Е-поща: Реформата в БАН е задължителна

Ситуацията около статута на БАН се променя драматично през ден. Доколко правителството ще стигне докрай с последните оптимистични анонси, ще покаже времето, но реформите които ръководството на БАН предприема, далеч не са адекватни. То не иска да види или да признае, че проблемът не е структурен, а засяга самото функциониране на системата, начина да произвежда наука. Като структура БАН се различава от всички подобни институции в модерните общества със своя


централизъм, себедостатъчност и формално отношение към научната ефективност


БАН представлява стройна йерархична система, на върха на която са ръководството и научните секретари, управителния съвет и общото събрание (ОС). По-долу са институтите на БАН със своите директори, научни съвети и отново общи събрания на учените (ОСУ). Най-долу са подразделенията в институтите като секции, направления, лаборатории и др. Институтските ОСУ избират членовете на ОС на БАН, то от своя страна избира ръководството и управителния съвет на БАН. ОСУ избират още и научните съвети на институтите (НС), които формално кадруват и ръководят научната им дейност.




Тази привидно демократична форма на управление с годините е превърнала БАН в закостеняла, самозадоволяваща се система, която функционира само с пари на входа. Два фактора, според мен, са причина БАН да стигне до сегашното си състояние. Единият е управленски. Членове на ОС на БАН са повечето директори и ръководства на институтите, които са в пряка подчиненост на ръководството на БАН. Тези директори, назначени от ръководството на БАН, в качеството си на членове на ОС избират  ръководните органи на БАН. На институтско ниво, поради властта си да разпределят бюджета, директорите си осигуряват подкрепата на ОСУ и научните съвети. В резултат на всичко това, системата БАН се управлява централизирано като добре смазана машина.


Вторият фактор е свързан с оценката на научната дейност. Планирането и отчитането на научните резултати е съвсем формално. Критериите за научни постижения и ефективност, прилагани в модерния свят, тук съзнателно се неглижират. Една от най-добре пазените тайни в институтите са индивидуалните постижения на учените. Системата не прави разлика между тях, всички са равни. Затова заплати и бонуси се раздават на калпак, ако трябват съкращения, те също се правят на калпак.


В БАН може да се работи, може и да не се работи


Учените със средни и ниски научни постижения преобладават в ОСУ и НС и са гръбнакът на системата в БАН. Тези учени, които условно ще нарека "сиви", се възпроизвеждат пред очите ми, откакто започнах стажа си в БАН през 1967 г. Потвърждение на това мое твърдение се изработените от ОС на БАН критерии за оценка на учените, която се планира да се проведе след мащабното сливане на институтите, което кой знае защо предхожда атестацията. Основното в тези критерии е унифицирането на разнообразни дейности (научни и ненаучни) чрез точкуване. Един учен може да бъде добре оценен по неговите публикации в реномирани международни списания и цитати в такива списания или по публикации в български, световно неизвестни списания, или по изнесени лекции и упражнения, или по управленски стаж, или по привлечени средства от договори и др. Изискването за високи научни постижения, оценени по международните критерии, е само една опция за добра оценка. Учени, бидейки десетилетия в управлението, ще са направо отличници, нищо че нямат никакви научни резултати. Каквито са критериите за оценка, такива са и учените, поне болшинството от тях. Иначе в БАН има чудесни учени, известни и признати по света, само че тук са тъжно малцинство.


Реформата в БАН е задължителна. Ето какво трябва да се направи. Първо, децентрализация, като се премахнат ОС на БАН и ОСУ на институтите.


Управителният съвет на БАН също е излишен


Централно управление да се свие, като му се отнемат управленските функции. Там работят обаче сътрудници (т.нар. чиновници) с уникални опит и знания, които трябва да бъдат използвани. Това се отнася до международния отдел, библиотеката, архива и други общи за академията дейности. Двустранното междуакадемично сътрудничество също трябва се води на централно ниво, както досега.


Второ, на базата на индивидуалните оценки, правени за международния одит, в институтите се преназначават на постоянна работа тези учени, които имат високи научни показатели, останалите  се назначават на срочен трудов договор. На последните да се даде възможността на покрият научните критерии в обозрим срок или да се преориентират за приложни дейности, за които ще спомена по-долу. Директорите на институтите и администрацията управляват логистиката на научната дейност, средствата за наука идват от национални и международни проекти. Заплатите на постоянния състав и логистиката идват от бюджета на института, заплатите на срочния състав идват от проектите.


Реформата в БАН ще остане неефективна, ако не се реформира целият научен сектор в държавата.


Най-главното е да се определят приоритетите в развитието на страната


- не научните, а обществените. Как ще се развива страната в близките 10-20 години, кои са областите и дейностите, които ще дръпнат икономиката ни напред. Научните приоритети ще се нагодят според обществените. Парите за наука и приложни изследвания да се сложат във научни фондове, а БАН и университетите сами да предлагат подходящи проекти за финансиране. Ако примерно един обществен приоритет е екологичното земеделие, това не означава че там имат шанс само проекти със селскостопански профил. Физически, химически, инженерно профилирани колективи, а защо не такива по космически изследвания също имат шанс за успешни проекти в този приоритет.


Една известна теза доминира в публичното пространство: като малка държава със слаба икономика не може да си позволим да развиваме модерни, скъпо струващи научни изследвания. Това е така, но науката има свойството да разпространява свободно своите знания всред посветените в нея. Става въпрос за фундаменталната наука, откъдето идват знанията за развитие на човечеството. Ако някоя малка страна иска да ползува тези знания, тя трябва да поддържа учени, способни да ги абсорбират и използуват за практични цели. Това трябва да са учени, които сами работят по тези проблеми, другите нямат този капацитет за усвояване.


Ето защо на България й трябват фундаментални изследвания, поне в приоритетните области, иначе ние ще сме изолирани от световните достижения. По различно стоят нещата с научно-приложните изследвания (pre-competitive research). Тук е най-населено с учени, тук оперират например Рамковите програми на ЕК, COST и др. Тук обаче знанията не се разпространяват свободно, резултатите от тези пред-индустриални проекти струват пари. В този род проекти може да се впрегне целият научен потенциал на БАН, особено тези на срочни договори. При повишена инициативност и находчивост, научната квалификация може да се осребри добре, дори и при сегашната криза.


Авторът е пенсионер, доскорошен професор в Геофизичния институт на БАН

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Браво за анализа! Нито е пълен, нито перфектен, но е първият разглеждащ нещата отвътре и аналитично!

    Дано постави началото на смислен дебат за проблемите на науката и образованието в България. Всъщност за посоката, в която ИСКАМЕ да се движим. Независимо за коя точно област от човешките дейности става дума. Та поставянето на цели е интелектуална способност, неприсъща на неразумните същества. Другото е хаотично и непълноценно вървене след събитията..., десетилетия вече го практикуваме.

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  2. 2 Профил на Schlieffen
    Schlieffen
    Рейтинг: 515 Любопитно

    реформа:
    1. iq-test, т.е. за интелигентност на всеки над 60г.
    2. безплатни памперси за всеки академик
    3. наливане на пари в програмата на проф. Филипов за комуникация с извънземните.
    4.10% от средствата да се дадат за изследване причините и последствията от възникването на топлата вода по тези географски
    ширини

    Our only hope lies in making our own choice of operations, not in waiting passively for whatever the enemy chooses for us
  3. 3 Профил на vld
    vld
    Рейтинг: 457 Неутрално

    Не знам да има реформа, която резултатите от която да са приемани еднозначно. Реформата в БАН не е изключение. Каквото и да се приеме и направи, ще има съответно своите поддръжници и своите опоненти. В този смисъл нямам нищо против в атестациите да има някаква равнопоставеност между публикации в имакт факторни списания и административно-мениджърса дейност. Не, че ми е приятно научната дейност да се приравнява с администритивна, но все пак е дейност. Иска ми се да се премахне уравновиловката. Омръзнаха ми еднаквите заплати. Ако се разграничат дори с 5 лв. отделните категории и подкатегории, ще предизвика раздвижване на статуквото. Големите промени понякога тръгват от малките тухлички от стената.

  4. 4 Профил на Сбогом, тъпаци от "Дневник"!
    Сбогом, тъпаци от "Дневник"!
    Рейтинг: 838 Неутрално

    Хубава статия, но да припомня нещо, за което авторът само намеква. НАЙ-ГРАНДИОЗНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ В БАН Е ОТСЪСТВИЕТО НА КРИТЕРИИ ЗА АТЕСТИРАНЕ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ! Ако в тази така наречена държава правиш банички, или вино, или строиш и т.н., си има закони и подзаконови нормативни актове за това, какво трябва да има, респ. какво трябва да няма, в една баничка, в бутилка вино, в една сграда и прочие - и как, по какъв ред, те да бъдат създавани. Когато обаче става дума за производство на наука, КРИТЕРИИ И РЕД .... НЯМА! Липсват (съответно за цялата държава и за БАН) двата най-важни нормативни акта, а именно: (1) ПРАВИЛНИК ЗА РЕДА И НАЧИНА НА АТЕСТИРАНЕТО ПО ЧЛ. 42, АЛ. 2 ОТ ЗАКОНА ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И ЗВАНИЯ. (2) КРИТЕРИИ И МЕТОДИКА ЗА АТЕСТИРАНЕ (ДАВАНЕ ОЦЕНКА НА) УЧЕНИТЕ В БАН ПО ЧЛ. 58 ОТ УСТАВА НА БАН!

  5. 5 Профил на Kamen Yanakiev
    Kamen Yanakiev
    Рейтинг: 8 Любопитно

    Най-сетне нещо конкретно по толкова сложната тема БАН, която и не всички академици я разбират. Изринахме се от учени, които назидателно, както някогашните ЗавУЧи, да ни плашат как без тях ще сме на последно място в Европа - мигър сега с тях сме на някое друго?

  6. 6 Профил на s_e_teodorova
    s_e_teodorova
    Рейтинг: Неутрално

    Проф. Кутиев в анализа си отбелязва едно много характерно за българската научна среда положение: "Критериите за научни постижения и ефективност, прилагани в модерния свят, тук съзнателно се неглижират. Една от най-добре пазените тайни в институтите са индивидуалните постижения на учените. Системата не прави разлика между тях, всички са равни."
    Това е може би основният фактор, който не позволява пълноценно разгръщане на научния потенциал в България.
    За съжаление, дори много от учените с международно признати постижения като че ли нямат самочувствието и нагласата да се само-възприемат в не -уравниловъчен план(!)
    Една важна стъпка в реформата на БАН трябва да бъде утвърждаването на регламент, според който творческата индивидуалност ще бъде изтъквана и поощрявана.

  7. 7 Профил на zaro
    zaro
    Рейтинг: Неутрално

    В МЕЖДУНАРОДНАТА ГОДИНА НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО БАН ЗАКРИВА ОСНОВНИТЕ СИ ИНСТИТУТИ ЗА НЕГОВОТО ИЗУЧАВАНЕ
    Било криза, трябвали реформи, нужни били икономии и оптимизиране на работата ... . Колко несвързани изглеждат тези констатации-оправдания на управляващите БАН днес в мотивирането им за закриването на Института по зоология и Инстита по ботаника при Българската академия на науките! Това са двата от четирите основополагащи научно-изследователски института на «новата» БАН след 1947 г. Те и до днес й «доставяха» основните активности и винаги са били сред най-значимите учреждения, в които се работи качествена наука, отначало за задоволяване на нуждите на «народното стопанство», после – в съответствие с «приоритетите на страната».
    Не е ли безумие да се създава «Институт по биоразнообразието» без да има такъв/такива за изучаването на «тухлите» на това разнообразие – флората, микотата и фауната? Вместо да се развиват тези две звена, които са единствената връзка на БАН по отношение на екологичното образование в училищата и университетите, те се закриват? Отдавна в БАН плъзна в обръщение новото име на този «институт» - Институт по биобезобразието!
    След половин век се нанася втори погром върху биологичните науки (организмалната биология) и учрежденията, в които те се изучават.
    Преди години, през 1960-те години е допусната непростима грешка, струваща ни милиони прахосани заради държавническа недалновидност. Царете (Фердинад I и Борис III) може да се били всякакви, но по отношение на природознанието в България са били направо гениални. Създали са и са поддържали един перфектен тризвенен цикъл, съставен от зоопарк, (институт) и музей. Парите за закупуване на животни за зоопарка не отивали на вятъра след смъртта на «живия експонат», а животните били препарирани и постъпвали във фондовете на музея. Там всеки лев продължавал да води посетители в залите на музея и с това умрялото животно продължавало да носи приходи. Обогатените фондове (експозиции и в научните хранилища) служели за изучаването на българската флора и фауна. Така перфектно всичко е служело на народа, както за просвета и образование, така и за науката ... . Нищо не се губело, защото било под една шапка, в ръцете на един стопанин! Икономическите интереси на страната, тъкмо сега, в условията на изострена финансова криза, налагат, колкото и абсудно да изглежда на пръв поглед, отново да се помисли по този въпрос. Днес зоопаркът е към Столична община и само по силата на случайни добри взаимоотношения с Националния природонаучен музей при БАН отделни животни могат да бъдат предоставени за препариране в неговата експозиция. Институтът по зоология пък вече е обявен за мъртвец и хората му се разбягват в условията на крайно изострени взаимоотношения и стрес заради неизвестното им бъдеще ... . Кому е нужно всичко това?
    Следва да припомня, че измежду всичките 12 държави на Балканския полуостров България от повече от 120 години е била водещата страна по отношение на зоологичните изследвания, в България се открива първият на Балканите природонаучен музей (който в основата си винаги е бил един представителен, богат и модерен зоологически музей) и до днес той е най-богатият музей в региона. Закриването на Института по зоология ще бъде акт на непростимо късогледство и отстъпление от завоюваните позиции на страната в тази област на науката. Не може България в 2010 г. да остане без научно-изследователска институция, специализирана в тази област! Представяте ли си да спрем финансирането на подготовката на щангисти-тежкоатлети заради «необходимостта» от реформи или икономии? И там България е лидер, макар и съвсем не такъв, какъвто са българските зоолози! Без да съм специалист, същото смея да твърдя и българските ботаници.
    Мнозинството от учените в Института по ботаника и Института по зоология са против сливането им с компилативната Централна лаборатория по обща екология, в която както е добре известно, всъщност «общата екология» е колкото и «частната паразитология». Защо управляващите тези институции вървят срещу интересите на своите подчинени, които са ги избрали да ги ръководят? Накъде ги водят те? Защо в в ОС на БАН не се събудят и не спрат тази пагубна инерция към краха? Не разбират ли, че реформата има както структурни, така и функционални аспекти, но първоначално следва да се направи функционалната реформа, а после като нейно следствие – структурната? Няма ли кой да спре този фалш и как в МОНМ и в МС не виждат какво става в БАН? Нима ги устройва такова кадруване с префасониране на вътрешната структура, при положение че дори не са взети предвид препоръките на външните оценители, които в много отношения би следвало да бъдат изпълнени безусловно? Народът ни е казал: «От вън нещата се виждат по-добре.». Нека не прибързваме и да не затриваме това, което е доказало, че работи, че е полезно и че има бъдеще!
    З. Боев

  8. 8 Профил на Starec
    Starec
    Рейтинг: 782 Весело

    До коментар [#6] от "s_e_teodorova":
    Съгласен съм и с проф. Кутев и с Вас. Въпросът с атестациите не е толкова сложен, колкото изглежда. Просто за всеки учен (от академик, до обикновен н.с.) веднъж годишно се публикува списък на публикации, патенти и всичко полезно свършено от него - в и за науката. За администратори (шефове на институти, секции и пр.) това се отбелязва изрично - очевидно е, че през мандата им "продукцията" им намалява (освен ако...). И тогава ще видим парадокси - чл.кор с общо десет статии (в наши списания), проф. - с 30 (аналогично) и пр. И ще има една "тайна" по-малко. А ако пък се въведе и разлика в заплащането - според "продукцията" - ето още един въпрос решен.
    Изглежда просто - нали ?

    Поздрави
  9. 9 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    До коментар [#8] от "Starec":

    И още нещо ще изскочи - масово след защита на труд за високата научна степен, въпросните учени преустановяват всякакви публикации. Десет, двадесет години мълчание! За какво му е, нали вече е станал професор.

    Още по-интересно се получава за учени, публикували идеологически трудове, напълно несъвместими с науката. Във ВАК и Специализираните съвети е пълно с такива! И нека не са броят публицистичните им изяви като научни публикации..., освен ако не изследват нови форми на PR...

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  10. 10 Профил на Сбогом, тъпаци от "Дневник"!
    Сбогом, тъпаци от "Дневник"!
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#9] от "Музар", който пише: "след защита на труд за високата научна степен, въпросните учени преустановяват всякакви публикации. Десет, двадесет години мълчание! За какво му е, нали вече е станал професор. Още по-интересно се получава за учени, публикували идеологически трудове, напълно несъвместими с науката. Във ВАК и Специализираните съвети е пълно с такива!"

    ДА! ТОВА Е ИСТИНАТА!

  11. 11 Профил на isavov
    isavov
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Първо трябва държавата да определи научните направления, по които ще продължи да се работи в БАН. Успоредно с това да се изготвят критериите за оценка на научните кадри. Но академичното ръководство няма нито капацитет, нито желание за това.И след това са очистването от негодния "материал" като цели звена и персони и преструктурирането на академията.Библиотеката на БАН и Научният архив не са в състава на Централното управление, а са постоянни академични звена. На проф. Кутиев много добре му изглежда дирекцията "Международно сътрудничество, но сътрудниците в нея трудно можеш да ги откриеш дори в задължителното им приемно време.Добре е, че поне като ги намериш са добронамерени към посетителите.Ами хората от останалите дирекции и групички оправдават ли престоя си на работните места? Защо беше необходимо щатът на Централното управление да се раздува тплкова, та стигна този на едно министерство.За реформата в БАН трябва да се чуе и гласа на академици като този на акад. Камен Куманов, акад. Благовест Сендов, а не само на клакьорите от академичната общност. Академията трябва да се реформира след обстоен обществен дебат, без прибързани нескопосни политически решения, защото това ще бъде пагубно за България.

    isavov




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK