Ваучърите – теория и реалности

Ваучърите – теория и реалности

© Иван Кутузов



Избори 2022

В рубриката си "Дебати" онлайн изданието на "Капитал" подхвана една действително гореща тема: "Трябва ли да се изплаща държавна издръжка и за учениците в частните училища?". Готви се законопроект в тази посока, а образованието е въпрос, към който малцина са безразлични.


Специално поканени експерти са разгърнали тези "за" и "против", а читателските мнения са впечатляващи и като обем, и като страст, и като аргументация. Дотук поне гласуването е убедително "За" приемането на закон, който ще накара държавата да плаща фиксирания размер годишна издръжка за всеки един ученик независимо дали той учи в държавно или частно училище. Разбира се, става дума


към частните училища да се привежда полагащата се за всеки ученик сума




а училището евентуално да намали с толкова таксата, която родителите плащат.


Идеята изглежда разумна, европейската практика е, общо взето, такава, но едва ли е излишно едно по-внимателно вглеждане в аргументите "за". Още повече че същият въпрос много скоро ще изникне и пред висшето образование.


Аргумент първи: така е справедливо/конституционно. Според привържениците на промяната всички плащаме данъци, част от които отиват за образование, а държавата плаща само за учениците в държавните училища. Това означава неравнопоставеност – и на децата, и на родителите.


В този смисъл се е произнесла и Комисията за защита от дискриминацията. Най-близката аналогия е със здравната система – с едно и също направление имаш право да отидеш в държавна или частна болница по твой избор. Същото трябва да стане и с т.нар. ваучери за обучение в училище.


Звучи добре, но не трябва да забравяме, че болниците извършват само определен пакет от "услуги" и например -


държавата не поема ангажимента да осигури равно право на пластична операция


за уголемяване на бюста. Нещо повече. Няма пряка обвързаност между данъците, които плащаме, и услугите, които ползваме. Иначе би трябвало аз да поискам да ми върнат взетите от мен здравни осигуровки през миналата година, защото не се е налагало да ходя на лекар, друг може да поиска да му връщат всяка година по 1300 лева (размера на годишната държавна издръжка за ученик), защото няма деца и не е обременявал държавата с тяхното образование.


Впрочем цялата история с разните "конституционно гарантирани права", които се оказват предмет на пазарни механизми, е доста сбъркана, но да не навлизаме в тази посока. Ясно е едно: държавата трябва добре да дефинира "пакета" образователни услуги, които уж гарантира, и например да е ясно казано, че ползващите държавна субсидия частни училища нямат право да си селектират учениците (и да отказват прием на роми например), защото правото на достъп е част от образователния ангажимент.


Аргумент втори: повече семейства ще имат възможност за избор – частно или държавно училище. Да, добрата образователна система не трябва да превръща икономическите неравенства в образователни и културни. Затова във всички развити страни правителствата се опитват да противодействат на тенденцията добрите и скъпи частни училища да са достъпни само за децата от елита.


Проблемът у нас е, че таксите на частните училища са по силите на много тесен социален слой. Таксите са толкова високи спрямо средните доходи в страната, че държавата и да плати сегашните 1300 лева издръжка на дете и даже таксите да паднат с толкова (което далеч не е сигурно), ефектът ще е минимален – парите пак ще са непосилни за повечето семейства. Всъщност в повечето страни държавата плаща пълната издръжка за обучение в частно училище.


Готова ли е нашата да плаща не 1300, а, да кажем, 10 000 лв.


за всяко дете, избрало частно училище?


Аргумент трети: ако държавата дава еднаква сума за обучението на дете в частните и държавните училища, това ще стимулира конкуренцията и ще повиши в дългосрочна перспектива качеството на обучението като цяло. Както вече стана ясно, конкуренция трудно ще има там, където по икономически причини мнозинството българи са принудени да изберат безплатното държавно училище. Освен това как държавните училища ще се конкурират с частните при това финансиране?


Да приемем, че средната такса за частно училище е 5000 лева. Ако тя е формирана пазарно с някакъв разумен процент печалба, да кажем 20%, то обучението на ученика в такова училище с всичките му реални и въображаеми предимства излиза 4000 лв. Как ще го конкурира държавното училище, което получава по 1300 лева за ученик от държавата? С какви пари ще осигурява транспорт, охрана, извънкласни занимания и какво ли не?


Нека и частните училища получават по 4000 – едва тогава ще можем да говорим за конкуренция при приблизително равни условия. Между другото в Съединените щати един от аргументите в полза на ваучерната система, е че така ще се намалят общите разходи, защото там всъщност държавните училища гълтат повече средства.


Може да се възрази, че всичко това са временни обстоятелства. В дългосрочен план ще възникват все повече частни училища, таксите ще падат, заплатите ще растат. Дано да е така, но се опасявам, че в един доста по-краткосрочен план


държавното образование може междувременно да колабира


Като магарето, което го реформирали да яде камъни и то тъкмо да се научило и взело че умряло. Либерално-конкурентният модел сам по себе си е добър, но той идва от страни, които не са оставили държавното си образование 20 години на изкуствено дишане. Страни, в които има относително многобройна и силна средна класа, а не лумпенизиращо се мнозинство и егоистично малцинство. Каквото и да се говори, парите за образование в България са процент от брутния вътрешен продукт и не виждам признаци този процент да нараства.


Няма как изплащането на държавна издръжка на учениците в частните училища да не отнеме от субсидирането на държавните. Така че не е зле екипът на министерството добре да прецени практическата, а не идеологическа ефективност на една такава мярка. Защото "равнопоставеност", "свободен избор" и "конкуренция" са чудесни лозунги, срещу които никой не може да възрази, но тяхното конкретно реализиране не е толкова проста работа.

Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK