Къде стигнахме в битката за повече прозрачност

Къде стигнахме в битката за повече прозрачност

© Иван Кутузов



Навършените през миналата седмица 10 години от приемането на Закона за достъп до обществена информация и изразените през последните седмици мнения за ограничаване на достъпа до публичния онлайн търговски регистър са събития, които налагат да се обърнем назад и да погледнем откъде тръгнахме и къде стигнахме в голямата битка на гражданите за повече прозрачност на управлението и бизнеса.


Всъщност претенцията за ограничаване на достъпа до публичния регистър е свързана с едно от класическите ограничения на правото на информация - защитата на личните данни. Тя безспорно е европейски стандарт, както и едно от най-отдавна прилаганите ограничения спрямо достъпа до обществена информация. Същевременно историята на защитата на личните данни у нас се свързва най-често с това, че от обществен достъп


най-защитена се оказва информацията за висшите държавни служители




докато данните на обикновените хора могат да се срещнат в свободен вид някъде в интернет или пък се събират грижливо от службите за тяхната "оперативна дейност". В XXI век нормалното положение трябва да бъде точно обратното.


В съдебната практика за първи път защитата на личните данни се яви като ограничение в случая на гражданина Й. Лазов, който бе поискал през 2001 г. достъп до наказателните постановления и актовете за установяване на нарушения спрямо общинска фирма. Причината за поискания достъп бе недоумението на гражданина защо въпреки налаганите санкции фирмата продължава да изгребва чакъл от дъното на река Джерман, вследствие на което пропадат няколко села.


Тогава Министерството на околната среда и водите се позова на защитата на личните данни на свидетелите, упоменати в актовете. Наложи се Върховният административен съд (ВАС) да помогне на държавните служители да достигнат до извода, че не е пречка документите да се предоставят след заличаване на данните за конкретните лица.


Последваха през годините откази, в които администрацията твърдеше, че са защитени данните за командировките на висши държавни служители като министри, кметове и заместник-кметове, имената на овластените в Агенцията за социално подпомагане да съставят актове за нарушения, образованието и квалификацията на ръководителите в системата на просветата. Съдът отменяше тези откази и постепенно започна да се създава практика - с


отвоюване на парчета информация от царството на бюрократичната тайна


В законодателството, свързано със защитата на личните данни, нещата започнаха неуверено и с преувеличение. В приетия през януари 2002 г. Закон за защита на личните данни специално внимание бе отделено на защитата на "обществената идентичност" на лицата, на "дейността на органите на власт" или на данните на участниците в управителни и надзорни бордове на фирми.


Поради защита на "обществената идентичност" на премиера през 2003 г. се оказа невъзможно да се предоставят на медиите дипломатическите ноти, обменени между България и Испания през 1970 г. по отношение статута на г-н Сакскобургготски. Този достъп бе осигурен едва след произнасяне на


Софийския градски съд. Критиките на безумната защита, която ЗЗЛД осигуряваше на властимащите и участниците в търговски дружества, все пак бяха чути и в края на 2005 г. законът бе променен.
Втори опит за ограничение на достъпа до данни за участници в управителните и надзорни органи на търговските дружества се направи при приемането на Закона за търговския регистър през 2006 г. Тогава бе предложено всеки отделен достъп до интернет регистъра да се заплаща.


Така постигането на основните цели на публичността, въведена за пръв път с Търговския закон от 1897 г., а именно – създаване на сигурност на оборота и знание кому даваш парите си, щеше да бъде сериозно затруднено. Този опит не успя, което


не означава, че сме имунизирани срещу нови инициативи


Впрочем през изминалите години публичността и на други регистри срещаше отпор под благовидния предлог за защитата на личните данни. Например приетият през 2000 г. Закон за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, предвиди не публичност, а ограничен достъп на ръководителите на медии до регистъра на подадените от служителите декларации.


И сред главните редактори се оказа, че има повече и по-малко равни, тъй като се наложи главният редактор на ямболски вестник да води дело, за да получи достъп до декларацията на висш магистрат. Данните бяха предоставени едва след решение на ВАС през 2004 г. Чак през 2006 г. гражданите получиха право на свободен интернет достъп до декларациите.


За тайна бяха обявени и декларациите на държавните служители за конфликт на интереси. Дори с влизането в сила на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси през 2009 г. не се осигури пълната публичност на тези декларации, тъй като с две свои становища през същата година Комисията за защита на личните данни даде неясното тълкуване, че личните данни в декларациите подлежат на защита, без да уточни обаче кои са тези лични данни.


На атака пред съдилищата бе подложена дори публичността на имотния регистър, обявена със закон преди повече от 100 години. Засегнати от журналистическо разследване около придобиването на имоти в Несебър подадоха жалба до Комисията на личните данни. През 2007 г. комисията постанови много странно решение, според което предоставянето на информация от публичния имотен регистър нарушавало защитата на личните данни. Това решение бе обжалвано пред


ВАС, който оттогава досега не успя да реши сложния казус


със "спорната" публичност. През май 2010 г. в седмиците, в които бе публикувано основаното на информация и от публичните регистри разследване на в. "Капитал" – "Дом за техните деца", тричленен състав на ВАС, в който участва и един от визираните в разследването магистрати, отмени хода по същество и насрочи ново заседание по делото за есента.


Според доминиращото в развитите демокрации схващане понятието "лични данни" е различно от "обществена информация" или "официални документи". В последните не може да има "лични данни", а единствено наличието на някои данни, свързани с личния живот на хората, като например социалния им или семеен статус, може да обоснове ограничение на достъпа до част от официалния документ. В някои от скандинавските страни дори данни за доходите и дължимите данъци са публични.


Общоприето в ЕС е схващането, че определени данни за търговските дружества като учредителните им актове, промените в статута им, представляващите ги лица и финансовите им отчети са общодостъпни, включително в електронен вид (Директива 2003/58/ЕО, изменяща Директива 68/151/ЕИО).


Въпреки че търговският регистър наистина е един от малкото работещи регистри в интернет и е полезен за инвеститори, потребители и  журналисти, основателен е въпросът за публичността на някои документи. Например едва ли има оправдание общодостъпността на удостоверения за граждански брак или копия от лични карти. Същевременно прозрачността на търговските документи, както и на пълните данни на участниците в бордовете на търговските дружества не могат да се поставят под съмнение. Именно тук е налице


"надделяващ обществен интерес" от разкриване на тези данни


за да може неограничен кръг хора да знаят къде инвестират спестяванията си. И най-малкото отклонение би довело до конфликт с европейското законодателство.


* Авторът е ръководител на правния екип на фондация "Програма Достъп до информация"

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ju.li
    ju.li
    Рейтинг: 1723 Неутрално

    хъ, вивател продължават да снимат личните карти..... и който чиновник не те е срещал, той не ги е получил....

  2. 2 Профил на who cares
    who cares
    Рейтинг: 454 Неутрално

    Нали знаете, че интереса клати феса. В България, за съжаление, когато феса падне, то е за да бъде напълнен с жълтици.
    Така е - лошо е, че живея в 2010, че ползвам компютър и интернет, че искам повече информация за льохото, който се бие в гърдите, че е велик бизнесмен и трябва безрезервно да му вярвам. Искам да не ме лъжат, мамят, грабят, пладнешки крадат. Искам. Наречете го инстинкт за съхранение, защита срещу "защитата", срещу "законите", които "защитават". Искам да не ме баламосват със шметли-капели. Искам свободен и достъпен имотен и търговски регистър. Ако на накой му е "открадната" фирмата, искам МВР и Прокуратурата да разкрият и повдигнат обвинение за - всичките му там "нотариуси"; "адвокатчета"; "фалшификатори" и длъжностни лица, а съдът - да ги осъди. Къде са тук личните данни? Искам, ако пишман бизнесмен задлъжнее и трябва да мине през процедура по несъстоятелност - да мине, а не да ми се казва, че "нещо личните данни са проблема". Искам сканирана и обявена в регистъра цялата "далавера". Не искам да ми контролират достъпа, не искам да ми казват, колко съм тъп, а те колко са загрижени за защитата на "моите" лични данни. ИСКАМ И НЕ ИСКАМ

  3. 3 Профил на werginija
    werginija
    Рейтинг: 484 Весело

    Прав си 2-ри-20г. след падането на стената е крайно време да спрат да ни баламосват, че видиш ли, това не е икономическа злоупотреба, а изключително важни и секретни досиета, от чието разкриване едва ли не ще настъпи нова световна война. Въпросът с досиетата на Външно от комунистическите години е бил решен още преди 20г при падането на стената и не едностранно и еднолично от бай нам кой си, а от представители на много държави. Ако това не е вярно, значи още тогава е имало здрава далавера, а ние оти ручаме жабетата 20г? За великата Ифа с незададен от ЦК на БКП рег. номер за 1000лв? Ами дечицата и внуците на ЦК на нашия хал ли са та да се юрна да ги обгрижвам?

  4. 4 Профил на zritell
    zritell
    Рейтинг: Неутрално

    МНОГО АКТУАЛНА СТАТИЯ.
    Дано се раздвижи този въпрос и дано има някакъв ефект!
    Крайно време е България да влезе в 21 век и да се прекрати използването на гриф "секретно" за да се крият неудобни сведения!

  5. 5 Профил на Jivago
    Jivago
    Рейтинг: 8 Весело

    Още Ботев се е оплаквал от липсата на прозрачност в България. Затова е написал в мотото на един свой фейлетон: Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха."

  6. 6 Профил на grubo
    grubo
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Отлична и актуална статия г-н Кашъмов. А е истина и че от смешните решения на КЗЛД си патим, но това си мисля, че е от тамошния "матриал", а не сбъркана демокрация, като този матриал обърква и матриала на ВАС, който "умно" мълчи или се изказва неподготвен ... хм ...

  7. 7 Профил на Musashi
    Musashi
    Рейтинг: 479 Неутрално

    "За тайна бяха обявени и декларациите на държавните служители за конфликт на интереси."

    Всичко свързано с властта, си е една тайна!
    Всичко започва зад завеска и на "тъмно", с листче и пликче в ръка!

  8. 8 Профил на HerrNY
    HerrNY
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Темата е особено актуална заради инициираните промени в ЗТР и браво на Дневник, че представя този професионален анализ на Сашо Кашъмов. За съжаление законодателят и чиновниците подхождат по-скоро лаишки към въпроса. Предлаганото ограничение на публичността противоречи на функцията на ТР -- да оповестява релевантна бизнес-информация. Ако аргументът е, че определена информация не следва да е публична, то законодателят просто трябва да отмени задължението за оповестяването й, а не да я събира в бази данни с различни нива на достъп...

  9. 9 Профил на Дaни
    Дaни
    Рейтинг: 139 Неутрално

    А сега малко данни от реалността:
    Мой клиент не се е пререгистриал защото нямат възможност да платят 200 лв за адвокат който да свърши това, а и не са в страната.
    Намира се лице което им се вписва като управител и им пререгистрира фирмата.
    Като управител вече може да им продаде цялото имущество в страната, и много лесно да духне.
    След като хората отиват в Агенция по вписванията и искат остраняване на грешките - и на вписания фалишв управител от там им отговарят че не могат да направят това защото документите от управителя са изрядни.
    След като те казват че не са изрядни защото са фалшиви и носят верните документи от там им казват че не могат да им ги приемат защото вече имат качени такива.
    Това е цитат не от служителка на гише, а от шеф регистрации.
    Спомняте ли си криминалните хроники от преди седмица две дето ги смотаха за чужденци дето им прехвърлили имотите и сега се чудят къде да се денат хората - еми пак или те или съда са виновни.
    Егенета, паспорти всичко е онлайн. Къде го има това?
    Тия хора нарушават закона.

    Това което правим за себе си - загива с нас. Това което правим за другите - остава завинаги.
  10. 10 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 426 Неутрално

    До коментар [#9] от "Дaни":

    Проблема не е в Търговския регистър нито в Съда. Проблема са общините и данъчните - там са дупките от които изтича информация и криминалните елементи ползват пучбличността на регистъра за да фалшифицират документи.

    За фалишфициране си се полага присъда и е крайно време да има осъдени за това, и както е тръгнало явно ще има изгорели. Като са толкова тъпи - нека им го набият.

    Инак публичността на регистъра е един от най-важните достижения на демокрацията у нас - човек застава публично пред обществото със собствеността си без да се крие за нищо.
    То и за какво да се криеш? Че някой може да те фалшифицира ли? Еми той ако е решил и без тия данни пак ще те фалшифицира.
    Въпроса е да има ефективно правораздаване което да възпира подобни криминални елементи.

    The biggest risk in life is not taking one.
  11. 11 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 881 Разстроено

    Ха,ха, какво се пенявите? Не знам колко имота са продаден с "фалшивия" подпис на ББ, включително единият от "продавачите" е депотут от партиятае му... Е? Това да ви подсказва нещо?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK