наблюдението на външния дълг на България, развитието банките от 1989 до 1996 г., приватизацията и цялата регулаторна рамка на повторното раждане на частния бизнес в България постепенно наложи впечатлението за повтарящи се закономерности и типични извори на бизнес доверие.


Една от закономерностите на целия период на преход бе липсата на отговорност за парите на другите – независимо дали става дума за парите на спестителите в нововъзникващите банки или за парите и собствеността на данъкоплатците.


(Искам в скоби да отбележа, че българският опит много ясно показва, че държавна собственост на практика не съществува: налице са емпирично установими права на контрол и разпореждане от страна на избрани или назначени бюрократи, на които в България е дадена относително голяма свобода, при оскъпени – поради ограничения за достъп до информация - разходи на обществото за контрол.)


През периода от началото на май 1989 г. до повторната приватизацията на банките и въвеждането на ред във фиска, т.е. до около 2000 г. тази свобода на разполагането с парите на другите ярко изпъкваше на фона липсата на свобода на разполагане със собствените средства и собственост.


През цялото време ме мъчеше въпроса как и защо се получава така, и кой печели от създалото се разпределение на стопанки възможности.


Книгите на Христов и монументалните стопански нещастия на България


Книгите на Христо Христов – и "Тайните фалити на комунизма", и "Империята на задграничните фирми" – са един уникален опит за намирането на документални обяснения на текущите стопански и политически дадености, но също и на артикулирането на потвърждения за теоретико-философските хипотези.


Особеното на подхода на Христо като автор е в това, че той разрушава монопола върху записите за това кой, как и по кое време е разполагал с парите на другите. Понякога той правеше това с помощта на Програма "Достъп до информация", но сам избира темите, по чийто повод разгражда този монопол.


Монументалните стопански нещастия – ако не са свързани с война и природни бедствия – са плод на институции и обичаи, които пречат на споделящите ги общества да създават благосъстояние (казано просто - да живеят добре) за дълги периоди от време.


Ще се спра само на някои от тези нещастия, сполетели България в близкото минало и демаскирани от тези две книги, особено от "Империята на задграничните дружества".


Едно от нещастията, обяснени от книгата на Христо, е формирането на каста облагодетелствани от стопанските развития в България от последните години на комунизма. Тъй като предприемачеството е криминализирано, работата в нормални пазарни условия е възможна извън страната. Но само за избрани индивиди, с привилегировано положение отвъд забраните валидни за останалите граждани. (За тези последните полето на стопанската свобода е запазено на територията на сивата икономика.)


Друга част от нещастията на българската икономика се корени в наложения от тази малка група облагодетелствани модел на стопанско въображение. Тези индивиди, разполагали с чужди пари през периода след 1960-те години, са дълбоко убедени, че при капитализма става дума за грабеж от другите. Когато комунизмът и централното планиране се разпадът, те са онези, които знаят как да грабят. Този модел на стопанско въображение и досега мъчи българската стопанска етика и обществен живот, законите, политиката и структурата на правораздаването донякъде стихийно, донякъде нарочно са се формирали така, че да съдействат на грабежа с политическа протекция.


Друго основно нещастие, обяснено от книгите на Христо, е вярата във всесилието и стопанската ефективност на държавата и съответно на нейните "веществени придатъци". Нито една от митологемите не издържа на документалната критика. Ето за какво става дума:


45 години обратна селекция, основана само на качества лоялност към БКП и СССР е довела до пълна нескопосаност на официалните комунистически "предприемачи"; (оттук и недоволството на техните партньори от съседните страни, оттук и необходимостта от политическа и законова защита на техните деяния и персони); това, разбира се, не означава, че няма примери на успех или дори може би добросъвестност, но те са лични достижения, изключения от битуващия възглед, който оправдава, романизира и възхвалява грабителя;


През годините на комунизма няма примери за ефективност, а е налице дълга серия провали, съответно няма основания за национална стопанска гордост нито в енергетиката, нито в карите, нито в електрониката, нито в производството на чушки и домати; външният държавен дълг, който нищо не подозиращите граждани плащат вече двадесет години, е резултат от този низ от провали;


Българските държавни органи и избрани от тях държавни и приятелски компании никога не са могли да допринесат нито за по-добър износ, нито за по-добри инвестиции, нито за по-добро разпределение на средствата на български и чужди данъкоплатци; вярата, че това е възможно, се поддържа от непрочитането на стопанска история на 45-годишното управление на БКП.


Не на последно място е фундаменталното нещастие, че преобладаващите бизнес етика и въображение са онази, която оправдават оптимистичния възглед за миналото, но не откриват перспективи за нормална увереност в бъдещето, така характерни предприемачеството и поддържането на стремежа към по-добър живот.


Преди две-три седмици студентите от клуба на Института за пазарна икономика попитаха Левон Хампарцумян защо техните професори им четат толкова много безсмислици по повод ролята на държавата в стопанството. Той им отговори нещо от рода: "за да разберете каква икономика е заседнала в главите на много от професорите по икономика, четете книгите на Христо Христов".


Мисля, че и аз мога да дам същата препоръка на четящата публика.


* Авторът е председател на УС на Института за пазарна икономика


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на XXL
    *****
    Неутрално

    * Авторът е председател на УС на Института за пазарна икономика

    Да го бяхте сложили в началото на статията, а не в края и, та да не си губя времето да я чета.

  2. 2 Профил на eri
    *****
    Неутрално

    Трябва да четат във всички университети на България, за да се събудим алкохозиращите се студенти и студентки.
    Да научат шо на България се гледа с насмешка в Европа и света.
    Защо наистина- отговаря журналиста Христо Христов

  3. 3 Профил на Conservative Future
    Conservative Future
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Всички правитества след 1989 г. се оправдават, че нямало достатъчно информация за задграничните дружества и затова не можело да ги разследват. Да четат книгата на г-н Христов и да се захващат на работа!

    Формулата за спасение на Европа и на България: християнство, патриотизъм, капитализъм. Другото е от лукавия.
  4. 4 Профил на sando1941
    sando1941
    Рейтинг: 8 Неутрално

    toia tip tolkova me kefi che iskam da mu postroia pametnik!!!
    BRAVO choveche,zhelezen si i vse v sushtia duj!

  5. 5 Профил на БанкерЪ
    *****
    Неутрално

    Четете, ама поука вземате ли ?

  6. 6 Профил на p.daskalov
    p.daskalov
    Рейтинг: Неутрално

    Авторът:

    “... няма примери за ефективност, а е налице дълга серия провали, съответно няма основания за национална стопанска гордост нито в енергетиката, нито в карите, нито в електрониката, нито в производството на чушки и домати ...”

    Аз си превеждам тези оценки по следния начин – повече от половината на българското население, които работеха в тези отрасли бяха неквалифицирани глупаци, добре че най-после аз, който по онова бях кръгла сдвоена нула, сега съм се докопал до писалка и трибуна, та да им сложа оценката, която заслужават.

    Нещастник.

  7. 7 Профил на p.daskalov
    p.daskalov
    Рейтинг: Неутрално

    Авторът:

    “... няма примери за ефективност, а е налице дълга серия провали, съответно няма основания за национална стопанска гордост нито в енергетиката, нито в карите, нито в електрониката, нито в производството на чушки и домати ...”

    Аз си превеждам тези оценки по следния начин – повече от половината на българското население, които работеха в тези отрасли бяха неквалифицирани глупаци, добре че най-после аз, който по онова време бях кръгла сдвоена нула, сега съм се докопал до писалка и трибуна, та да им сложа оценката, която заслужават.

    Нещастник.

  8. 8 Профил на Все още жив
    *****
    Неутрално

    Май на автора на коментара му е убягнало, че в България се изживява първоначалното натрупване на капитала. Той навсякъде е ставал по грабителски начин. Поне аз не знам някой по честен начин да е забогатял. При всички случаи се заобикаля я законови я морални норми. А на какво е способна да изгради държавата се вижда с просто око. Двадесет години бивши партийци и новоизпечени капиталисти се мъчат да го окрадат и нещо не успяват. Синът на Чаушеску като се разходил из Букурещ след излизането си от затвора възкликнал: Това което тако е построил за 5 години вие не можете да измажете за 50. Г-н Станчев имате право да говорите, когато построите нещо. Лично аз съм привърженик на Тачеризма. В икономиката има место и за държавата и за частника ипо това си личи умния политик - да умее да използува предимствата на всяка форма, а не като Бойко Бърборко първо да плюе а после да мисли как да обясни какво е искал да каж

  9. 9 Профил на ДРУГАРКАТА
    *****
    Неутрално

    ЕЛЕНА КОСТОВА НЕ БЕШЕ ЛИ СПЕЧЕЛИЛА БАЯ НЕЩО ОТ НЕФТА И ЮГОЕМБАРГОТО ХА ХА ХА





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK