© Иван Кутузов
В рамките на едно поколение или повече никой не се замисляше особено за Исландия. А сега само за няколко години островът на два пъти разтърси света.
Първо исландските банки се сгромолясаха - като най-драматична илюстрация на ненадеждността на нашата финансова система. После исландски вулкан изхвърли пепел в небето, принуждавайки европейските страни да затворят въздушното си пространство.
За няколко дни континентът беше парализиран, самолетите стояха на земята, а пътниците им - блокирани на хиляди километри от своите семейства и работни места. Бизнесът постепенно замря.
Между двете случки има необичайно сходство. Ако заимстваме фраза от финансовата теория, тези събития са от вида "черен лебед": неочаквано лошо развитие, дошло отникъде, за което никой не е подготвен. И двете също така са и предупреждение за крехкостта на съвременната икономика.
Урокът сигурно е в това да усетим колко лесно цели индустрии могат да излязат от строя.
А смятахме, че сме изградили достатъчно здрави системи, за да преживеят най-лошото, което може да им се стовари. Ако въздушната блокада може да ни послужи за урок, трябва да сме й благодарни - дори и с цената на неприятностите, които преживяха хиляди хора.
Вулканът Ейяфялайокул причини хаос в огромен мащаб. След избухването му на 14 април повече от 80 000 полета бяха отменени. Разсейването на облака от пепел, която може да има фатални последици за самолетните двигатели, означаваше някои европейски летища да замрат, без никой да е наясно за колко време. И днес никой също така не знае колко дълго още вулканът ще бъде заплаха за авиацията. Последното му голямо изригване през 1821 г. продължило повече от година.
Зависимостта от авиацията
Ситуацията може да ни даде полезни уроци, стига да искаме да ги научим.
Първо, ние сме зависими от въздушния транспорт. Нашата икономика се развива благодарение на флотилия от самолети и мрежа от летища. Бизнесът се върти около срещи в хотели, близо до пистите. Документите се пренасят по въздуха. Дори и храната в бакалиите често е пристигнала предишния ден от някой друг континент.
Свикнали сме да е така и затова сме склонни да пренебрегваме неизменния фактор, че въздушните транспортни мрежи са много чувствителни. Те постоянно са изложени на рискове - от лошо време, от технически повреди, от стачки на персонала или от терористични заговори. След атаките от 11 септември в Ню Йорк и Вашингтон трябваше да сме извлекли поуката да не бъдем толкова зависими от авиацията.
По същия начин би трябвало повече да се вслушваме и в предупрежденията на учените, специалисти по климатичните промени, за въздействието на тази дейност върху глобалното затопляне. Може би хаосът от последните няколко дни ще ни научи, че нашата икономика трябва повече да се "приземи" - както метафорично, така и буквално.
Разстоянието все още има значение
Второ, забравихме, че разстоянието има значение. Глобализацията направи света да изглежда смален. Имейлите прелитат от континент до континент само с едно премигване на окото. Социалните мрежи ни позволяват да сме приятели с хора на хиляди километри, толкова лесно, колкото и ако живееха на съседната улица. Парите прехвърчат от страна в страна, а идеите и тенденциите профучават около планетата.
Но в последните няколко дни пътят от Хелзинки до Мадрид или от Ню Йорк до Берлин се оказа изключително дълъг. Опитайте се да го изминете по старомодния начин - с кола, лодка или пеш, и ще осъзнаете, че разстоянието наистина е голямо значение. Така че - светът все още не е онова глобално село, за което го мислехме. Той е обширно място, в което и локалното често може да се озъби на глобалното.
И трето, нуждаем се от по-добра подготовка за неочакваното. Преди няколко години финансовата система се разпадна на парчета. Както сега стана с транспортната. И в двата случая причината беше нещо, което никой не е очаквал. Смятахме, че хедж фондовете могат да взривят банките, а всъщност това направиха лошите ипотеки. Мислехме, че терористите са най-голямата заплаха в авиацията, но пепелта от исландския вулкан свърши по-мащабна работа в тази посока.
"Черните лебеди" около нас
В действителност "черните лебеди" са навсякъде около нас. Повечето от енергията в Европа се доставя от Русия - това наистина ли е устойчиво в дългосрочен план? Повечето от храната ни е генно модифицирана - какво би станало, ако изведнъж открием, че вече не е безопасна?
Еврото е относително нова валута, на която й се наложи да се бори с огромния проблем, дошъл от една от най-малките икономики в ЕС - гръцката. Случат ли се още половин дузина различни типове кризи, това би означавало, че повечето пари на континента разчитат на нещо, което вече не работи.
Всъщност всички неочаквани събития са скрити в сенките. Те са опасни най-вече защото са неочаквани. И ако мислим повече за заплахите, не само по-успешно ще ги предвиждаме, но ще намерим и пътища да намалим уязвимостта си.
Въздушният транспорт е полезен. Той е най-бързият и обикновено най-евтиният начин да достигнеш до всяка точка в света. Но едва ли трябва да сме толкова зависими от него, колкото сега. Не бива изцяло да разчитаме на една-единствена мрежа, независимо дали е финансова или технологична. Това би трябвало да е очевидно за всекиго. Но понякога е нужно нещо могъщо колкото изригване на вулкан, за да схванем нещо просто.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
