Други с качество, ние пък - с количество

Други с качество, ние пък - с количество

© Иван Кутузов



Платеното висше образование ще струва максимум 1600 лв. Годишната такса няма да е по-висока от удвоената средна държавна издръжка за студент, която засега е около 800 лв. Студентите ще могат да се обучават срещу заплащане само ако има незаети места, като броят им не може да надхвърля 10% от капацитета на висшето училище. Това обеща през юни министърът на образованието Сергей Игнатов.


Два месеца по-късно реалността е съвсем друга


Най-добре си върза баланса Университетът за национално и световно стопанство (УНСС). Ръководството му обяви прием за платено обучение в четирите си "най-яки" специалности - 100 свободни места за "Право", 25 за "Икономика и бизнес", 50 места за "Финанси, счетоводство и контрол" и 25 за "Администрация и управление".




Ако законът е бил спазен, това означава, че за тези 200 позиции е нямало кандидати - твърде съмнителна ситуация, която едва ли някой от министерството на образованието ще си направи труда да провери. Като прибавим и годишната такса, която за правото скочи на 2771 лв., а за останалите три направления е по 1732 лв., разминаванията между обещания и действителност вече са налице.


Вторият университет, който заяви готовност да увеличи бюджета си за сметка на студентите, естествено е емблематичният Югозападен университет (ЮЗУ) в Благоевград. Колебае се и Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), но решението ще се вземе от академичния съвет през септември преди началото на учебната година.


Останалите, начело със Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", засега са пас, което би трябвало да означава, че нямат незаети бройки. И как да имат, като точно СУ приложи брилянтна хватка, с която запълни празните си места.


За първи път там беше въведена нова методика за прием - до трето класиране бяха допуснати единствено некласирани, неприети и незаписани за студенти на второ класиране. Това попречи на младежите, които са били приети на по-задно желание, да продължат да се борят за място в по-желана от тях специалност.


Кандидатите с по-нисък бал се оказаха с предимство


пред мнозина с по-висок бал. Това предизвика негодувание, като изиграните обвиниха ръководството на университета, че постъпва така алогично, за да приеме повече студенти и да вземе по-голяма държавна субсидия. И наистина - приетите на второ класиране не освобождават по-нежеланите специалности места, а се принуждават да се запишат в тях (защото в България все още е срамно, ако не те приемат във ВУЗ, след като завършиш, още повече пък на фона на над 50-те университета).


Така, въпреки че платеното обучение формално не беше въведено, по-добрите кандидат-студенти платиха цената, като заеха неатрактивните бройки. Чиста печалба за университета, който миналата година се принуди да обяви дори четвърто класиране заради незаети места в специалности като немска филология, руска филология и история задочна форма на обучение.


Платеното обучение беше прокарано само със 71 гласа в парламента и въпреки несъгласието на министър Игнатов с аргумента, че е антикризисна мярка. Решението беше взето еднолично от премиера Бойко Борисов, но не с аргументи, а просто защото го беше обещал на  Съвета на ректорите, председателстван от ректора на УНСС проф. Борислав Борисов.


Академичното "инженерство" на премиера е впечатляващо


Той лично благослови и Европейския политехнически университет (ЕПУ) в Перник - един стар проект на президента Георги Първанов, който така и не можа да се осъществи по времето на тройната коалиция (същата съдба тогава имаше и идеята за университет в Бухово), но затова пък ГЕРБ му удари невиждано досега рамо.


Още в началото на годината премиерът отиде на посещение в Перник, за да "гарантира пълната подкрепа на депутатите от ГЕРБ при гласуването на решението в парламента". С подкрепата трябваше да се побърза, за да успее т.нар. пернишка политехника да получи акредитация точно преди въвеждането на забраната един преподавател да е на щат в повече от един ВУЗ. Така в академичния състав влязоха проф. Михаил Константинов (познат основно с действията си в ЦИК ), споменатият ректор на УНСС и други "пътуващи професори".


Днес учебното заведение, в което


инвеститорът е офшорка, регистрирана на Вирджинските острови


е готово да приема стотици студенти, дори онлайн. Нещо повече - има амбицията да се превърне в бутиков ВУЗ с акцент върху техническите специалности (в частност архитектурата), който да привлече както български, така и чуждестранни студенти.


Вече се провежда активна кампания за привличане на студенти от Русия, Турция, Казахстан, Украйна, Индия, Египет, Македония и Албания. С промоции като 50-процентна отстъпка от семестриалната такса за всички студенти през първата учебна година и гратисното обучение на 10-те процента студенти с най-висок бал.


И докато в България управляващи и загадъчни инвеститори си играят на висше образование, без отговор продължават да висят въпросите на Съюза на младите и студентите (СМС), които преди месец попитаха депутатите:
1. Проверяват ли се всяка година и от кого ръководствата на ВУЗ за правилното, прозрачно и пестеливо изразходване на обществените средства, които ползват?
2. Има ли злоупотреби с европейски средства в програмата "Еразъм" и класиране на студенти "с връзки"?
3. Дали Сметната палата е способна да проверява безпристрастно ВУЗ-ове, в които самото й ръководство работи, и не се ли нарича това конфликт на интереси?
4. Изразходват ли се публичните средства за благото и просперитета на студентите, или те са "дойни крави" за една общност бюрократи?
5. С какво се занимават студентските съвети и не са ли гнезда за генериране на ново поколение корумпирани кадри за държавната машина?
6. Превърнали ли са се българските ВУЗ в модни агенции и организатори на конкурси за красота и няма ли по-добри каузи, за които да се изразходват средствата от семестриалните такси – например за деца сираци?


Почти няма съмнение, че тези въпроси ще си останат въпроси. А те са и риторични. Както и че скоро


български университет няма да попадне в престижна класация


Достатъчно е да се погледнат критериите, по които в света се оценяват добрите университет. Само за илюстрация - Центърът на университетите от световна класа към Шанхайския университет, който всяка година подрежда 500-те най-добри университети в света, използва шест показателя, сред които брой дипломирани студенти и преподаватели, които са носители на Нобелова награда, брой често цитирани изследователи, брой статии, публикувани или цитирани във водещи списания, научни изяви на служителите и завършилите.


Тъй като самата идея за прилагането на подобен подход у нас би била гротескна, тукашните студенти могат да компенсират с гордост от друг факт - че България все по-трудно ще може да бъде победена по показателя брой университети и висшисти на глава от населението.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK