До пълната победа на бахура

До пълната победа на бахура

© Иван Кутузов



Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола и за трайността на монархическото управление.*


Езиковеди от 14 български и европейски университета (?!) се събрали в Пловдив и стигнали до заключението, че пълният член трябвало да отпадне. В което има нещо твърде положително! Тези хора са могли да се изучат за зъболекари, анестезиолози или коремни хирурзи, но явно милостива сила е насочила професионалната им реализация към по-безопасно за околните поприще…


Впрочем никъде не прочетохме имената на езиковедите, които са настоявали за отпадане на пълния член, отличаващ подлога в изречението. И това е чудесна метафора, доколкото в случая извършителят на безобразието е нарочно скрит зад анонимността на колективната безотговорност. Прави впечатление и друго: във вдигнатата пушилка под формата на дискусия "за" и "против" се изказаха журналисти, блогъри, дори Кошлуков, а министърът на образованието облече справедливия си гняв в ироничния призив "да премахнем всички граматични правила, да махнем и буквите". Но защо ли никой от анонимните кастратори не извика публично: "Долу пълния член!"?




Най-опасните граждани в едно царство са хората, които знаят добре да пишат и които са надарени с естествени дарби на наблюдателност.


Не е вярно, че въпросът за пълния член е чисто езиковедски, в каквато посока тръгна дебатът. Защото колкото към граматическото устройство на българския език, той има точно толкова отношение и към (контра)културното моделиране на българското общество.


Пълният член не просто показва кой е извършителят на действието, а има важната функция да разкрива и степента на грамотност. Или, както каза един колега, човек може да се преструва на демократ, на некорумпиран, на компетентен, на милосърден, на толерантен, но


само пълният член му отнема правото да се преструва на грамотен


Тъкмо в това е малката победа на грамотния в тукашното тресавище, както и единственото му богатство всъщност. Защото всякакви опити за организирано изпростяване – чалга, риалити и пърцуца с Преслава, са безсилни пред иначе простичките ът/ят в съществителните имена от мъжки род.

Просвещението на народа е вървяло досега без система, заради това няма обществено мнение и обществена мисъл, правилно поставена за държавните работи и политиката.


Точно в седмицата, когато анонимните езиковеди извадиха брадвата срещу пълния член, едно изследване на "Академика" разкри печалния факт, че 50% от завършилите гимназия са неграмотни. Половината от хората, достигнали до пълнолетие и вече имащи правото да гласуват, не знаят базовите граматически правила - обстоятелство, което силно усъмнява и в способността им да спазват базовите социални правила.


Подобен (при това умишлено постигнат) "успех", между другото, е отбелязала единствено китайската образователна система в края на 60-те години. Нали помните, културната революция в Китай започва на 20 март 1966 г., когато Мао Дзедун казва: "Ние имаме нужда от решителни хора, които са млади и не особено образовани", а четвъртата му и последна съпруга Цян Цин издава циркулярно писмо, в което посочва с кого по-точно следва да се борят "решителните млади хора" - с "учените - тирани, които говорят на неразбираем език, за да заглушат класовата борба на народа и да отклонят вниманието му от проблемите на родината".


Какво става оттам нататък е известно. Първите хунвейбини излизат на улицата на 29 май 1966 г. и атакуват университета "Цинхуа". Това са ученици от средните училища, на възраст между 12 и 14 години, които носят на ръкава си червени ленти с жълт надпис "Хун Вей Бин" (червени стражи). Следва щурмуване на библиотеки и галерии, горене на книги…


Българският народ има инстинктивна омраза против всичко, което изпъква начело. Той е готов да смаже всекиго, който се издига по-високо, та ако ще дори и в безсмислието.


В нашия вариант, разбира се, протичащата през последните 20 години "културна революция" е далеч по-рафинирана, но въпреки това


хунвейбините ни се получиха чудесни


Ето един там хвърля от прозореца плик с празни консерви от риба, а друг подкарва с мръсна газ потрошено голфче, от което дъни "Води ме в някоя квартална кръчма" на Ивана (приятел твърди, че един ден този стих ще стане политически апел). Трети за малко да сгази майка с количка, псувайки я затова на "майка", докато четвърти точи лиги под билборда на мастика "Пещера", от който извират дини, силикони и всеобща вулгарност.


И всички те са все "решителни и не особено образовани хора" - идеалната порода за умело контролиране в желаната от "цянцините" посока, чийто житейски хоризонт беше описан в един форум изключително сполучливо: "Искам бахур, джумерки, гроздова, тъпани, зурли, кючеци, риалити шоута, силиконови цици, дайрета, конкурси с мокри фанелки, Азис в прозрачни рокли и мазни политици да ми обясняват к`ви сме европейци. Искам мангизи, ядене и пиене и басейн, пълен с кюфтаци и печени пилета и чевермета, а аз наоколо да плувам, дъвчейки и слушайки чалга."


Но за малко да пропусна най-важното! Аргументът на анонимните езиковеди бил, че пълният член трябвало да отпадне, понеже тъкмо хунвейбините не го спазвали. По тази логика, значи, да се готвят Правилникът за движение по пътищата, Наказателният кодекс и на практика всички закони…

Ниските чела са мнозинство в тая страна. А ниските чела не са в състояние да направят бунт против короната.


Българската публичност и сега е извънредно просташка, защото


всеки може да извади на показ празната си душа и да я развява години наред


до пълно оливане. И сега е изпразнена от култура, смисленост и въздух. Представяте ли си обаче какво ще се случи, когато и последното правило, отличаващо грамотния от простака, отпадне в полза на простака...


Дали става дума за конспиративно социално инженерство, ще е силно да се твърди. Повече от очевидно е обаче, че нормите бяха умишлено побутнати да се срутват като плочките на домино - една след друга, повличайки всички останали.


И ето го резултатът: простащината не просто не бива санкционирана, а е ухажвана, глезена и дундуркана. С незнаещите и неможещите се съобразяват. Простият е специално обгрижван, за да стане още по-прост и по възможност - простак, а отделни учени и цели творчески колективи планират довеждането му до състояние на съвършенство.


Е, няма начин някой ден това да не свали и последния смокинов лист на остатъчно приличие. За култура вече не говорим - каква ти тук култура, когато предстои пълна победа на бахура?


*Цитатите в курсив са от книгата "Цар Фердинанд. Съвети към сина" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", С., 1991 г.) Наставленията на вече абдикиралия цар към сина му Борис III са писани около 1938 г. и са преписани от царските архиви в град Кобург от българския дипломат Димитър Йоцов, лично приближен на Фердинанд. Документът се съхранява в Централния държавен архив. Внукът Симеон Сакскобургготски неведнъж е опровергавал автентичността му, което не ни пречи да припомним тези поучителни размишления за властта и управляваните.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK