Ще пречи ли училището по-малко на образованието

Ще пречи ли училището по-малко на образованието

© Иван Кутузов



Шегобиецът Марк Твен казал навремето: "Никога не съм позволявал на училището да попречи на образованието ми." Това е и принципът, който здравомислещите хора в България следват, за да запазят хладнокръвие, докато децата им завършат средно образование и отидат в чуждестранен университет. Упражнението не е лесно и включва следните дейности:


- от първи клас обясняваш на детето, че образованието, колкото и да го мъчи, ще му е необходимо, за да има избор и да се махне от България като порасне


- докато в началния курс то плаче над непосилните домашни, го утешаваш, че някой ден знанията му ще работят за него, и убеждаваш, че след година-две вече няма да е при тази учителка (учителите са бели лястовици)




- когато описва начините за съученически тормоз под безразличния поглед на учителката, философски заключаваш, че интелигентният човек по правило е нещастен и неразбран в училище


- когато ръководството на училището демонстрира военщина и грубост, местиш детето


в друго училище, където нещата започват отначало


(тъй като изключенията са истинска рядкост) 


- междувременно го записваш на уроци по поне два чужди езика, а докато вечеряте или закусвате, се опитваш да му обясняваш принципите на българската граматика, на действията с дроби и неразбираемата смяна на български владетели и правителства


- докато кара пубертет, говори против учителите и бяга от час, му натякваш да уважава институциите и да изпълнява задълженията си, без да можеш да му обясниш защо същите тези институции не изпълняват задълженията си към него


- на 12-ата година празнувате, че училището не е успяло напълно да попречи на образованието му.


Тази диалектика естествено варира, защото изброеното дотук се отнася за най-безпроблемните деца - здравите и с грижовни семейства.


Тя не включва онези, които са с мизерстващи родители, които биват малтретирани вкъщи или имат тежки здравни проблеми, за които окото на образователната система по правило няма фокус. На тях им е предначертана съдбата на маргинали.


И новата "революция", огласена преди два дни с новия проектозакон за училищното образование, едва ли ще помете тази схема.


Не че в него няма заявени добри намерения. Има, но те или са отложени с показателния срок от 3-4 години време (по думите на самия министър ) - като например разтоварването на учебното съдържание, или са толкова дребни - като отпадането на оценките от първи до трети клас и даването на повече права на училищните настоятелства, че е съмнително дали скоро ще може да се промени матрицата.


Съществените промени отново се занимават с това, с което се оправдава всяка училищна реформа през 5-10 години от Девети септември насам. А именно с преструктуриране и реорганизиране - процеси, които сами по себе си нямат отношение към качеството на самото образование.


В този дух са и поредните предложения основно образование да се завършва след седми клас, гимназиалният етап да е от две части – от осми до десети клас и от 11-и до 12-и клас - формални и лесни за една бюрокрация действия.


Въпросът за какво служи 12-и клас не е изяснен


въпреки общото впечатление, че това е едно приятно, лежерно, но загубено време за учениците. С 12-и клас засега може да се оправдае само социалната цел за учителска заетост.


Децата до трети клас вече (и отново) няма да имат оценки, а знанията им ще бъдат оценявани само с "да" и "не", но за сметка на това ще се върнат оценките за поведение, гласи едно от ключовите предложения.


Това за отпадането на оценките на малките е добра новина, но остава неясно какво ще е посланието на "не"-то като текуща оценка. И как "не"-тата ще се съчетаят със забраната да се повтаря клас. Оценките за поведение не са нещо лошо и съществуват в западноевропейските държави, само че в доста по-различен вид от казармения идеал, който новият законопроект предлага.


В Германия например в свидетелствата, които се раздават на учениците в основното училище (бележници няма), са оценени способностите на детето за работа в екип, за самостоятелно справяне, за комуникативност - все аспекти, които да помогнат на родителя да се ориентира за степента на социализиране на детето му и евентуалното му подпомагане в нужната насока.


Според нашия нов законопроект обаче поведението на децата ще се описва в специално досие, което (забележете!) ще съпровожда дипломата им за средно образование и ще се взема предвид при кандидатстване в университет.


Читателите на dnevnik.bg веднага попитаха - а няма ли това досие направо да се дава на спецслужбите, които, както се разбра от премиера, са настоящият НR в държавата?


Ако им се вижда забавен абсурд, по-лошо е - един от авторите сам обясни философията на промените с мотото:


"Здравата дисциплина - 70 процента по-добра успеваемост!"


Като функция на държавата дисциплината действително се превърна в голям проблем на всички етапи в българското образование в преходните години. Жалко е друго, че авторите на проектозакона ни предлагат носталгията си вместо проучване на най-добрите и адекватни на сегашното време модели, залагащи на начин на преподаване, който реално да буди интереса на учениците към предмета, т.е. да го свързва с живота тук и сега.


Фактът също така, че в продължение на 65 години изкуството съзнателно е маргинализирано в училище - съвсем обяснимо, защото разяжда именно дидактиката и схоластиката, е друг важен, но по традиция пренебрегван  проблем. Новият проект също не се отклонява от тази традиция, доколкото изкуството и спортът са дефинирани по-скоро като наказания за "калпазаните".


Уморително е вече да се коментират и неизтребимите фатмашки клишета, според които, който не спазва дисциплината, ще докарва до 500 лв. глоба на родителите си или ще се изключва. А за да си подсигури спокойствието, образователната администрация е решила


да забрани на учителите правото да стачкуват


Един от немногобройните плюсове на проектозакона  - намерението да се дадат повече правомощия на училищните настоятелства, също повяхва в края на изречението, където се уточнява, че  освен родители в тях ще влизат представители на общините и... "общественици".


Последното казва повече за тази идея и напомня за трудното изчистване от соца, който винаги избива отнякъде.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK