А не можем ли без газ?

© Иван Кутузов

България пак проведе решителни разговори с Русия. Пак обсъди газа. Пак се договори. Разговорите за доставките на газ, за цените на газа, за трасетата на газопроводите, за посредниците и за всички други газови проблеми си приличат по едно нещо – те няма да спрат и няма да стигнат до ясно решение.

Газът винаги ще бъде нерешен проблем

Логично е да си зададем въпроса: "А не можем ли без газ?" Въобще без газ. Не бихме ли могли да заличим това гориво от картата на страната? Въпросът не е толкова абсурден. Поне по три причини. Първо, и сега живеем без много газ. За нас газът не е част от бита, а по-скоро блян за безпроблемен бит. Второ, от 2020 по силата на европейската директива за енергийната ефективност на сградите всяка нова сграда трябва да е въглеродно неутрална. Тоест да не използва газ. Трето, ЕС си е поставил за цел да намали парниковите си емисии с поне 80% до 2050, което ще рече пълен отказ от въглеродни горива, включително газ. И макар 2050 да изглежда далече, инвестиционните и политическите решения трябва да се взимат сега, с някои дори закъсняваме.

Дори само тези причини би трябвало поне да ни накарат да се замислим дали не можем и без газ. Има обаче и по-позитивни причини (горните бяха по-скоро рестриктивни). Един добър ремонт на стара сграда може да намали разхода и на енергия за отопление със 70-80%.

Навлизащите все по-широко термопомпи могат да отопляват

(и охлаждат, от което все повече ще имаме нужда) сградите значително по-ефективност сегашните популярни отоплителни средства. Геотермалната термопомпа е около 4 пъти по-ефективна от традиционния електрически нагревател и това съотношение се качва.

Загряването на вода със слънчеви колектори дори и сега, без каквито и да било субсидии, привлича хиляди собственици на сгради в страната. Слънчевите батерии се развиват с голяма бързина. Тяхната цена пада, на газа се вдига. Според консултантската фирма McKinsey в отделни страни несубсидираната цена на добитата от слънце електроенергия ще се изравни сцената на електричеството от мрежата след около 5 години. Тази прогноза не взема предвид възможен технологичен пробив в слънчевите технологии. Междувременно индустрията е на прага на подобни пробиви. Преди седмица ScienceNews обяви създаването на миниатюрна слънчева клетка, която до 4-5 години ще може да влезе на пазара. Тя използва десет пъти по-малко силикон от сега употребяваните клетки. Това ще рече, че новата клетка ще бъде както

значително по-евтина, така и с много по-гъвкаво приложение

В резултат на огромните инвестиции, насочени в последните години към зелени технологии, възобновяемите източници на енергия стават все по-ефективни и все по-разнообразни.

Ако съберем всички тези прогнози, базирани на съществуващи и доказани, а не на неясни бъдещи технологии, в едно уравнение, ще видим, че домът няма да има нужда от газ. Той ще има нужда от електричество, което би могло да се добива по различни начини.

Не е ли наистина онова, което ни трябва - електричество, а не газ? Популярната представа е, че електричеството е скъпо, парното е по-евтино, газът е още по-евтин. Това обаче не е така. Да се топлиш с реотан от времето на развития социализъм може да е по-скъпо от централното парно отопление. Климатик клас А обаче е два пъти по-евтин от познатото ни парно отопление. А този климатик е само едно надничане в новите отоплителни технологии.

Електричеството не е по-скъп или по-евтин източник на енергия. То е преносител на енергия. Първичният източник може да е въглища, слънце, вода, вятър, може и да е газ. (Газът ще продължи да бъде най-приемливото въглеродно гориво за добив на електричество в преходния период към ниско въглеродна икономика.) Пълната електрификация на дома е освобождаване от източника на енергия, независимост от него. Именно затова е много смислено енергията, която достига до дома, да бъде именно електричество. С какво ще се прави това електричество е съвсем отделен въпрос.

Сегашният разходна газ в България може например напълно да се замени със слама. Да, със слама. Количеството слама, което произвежда България и което често се изхвърля, изгаря или гние по полетата, е енергийно еквивалентно на газа, който страната употребява. Разликата е, че газът се внася, за него трябва да преговаря правителството и знайни и незнайни посредници, цената му е непредвидима, политическата му чувствителност е висока, а сламата си е наша, тя създава работни места в България, цената й е предвидима и освен това е въглеродно неутрална. Биомасата, част от която е сламата, е енергиен източник с

огромен потенциал в нашия регион, но изисква малко предприемчивост

Според едно изследване Румъния може да задоволи19% от енергийните си нужди с биомаса. Не знам да има подобно изследване за България, но процентът би трябвало да е близко до този в Румъния. При това двете страни са енергийно най-неефективните страни в ЕС. Ако се включи потенциалът на енергийната ефективност, процентният потенциал на биомасата значително ще се увеличи.

Когато решим да изградим инфраструктура, която да осигурява газ до печките и бойлерите на 30% от населението на страната, би трябвало да се запитаме – има ли нужда30% от населението на страната именно от това решение? Решение, което да го зароби за поне 50 години напред с един източник на енергия, който може да отпадне от играта след 15 или 20 години?

Искаме ли да станем руски газови крепостни селяни или искаме да бъдем независими предприемчиви граждани, които владеят,а не прахосват, собствените си ресурси? Това е въпрос, който далеч надхвърля границите на националната енергийна стратегия.

*Авторът е председател на УС на Българско училище по политика. Още текстове от него - на блога муwww.julianpopov.com>>