Чиновник-касичка

Чиновник-касичка

© Иван Кутузов



Стотици хиляди дни неползван отпуск на бюджетни служители заплашват да опоскат крехката "малка постна пица" на правителствените сметки. Казусът започва да се търкаля като лавина. Всеки ден изскачат нови и нови претенденти за "вземания" от неползвана почивка.
В министерството на земеделието например закриването на Националната ветеринарномедицинска служба и Агенцията за борба с градушките би струвало 30 млн. лв.


Същите проблеми изникват във всички министерства, агенции и ведомства, където се спомене "намаляване на щата" или "преструктуриране", като общата сума досега набъбна до 400 млн. лв. Не е ясно все още дали в тях са калкулирани неползваните отпуски в БАН, където имало трудещи се на научния фронт с по 500-600 неползвани дни, както се разбра в сряда. Подобни драми вече се разиграха и в съдебната власт, и в парламента (там 580 души имали 38 хиляди неизползвани дни). В резултат планът за съкращение на 15 процента от държавната администрация е на ръба да се провали


освен ако правосъдният министър Маргарита Попова "не измисли нещо"




както й поръча премиерът.


На какво ви прилича тази ситуация? Би могло да се сравни и с фалит на банка - когато всички вложители в един и същ момент се втурват към клоновете й и настояват да си изтеглят спестяванията начаса, при това с лихвите. Може да се направи и друга аналогия - с безплатна застраховка срещу уволнение, което изглежда и по-близо до истината. Номерът е, че при евентуално прекратяване на трудовия му договор "застрахованият" получава немалко пари накуп. При това без да има значение почивал ли си е реално през всичките тези години или не.


Цялата шмекерия е щедро подпомогната нормативно


Освен гарантираните в Кодекса на труда минимум 20 работни дни (без съботи, недели и празници) служителите с бюджетни заплати имат право на още куп почивки, регламентирани в подзаконови актове. Те варират до 60 дни в зависимост от професията, конкретната длъжност, ранга и трудовия стаж. В съдебната власт например имат право на 30 работни дни платен годишен отпуск плюс по един ден за всеки две години стаж. В земеделското министерство са доста по-скромни - там максимумът на допълнителния отпуск стига до 15 дни. Това, откъдето да го погледнеш, прави почти два месеца отпуск годишно. Така натрупването на неизползвани дни е абсолютно законно и закономерно.


Ако прибавим и казаното от премиера по отношение на БАН - че средностатистическият претендент за изплащане на отпуск "от пет дни един ходи на работа, а четири си стои вкъщи и там работи", картинката става още по-прелестна. Подобни заключения направи преди време и Висшият съдебен съвет (ВСС), след като установи, че много съдии, прокурори и следователи не ходят на работа, но не взимат отпуск, а при напускане неизползваните дни трябва да им бъдат изплатени. Както и че "един шеф от 1500 дни дойде на работа 60 и ръководеше прокуратурата дистанционно". Оставяме на математиците да сметнат колко дни неползван отпуск са влезли в касичката му в края на седемгодишния му мандат.


За съкращения на администрацията се говори задължително в началото на всеки нов правителствен мандат, а в края му броят на чиновниците задължително се оказва набъбнал. (Неволно изниква въпросът дали и сегашните управляващи при напускането на предишните си държавни постове са се отказвали доброволно от изплащане на неползван отпуск). Заради натрупването в този дълъг процес сега в задачата се пита


има ли правителството полезен ход


Подходът "Попова да измисли нещо, та неползваните отпуски да изгарят" юридически е доста спорен - според Кодекса на труда няма давност за неизползван отпуск и при прекратяване на трудовия договор той следва да се изплати. Преди осем години и половина беше направен опит да се спре натрупването и в резултат се появи разпоредбата, че работодателят има право да накара служителя си да си ползва отпуска дори да не е съгласен. Ако някой си правеше труда да спазва този текст, нямаше да се стигне до сегашната ситуация. Санкции за самите служители постфактум биха били неуместни, освен ако не се окаже, че са лъгали и са се самоотлъчвали, както се казваше преди 20 години.


И ако въобще ще се предприемат санкции - трябва да се започне от шефовете по веригата надолу, които или не са си гледали работата, или са участвали съзнателно в "застрахователната" схема. За разлика от частните компании те могат да си позволят лукса да не мислят за разходи - имат си данъкоплатци за тази цел. И ако ще има нови нормативни решения, няма да е зле да започнат с тях, успоредно с привеждането на чиновническите отпуски в по-разумни граници.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK