Кризата и в частност едно от най-болезнените й проявления - безработицата, произведе и един неочакван положителен ефект: върна интереса към учителската професия.
По данни на Синдиката на българските учители все повече хора кандидатстват за свободните преподавателски места, които до неотдавна се запълваха с много компромиси поради липсата на интерес от квалифицирани кадри.
Ако сега за едно място се борят 23-ма души, това е лъч надежда в затъналото в ниско качество училищно образование. Уточнението, че и много хора с педагогическа диплома вече наистина искат да бъдат учители, означава, че все повече свежи мозъци би трябвало да имат възможност да променят статуквото, поставяйки преподаването в модерни и адекватни за времето рамки.
По ирония на съдбата точно подценяваната учителска професия взе да възвръща блясъка си, след като се оказа, че образованието е почти единственият сектор, в който няма съкращения заради кризата, училищата масово се ремонтираха и обновиха, а в замяна на шестчасовия си работен ден преподавателите получават средна за страната заплата, петдневна работна седмица и огромен платен отпуск.
Както мнозина се надяват, кризата може да преобърне и наложилото се в последните години статукво в ценностната система и в случая с учителите това е за добро. Възникналата възможност обаче за здравословна конкуренция в професията трябва да бъде подкрепена от честни и прозрачни конкурси.
И тъй като назначенията на учителите са работа на директорите под контрола на инспекторатите по образование, важно е Законът за училищното образование да даде максимална гаранция, че заемането на постове на тези две нива ще се случва по ясни и открити правила. Ако нещата продължат по познатия връзкарски начин, ще е жалко и за сметка на децата.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
