ГЕРБ е на път да придобие лице

ГЕРБ е на път да придобие лице

© Иван Кутузов



Основният политически въпрос, който вълнува българските граждани от юли насам, е много прост. Различни ли са новите управляващи или са като предишните – това е въпросът. За някои отговорът е ясен, за други, включително за мен – не толкова, поне доскоро. Работата е там, че кризата затвори политическия дебат на едно чисто експертно ниво – обсъждат се качествата на отделни министри и ефектът от техните действия, а не последователни политики. ГЕРБ и особено неговият лидер съзнателно и


много успешно се държат така, все едно сме във война


– наследството било катастрофално, ситуацията - тежка, бюджетът - пробит, и т.н. Кризисното говорене не оставя място за дефинирането на дългосрочни стратегии, какво остава пък за някакъв ценностен избор. Бойко Борисов дори се обижда, ако някой се опита да поведе политически дебат – опонентите да млъкнели, за да си върши той работата.




Това "военновременно" положение позволява на ГЕРБ да крие политическото си лице. По този начин ръцете на правителството са развързани да прилага веднъж десни, веднъж леви политики – както намери за добре. Идва обаче моментът, в който ГЕРБ ще покаже къде стои на политическата карта. И не кризата и бюджетът, а един привидно маргинален въпрос като поправките в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е на път най-сетне да разкрие лицето на ГЕРБ.


Ситуацията със ЗЕС е до болка позната. ГЕРБ се опитват да наложат такива поправки, които да разширят до почти пълна безконтролност правото на МВР да следи  електронните комуникации на гражданите (не съдържанието, а контактите, но това също е деликатна информация). По същество същите искания бяха обсъждани в първите месеци на тази година, като тогава те бяха предложени от тогавашния министър на МВР Михаил Миков.


В крайна сметка разширените правомощия на МВР не бяха приети най-вече благодарение на позицията на НДСВ и специално на Минчо Спасов, а президентът Първанов подписа закона с "особено мнение" тъкмо защото не бяха задоволени желанията на правителството. В дебатите тогава двете страни бяха много ясно очертани – от едната страна бяха БСП и Михаил Миков, от другата беше дясната опозиция, неправителствени организации, ангажирани със защитата на гражданските права, мобилни оператори, интернет доставчици и, общо-взето, онази част от обществото, която активно използва интернет. За или против следенето в интернет – така разбра дебата широката публика.


Сега с улесняването на достъпа на МВР до данни за електронната комуникация на гражданите са се заели депутати от ГЕРБ.


Без Миков, по миковски


Скандалните предложения като това за интерфейс, с който службите на МВР ще имат пряк достъп до базите данни на операторите и доставчиците, вече минаха в някои от комисиите на Народното събрание. Впоследствие ДСБ и политици от Синята коалиция се обявиха срещу поправките, граждански организации като Програма "Достъп до информация" продължават да изреждат правни аргументи срещу законопроекта, но от ГЕРБ изглеждат непреклонни. Ако все пак с гласовете на "Атака" прокарат поправките, това ще е недвусмисленото доказателство, че ГЕРБ се идентифицира като партия на консервативната, копнееща по "твърда ръка" част от обществото.


Естествено е институция като МВР да иска още и още правомощия, още и още власт, за да ни "пази от лошите". Естествено е също така обществото да се съмнява, че тази власт ще бъде употребена за общото благо. Всъщност у нас царува погрешното мнение, че "няма власт".


Власт има, и то много, гражданските свободи и права са кът. Има акумулирана огромна власт в държавните институции, само че тя се упражнява непрозрачно за гражданите, циркулира по затворени институционални, гилдийни, партийни, групови и мафиотски канали. Въпросът не е повече или по-малко власт да даваме на МВР, а


как тази власт да бъде направена ефективна и прозрачна


Същото между другото е и положението с широко дискутираните промени в Закона за научните степени и звания. Едва ли ще има голяма полза, ако просто прехвърлим една непрозрачна и безотговорна власт от ВАК към университетите и институтите. Онова, което е нужно, са механизми и критерии, които да намалят възможностите за користно използване на тази власт.


Предлаганите поправки в ЗЕС на пръв поглед запазват основното ограничение – изискването за съдебно разрешение, преди МВР да посегне към лична информация. Само че има някои уловки. Първо, МВР вече ще разполага с директен достъп (интерфейс) до базите данни на доставчиците, което прави много трудно (въпреки уверенията на МВР експертите) контролирането кога достъпът ще е разрешен от съдия и кога – не.


Второ, искане до съда ще може да се отправя за много повече предполагаеми престъпления, включително "компютърни", което вероятно ще доведе до хиперактивност в преследването на т.нар. пирати. Тези важни подробности показват едно – ГЕРБ реанимират една инициатива, тръгнала от близки до МВР среди в БСП, с която на практика се увеличава неконтролируемият информационен и властови ресурс, който "наши хора" в МВР биха могли да използват. С това си действие ГЕРБ прави важна стъпка в политическото си самоопределение. Самоопределение, за съжаление не по посока на либералните и гражданските ценности.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK