Печатните медии ще трябва да направят собствеността си напълно прозрачна

Правителството подготвя и нов медиен закон

Собствеността в печатните медии ще трябва да стане напълно прозрачна  - до последното конкретно физическо лице, което притежава акции или дялове. Това ще става, като в началото на всяка година всяко издание публикува кой го притежава и допълнително подава декларация в Министерството на културата* с подробно описание на собствеността.


Това предвиждат промените в Закона за депозиране на печатни и други произведения, подготвян от правителството. С тях се цели по-голяма яснота и публичност кой кой е на пазара. Законопроектът трябва да бъдат внесен в правителството до две седмици.


Изискванията за пълна прозрачност означават, че дори капиталът да се притежава от офшорна компания, издателят ще трябва да посочи кои са нейните действителни собственици (заради начина на регистрация в офшорните зони, тези данни обикновено липсват в българските публични регистри и там са видими само адвокатите, които обслужват дружеството).




Прозрачно бъдеще


"Промените не са големи, но са концептуално важни. Това е крачка, която се надяваме да доведе до промяна на обществените нагласи. Защото, когато читателят чете един материал, той трябва да знае кой стои зад него", смята Деяна Костадинова, съветник в кабинета на премиера Бойко Борисов, която се занимава със законопроекта.


След като той бъде приет, наказанието за липсата на подадена информация ще е 1000 лева на брой до отстраняване на нарушението. Глобите ще се налагат от общинските администрации, които ще следят налични ли са данните, и ще се събират в полза на общините. А Министерството на културата ще трябва да проверява достоверността на информацията.


При промяна на собствеността в петдневен срок издателят ще е длъжен да я декларира отново в Министерството на културата, което пък да публикува информацията на интернет страницата си в 10-дневен срок. Готвените поправки предвиждат дори изискване печатницата и разпространителят да проверяват имат ли изданията информационно каре, в което е посочена фирмата издател, и да носят отговорност за това.


Според Костадинова важно е, че инициативата за разработените промени идва от Съюза на издателите в България. "Информацията от декларациите ще бъде онлайн и така ще бъде публична и достъпна за всички. На този пазар играчите се познават и те самите ще бъдат въвлечени в процеса на саморегулиране, проследявайки кои са действителните собственици", коментира тя.


И закон за всички медии


Работна група към правителството подготвя и нов медиен закон, стана ясно на конференцията "Прозрачност на собствеността и свобода на медиите в България", организирана от фондация "Конрад Аденауер" в петък. Идеята е той да съдържа регулации за всички медии. "Цензурата не е основният проблем, а нелоялната конкуренция. Нелоялните играчи деформират пазара на информация, оттам манипулират аудиторията. Затова е необходим закон и не просто Закон за радиото и телевизията, а закон за цялостната медийна среда", обясни председателят на СЕМ Георги Лозанов на дискусията.


Той уточни, че в бъдещия закон трябва да бъдат включени и ограничения за концентрацията на собствеността. Повече детайли за философията на проекта обаче не бяха споделени. Работната група, оглавявана от Георги Лозанов като председател и двама заместник-председатели Хачо Бояджиев (тв режисьор и бивш шеф на БНТ от началото на 90-те) и Радомир Чолаков (юрист на "Вестникарска група България"), е била сформирана в началото на юни, миналата седмица е заседавала за първи път и трябва да представи чернова на закона през есента.


"Разговорът за прозрачността в собствеността на медиите най-после като че ли навлезе във фаза, която ще доведе до нови законови мерки, които пък от своя страна ще доведат до това тази прозрачност да престане да бъде само лозунг, както, общо взето, беше през последните 20 години, и се надявам да стигнем до конкретните собственици и до конкретния произход на капитала", каза още Лозанов.


Според него трябва да има мерки срещу съсредоточаване на собствеността на медиите, защото "капиталите са част от посланието". Той предложи на някои капитали да бъде забранено да произвеждат медии, но уточни, че ще трябва да се обмисли как да се случи това.


"Честността в медиите не се дължи само на закони, трябва да се спазват критериите за етика в професията. Някои собственици не са в истинския журналистически бизнес, който трябва да отразява обективно в името на общото благо. Целта им не е да информират, а да манипулират общественото мнение заради печалба или власт", каза в обръщението си към конференцията посланикът на САЩ Джеймс Уорлик. Той заяви, че още по-сериозни са проблемите за медиите извън София, както и че "много талантливи журналисти са смутени и обезсърчени, но се страхуват да говорят".


Залагането на законови гаранции за прозрачност на медийната собственост и предотвратяване на концентрация са началото. По-трудно ще е изясняването на произхода на капитала, както и невидимите връзки. Темата не беше коментирана на конференцията.


Законно, неморално


Появата на бившата шефка на тотото и майка на депутата от ДПС Делян Пеевски - Ирена Кръстева, обаче предизвика реплики за разликите между законно и морално. Тя заяви, че "Нова българска медийна група" (НБМГ) е с възможно най-ясната собственост. Там пише едноличен собственик Ирена Кръстева".


Темата с произхода на капиталите за покупката на тези медии обаче не беше предизвикана от участниците. Водещият Сашо Диков се опита да репликира "Откъде извади парите", но Кръстева продължи да обяснява, че са създали нов съюз на вестникарите в България и че той също прави проект за публичен каталог на медиите, който трябва да бъде готов до края на юли. Вестниците, които НБМГ издава ("Монитор", "Телеграф", "Политика", "Засада" - бивш "Експрес"), не членуват в Съюза на издателите в България и не са подписали Етичния кодекс на българските медии. 


Придобиването на медии от Кръстева преди време беше обявено като финансирано от Корпоративна търговска банка (банката, която към март 2010 г. управлява почти 50% от парите на най-големите държавни фирми - бел. ред.) и са тези, които преобърнаха редакционната си политика след изборната нощ - от силно анти към силно про Бойко Борисов.

ЦИТАТИ:


На някои капитали трябва да бъде забранено да произвеждат медии
Георги Лозанов, председател на СЕМ


Защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори? Дали бяха мотивирани от искрена вътрешна промяна, или това бе просто желание да се докарат на новото правителство.
Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България


Вестникарският бизнес е особен - продаваме хартия, но не тапети, а съдържание - информации, анализи, коментари. Който създава мнения, няма право да бъде анонимен.
Аксел Шиндлер, управител на Вестникарска група България (издател на "Труд" и "24 часа")


На кого премиерът е възложил да пише новия медиен закон

Георги Лозанов - председател на Съвета за електронни медии


Радомир Чолаков - медиен експерт, юрист на "Вестникарска група България"
Хачо Бояджиев - тв режисьор и бивш генерален директор на БНТ в средата на 90-те години на ХХ век


Деяна Костадинова - съветник към политическия кабинет на премиера


Мария Казанджиева - съветник в дирекция "Правна" в Министерския съвет


Милда Паунова - директор на дирекция "Правнонормативна дейност и обществени поръчки" на Министерството на културата


Ивелина Колева - главен юрисконсулт в дирекция "Правнонормативна дейност и обществени поръчки" на Министерството на културата


Божидар Кожухаров - началник сектор "Спътникови комуникации" в дирекция "Съобщения" на транспортното министерство


Зоя Касърова - държавен експерт в дирекция "Държавни разходи" на Министерството на финансите


Борис Рафаилов - главен експерт в дирекция "Правна" на Комисията за регулиране на съобщенията


Росица Кукушева - страши юрисконсулт в БНР


Кремена Кадиева - главен юрисконсулт в БНТ


Атанас Генов - председател на УС на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори


Никола Тупарев - продуцент, фирмата му Old School прави "Биг Брадър", "Стани богат" и други тв и реалити формати, член на Асоциацията на телевизионните продуценти


Магдалена Георгиева - изпълнителен директор на Асоциацията на българските кабелни оператори


Диляна Илиева - адвокат (работила е за "Нова телевизия")
 


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Този коментар беше изтрит в 13:14 на 21/06/2010 от неговия автор.

  2. 2 Профил на Стария Бен
    Стария Бен
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Не само за печатните медии - за ВСИЧКИ МЕДИИ трябва да стане ясно и напълно прозрачно кой е собственикът и кой стои зад всичко.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK