Гръцката трагедия с еврото

Гръцката трагедия с еврото

© Иван Кутузов



Когато еврото беше въведено през 1999 г., европейските държави се разбраха, че фискалната дисциплина е от решаващо значение за неговата стабилност. Докато единната валута донесе ползи на всички приели я държави - не на последно място и като опора в сегашната икономическа криза - провалът на страните от еврозоната да спазят споразумението рискува да превърне еврото в катастрофа.


Всъщност твърде много страни членки се държат така, сякаш Пактът за стабилност и растеж не съществува. Състоянието на гръцките публични финанси например поражда "безпокойство в цялата еврозона" според европейския комисар по валутната политика Хоакин Алмуня. Фискалният дефицит на Гърция се очаква да достигне 12.7% от БВП през тази година, далеч над прага от 3%, заложен в пакта.


Разбира се, всяка страна от еврозоната нарушава предписанието вследствие на сегашната криза. Но ако погледнем Холандия, която също ще го стори през тази година - това ще е едва за втори път от 1999 г. насам. Когато Холандия стана първата държава, надскочила лимита - и то със само 0.1% от БВП, правителството незабавно взе твърди мерки за обуздаване на дефицита. Германия и Австрия подходиха по същия начин. И тези страни сега вече работят за намаляване на кризисно напомпаните си дефицити.




В Южна Европа обаче нещата изглеждат доста по-различно. По-скоро правило, отколкото изключение е да се надвишава допустимата граница от 3%. Всъщност през цялото първо десетилетие на еврото Гърция успя да се вмести в лимита само веднъж - през 2006, и то на косъм.


Освен това се оказа, че на гръцкото правителство не може да се има вяра. През 2004 г. Гърция призна, че е лъгала за размера на своя дефицит след 2000 г. - именно годините, по които се оценяваше гръцката молба за присъединяване към еврозоната. С други думи, Гърция е


изпълнила критериите, но само чрез измама


През ноември 2009 г. стана ясно, че гръцкото правителство е излъгало още веднъж, този път за дефицита през 2008 г. и за този, заложен за 2009 г.


Италия също има дълга история в пренебрегването на европейските фискални правила (както и Португалия и Франция). Подобно на Гърция Италия беше допусната в еврозоната, въпреки че бе на светлинни години от изпълнението на всички критерии. Публичният дълг в двете страни беше доста над 100% от БВП в сравнение с прага от 60%, записан в Пакта за стабилност и растеж. Италия не изпълни и друг критерий - нейната национална валута, лирата, не престоя задължителните две години в ERM (Eвропейския механизъм за обменните валутни курсове).


Десет години по-късно изглежда сякаш времето на юг е спряло. Публичният дълг на Гърция и Италия си остава почти без промяна въпреки факта, че двете страни бяха сред най-облагодетелстваните от еврото, а дългосрочните им лихвени проценти паднаха след приемането на валутата до нивата в Германия. Само това им донесе неочаквано богатство от десетки милиарди евро на година. Но в същото време националните им дългове почти не помръднаха, което


може да означава само едно: масивно прахосване


Това е видно от кредитните им рейтинги. Гърция се слави с най-ниския в еврозоната. Всъщност нейният рейтинг А- означава, че Гърция е по-слабо платежоспособна от Ботсвана и Малайзия, които имат А+. Какво би се случило, ако Гърция изпадне в толкова много затруднения, че да не може да обслужва дълговете си? Това не е невъзможно. Според изчисленията на "Морган Стенли" с относително ниските си лихвени проценти Гърция се нуждае от първичен излишък от поне 2.4% от БВП всяка година, само за да стабилизира националния си дълг на ниво 118% от БВП.


Сегашните европейски правила забраняват на другите европейски страни или на ЕС като цяло да помагат на Гърция. Но най-новата история ни учи, че европейските правила са създадени, за да бъдат нарушавани. Мнозина политици и икономисти вече говорят, че ЕС може да обявява своя съвкупен дълг, което би облекчило проблемите на Гърция и Италия.


Но подобни намерения биха излезли твърде скъпо. Те


биха наказали фискално благоразумните правителства


тъй като основните лихви неизбежно биха се вдигнали в страни като Холандия и Германия. Покачване от само 0.1% на разходите по заеми би означавало стотици милиони евро в допълнителни плащания годишно.


Но дори и планът за съвкупен дълг на ЕС никога да не се осъществи, страните с благоразумна финансова политика в еврозоната пак ще бъдат изправени пред по-високи разходи по заемите. Със задълбочаването на финансовата интеграция в Европа слабата фискална дисциплина в една или повече страни от еврозоната ще вдигне основните лихвени проценти навсякъде в еврозоната.


Сегашните правила не допускат страна членка да бъде изгонена, което позволява на държави като Гърция да лъжат, изопачават, изнудват и да прибират все повече и повече средства от ЕС. В дългосрочен аспект това ще бъде катастрофално за по-широко европейско сътрудничество, защото ще подкопае обществената подкрепа.


Европа следователно трябва да обмисли как да понесе едни по-високи краткосрочни разходи за промяната в "правилата на играта". Ако изхвърлянето дори на една страна членка може да се окаже по-ефективен и дисциплиниращ механизъм за гарантиране на фискалната дисциплина в еврозоната, отколкото предоставянето на финансова помощ и налагането на глоби, вероятно цената, която ще бъде платена, ще си заслужава.


* Eдин Муягич преподава монетарна икономика в университета в Тилбург, Холандия, и е икономически редактор в седмичното списание FEM Business&Finance. Текстът е предоставен от Project Syndicate.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK