Изборният кодекс - преписване на статуквото

Изборният кодекс - преписване на статуквото

© Иван Кутузов



Джес Унръх, известен калифорнийски политик от 60-те години на миналия век, описва парите като "майчиното мляко за политиката". Финансирането на предизборните кампании по правило навсякъде е силно изнервена тема, съпроводена със скандали.


В момента например Саркози има сериозни проблеми заради 150 000 евро, дадени на ръка за неговата кампания от собственичката на "Лореал".


В България такива скандали не се случват, но не защото няма поводи за това, а заради




неглижирането на проблема с някаква удивителна търпимост


– и от институциите, и от обществото. До размерите на публичен скандал израсна само спонсорството на бизнес тандема Людмил Стойков–Марио Николов на кампанията на президента Първанов,но след като двамата бяха уличени от разследване на ОЛАФ за източване на еврофондове.


Стана известно, че Людмил Стойков е спонсорирал с 50 000 лв. предизборната кампания на президента Първанов – две негови фирми са дарили по 25 000 лева, и президентът получи публични подканвания да върне парите.


Съдружникът на Стойков - Марио Николов (междувременно получил две присъди на първа инстанция за пране на пари и за документна измама) е финансирал кампанията на БСП чрез дарения, направени от негови работници – 13 души бяха дарили по 10 000 лв. Това очевидно заобикаляне на закона обаче остана несанкционирано.


След няколко дни Изборният кодекс ще бъде внесен в деловодството на Народното събрание. Той трябва да осигури честен и демократичен изборен процес, на който гражданите да имат доверие.


Въпреки това политиците избягват да коментират с какво проектът променя финансирането на предизборната кампания. А тази част от кодекса е особено важна, защото от нея се очаква:
- да гарантира равнопоставеност на състезаващите се в изборите партии, коалиции и инициативни комитети;
- да не въвежда неизпълними и трудно контролирани забрани, защото тяхното неизпълнение подкопава доверието в правилата и смисъла от демократичните процедури;
- да осигури прозрачност на финансирането и да определи позволените за това източници;
-  да окуражи малките дарения, поддържащи интереса към изборния процес и политиката и усилващи връзката между политиците и общностите, които те представляват;
- да ограничи опасните източници на финансиране – мръсни пари от трафик на наркотици и хора, контрабанда, проституция, данъчни и други престъпления и от сивата икономика;
- да гарантира контрол върху изпълнението на правилата и налагане на наказания при тяхното нарушаване.


Проектът предлага да се вдигне тавана на финансирането от 1 милион лева - за партии и 2 милиона лева - за коалиции на 4 милиона, и от 2 милиона на 4 милиона за президентски избори. Същевременно


двойно се намаляват  допустимите суми за независимите кандидати


- до 100 хил. лв.  Аргументите за това са неизвестни. В доклада на комисията за изработване на Изборен кодекс, представен на 3 септември, няма мотивация по тази тема. Какъв дебат са водили депутатите за размерите на финансирането не знаем, защото вратите на комисията бяха затворени през повечето време.


Може би те са искали да изкарат на светло голяма част от парите, които и сега се харчат за кампанията, но не се осчетоводяват, за да не се надскочат законовите прагове. Защото едва ли някой вярва, че всички разходи на партиите в кампанията за парламентарни избори 2009 г. са 10 037 087 лв., както са заявени пред Сметната палата.


Защо обаче се намалява двойно таванът на разходите на независимите кандидати за депутати остава необосновано. Може би защото те имат право да се кандидатират само в един избирателен район, т. е. водят кампанията си на една ограничена територия – условие, което не е променено в новия кодекс, макар че и то поражда много въпроси.


Например - защо един кандидат от партийна листа може да се кандидатира от две места, а независимият - само от един избирателен район? В същото време проектът предвижда инициативният комитет за издигане на независим депутат да внесе депозит за участие в изборите от 10 000 лв., толкова, колкото и партиите, които имат листи във всички избирателни райони.


Когато се създава регулация за финансиране на предизборната кампания,


ключово важнои  да се осигури равнопоставеност в състезанието.


Не може един да се състезава с  колело, а друг със спортна кола, това нарушава духа на политическата надпревара. В случая проектът за Изборен кодекс вместо да реши този проблем, го е задълбочил.


Правят впечатление някои детайли в отчетите на партиите пред Сметната палата за кампаниите за европейските и парламентарните избори. Каго този - че множество дарения от по 5000 лв. са правени в един и същ ден. Например на 6 май 2009 г. партия "Лидер" е получила кеш за евроизборите точно по 5000 лв. от 20 души. На същата партия на 29 и 30 април 2009 г. 13 дарители щедро дават в брой отново точно по 5000 лв.


ДПС за парламентарните избори има 49 дарители, които в един и същи ден – 22 юни 2009 г., дават също в брой своята лепта. Почти всички са депутати и евродепутати на ДПС. 45 от лицата в списъка даряват точно по 4 900, включително и лидерът Ахмед Доган.


Защо вместо да преведат по банков път щедрата сума от 5000 лв. дарителите предпочитат да я дават в брой. Дали защото са държали сумата в буркан или под дюшека и само са чакали да стартира кампанията, за да я внесат на ръка в централата?


Или става въпрос за друго – дарения на корпоративни донори се разбиват на по-малки суми и се представят за дарения на физически лица, като за целта се създават фиктивни списъци с дарители за пред Сметната палата. Или още по-зле -


мръсни пари влизат в кампанията и се маскират като невинни дарения на физически лица


Друго логично обяснение е, че част от тях или нямат собствени сметки, или нямат достатъчно средства по сметките си, за да преведат подобна сума. А идеята парите да им се дадат на ръка, пък те да ги внесат по банков път е безсмислена при положение, че законът позволява дарението да се извърши кеш.


Вариант на такъв сценарий е реализиран в казуса "Марио Николов" - фирма, която иска да финансира кампанията на партия, награждава своите служители с парични премии на обща стойност 150 000 лв. например. Удържат се данъците и, след като си получат премиите, служителите ги даряват на партията.


Така фирмата се скрива зад списък с лица, които не говорят на никого нищо – дарителство по ведомост. Заобикаля се тогавашният закон, който не допуска една фирма да дарява повече от 30 000 лв. за една кампания. Друг е въпросът, че има и друг смисъл един бизнесмен да не иска да се афишира като дарител чрез фирмите си.


В момента законът изисква само сумите над 5000 да се превеждат по банков път. В отчетите тези дарения са много малко, но сред тях също има интересни. РЗС е получила в един и същи ден на 22 май 2009 г. от 6-ма души по 10 000 лв.


Във Франция е позволено до 150 евро дарение кеш за кампания. Сумата на даренията в брой не може да надвишават 20% от допустимия таван за финансиране на кандидат или партия. В САЩ в брой могат да се дадат само до 100 долара. В новия български Изборен кодекс тази сума е станала от 5000 лв. на 3000 лв., с което описаните схеми не се предотвратяват по никакъв начин.      


Впечатление прави, че средната стойност на даренията, получавани  през 2009 г. от парламентарно представените партии и коалиции, е между 2400 - 4 500 лева на дарител. Изключение прави БСП – там средната стойност е 644 лв. на дарител (в."Капитал", 2 юли 2010, "Прозрачна кас(т)а", http://capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/07/02/926867_prozrachna_kasta).


Високият среден размер рязко контрастира с малките суми за благотворителност, които българинът е склонен да дава. Според проучване на сдружение "Болкан асист" от февруари  2005 г., българските граждани даряват средно по 19 лева на година, което е 0.5% от средната работна заплата. Проучване на "Алфа Рисърч" от март същата година сочи, че над 100 лв. годишно са дарявали само 2.3% от гражданите, а между 50 и 100 лв. – 2.2%.


Фирмите също даряват относително малки обеми от средства – 37% от компаниите, предимно по-малки фирми, са дарявали до 500 лева годишно, 17% – предимно по-големи фирми, са дарявали между 501 и 5000 лв. Едва 3% от компаниите са отпускали за благотворителност суми над 5000 лева.


Очевидно е, че


правилата за финансиране са пробити и масово се заобикалят


Забраната за финансиране на кампании от юридически лица не работи. Законодателят следваше да направи анализ на случващото се и да помисли дали да не се върне старото положение – само фирми, отговарящи на определени условия, да могат да подкрепят кампанията на партиите, още повече сега, когато таваните са финансиране на предизборната кампания са вдигнати от 2 до 4 пъти.
Иначе какъв е смисълът да има правила, които брутално се нарушават и забрани, които никой не контролира.


Кодексът също така оставя впечатление, че даренията се изчерпват само с парични средства. Преди месец група експерти от Центъра за либерални стратегии и Институт "Отворено общество" отправиха препоръка към депутатите да се даде дефиниция за дарение в новия кодекс. В отчетите на партиите пред Сметната палата нищо не се посочва срещу графата "Стойност на дарението (за непарични дарения)". Т. е.


партиите отчитат само парите, а даренията могат да са най-разнообразни


Според британския Закон за политическите партии, изборите и референдумите те включват: "дарения на пари и имущество; членски внос и годишна такса за присъединяване/участие (affiliation fee); спонсорство; пари, похарчени от името на партията; услуги или апаратура/съоръжения; предоставяне на заеми с лихви по-благоприятни от пазарните/заемане на пари по различни от пазарните нива".


Заем, даден на партия при преференциални условия – по-продължителен срок на връщане и по-нисък размер на лихвите спрямо пазарните нива, също се счита за дарение. Всички заеми, взети от партиите се отразяват в публичен регистър.


Сега кандидатите имат възможност да финансират кампанията със собствени средства, но в рамките на предвидените от закона лимити за дарения на физически лица.


Новият кодекс не е предвидил таван на "собствените средства"


Възникват въпроси: След като вече ще има преференциален вот за парламентарни избори, възможно ли е кандидат за депутат да набира отделно средства и да ги насочва към своята предизборна кампания, като изрично упомене това, правейки дарение за партията.


Не е ли необходимо да се приемат текстове, които да определят какви са допустимите източници за набиране на средства от отделен кандидат и с какъви лимити – когато са дарения от физически лица, заеми, услуги и т.н. и също така как ще се отчитат? В проекта единствено е записано, че кандидатът предоставя декларация за произхода на средствата, но формалното й попълване не дава отговор на тези въпроси.


Във Великобритания например кандидатите не могат да приемат дарения над 50 паунда в кампаниите за набиране на средства за мажоритарни кандидати в едномандатните райони. Избирателите могат да даряват както за партия, така и за отделен кандидат.


По отношение на на прозрачността на даренията проектът за Избирателен кодекс предвижда: "публичността на дарителите на партиите, коалициите и инициативните комитети се осигурява чрез публичен регистър, в който се вписват имената на дарителите на предизборните им кампании, както и собствените средства, с които кандидатът е финансирал кампанията.


Регистърът се поддържа най-малко 6 месеца след провеждането на изборите." Така излиза, че имената на дарителите са достатъчни, без да е отразен видът, стойността и целта на направеното дарение. Освен това, за да е наистина публичен регистърът, изрично трябва да е записано той да е достъпен чрез Интернет, на електронните страници на политическите партиите и инициативните комитети.


След направените от Сметната палата одити и установените нарушения на правилата за финансиране на кампании и разходване на средства, председателят й проф. Валери Димитров заключи: "В България, за разлика от други европейски страни, законодателят не е предвидил санкция за незаконно партийно финансиране". Факт, законодателят е направил пропуск, заради който няма кой да накаже нарушителите.


Проектът на кодекса се опитал да запуши тази пробойна с глоба "за нарушаване на правилата за финансиране на предизборните кампании". Размерът й все още не е определен. Актовете за тези нарушения ще се издават от длъжностните лица, оправомощени от председателя на Сметната палата, а наказателните постановления - от председателя й.


За сравнение,


в Германия е предвидена наказателна отговорност до 3 години лишаване от свобода


или глоба за предумишлени нарушения, целящи да се прикрие получаването или използването на средства в предизборната кампания. Наказанието е за всяко отговорно лице, което опорочава финансовите отчети, или неправилно/недобросъвестно разделя даренията на по-малки такива (с цел да се избегне разкриването на донора) или отклонява дарения не към посочения от дарителя кандидат.


Във Франция може да бъде наложена глоба от 3 750 евро и/или затвор до една година за всеки кандидат, който не спазва изискванията на закона, свързани с осигуряването на финансова отчетност, нарушава забраната за закупуване на политическа реклама (забрана съществуваща и в Германия, и във Великобритания), нарушава лимитирания таван за дарения и разходи в кампанията.  


Новост в Изборния кодекс е, че


партиите няма да заплащат за излъчените хроники по БНТ и БНР


Решението е смислено - 53% от всички средства, вложени за финансиране на кампаниите на партиите, участвали в изборите за парламент 2009 г., са от държавната субсидия - няма смисъл да се прелива от единия джоб (на държавата) в другия.


Това по същество представлява индиректно финансиране на предизборната кампания от страна на държавата. Подобен подход се среща и в други страни.
Пак по време на същата кампания през 2009 г., средствата, които са дадени за телевизионна и печатна реклама са общо 55% от бюджетите на всички партии – от тях 9% за БНТ и БНР, 34% за частни телевизии и радия и 12 % за печатни издания.


Темата за парите в политиката е гореща и партиите не я обичат. Затова и при създаването на проекта за Изборен кодекс не бяха анализирани  кампаниите през 2009 г., така че да се направят нужните изводи и да се предприемат промени. Преписват се формулировките от предишните закони с лека козметика.


Като резултат проектът не гарантира прозрачност и отчетност на финансирането на предизборните кампании и равнопоставеност на състезаващите се в тях партии, коалиции и инициативни комитети. Неглижирането на темата за финансирането, което се утвърждава като традиционен подход при законодателното уреждане на изборния процес, ще продължи да ерозира доверието на избирателите в неговата честност и демократичност.


* Авторът е председател на Институт за развитие на публичната среда,който извършва независим граждански мониторинг на приеманто на нови изборни правила в България с подкрепата на Балканския тръст за демокрация. Анализът се публикува едновременно и на сайта на сп. "Правен свят"

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lim
    lim
    Рейтинг: 395 Неутрално

    Баси прецедатела, баси комитета! Публичната среда мноо ми куца. За останалото не повня.
    But who the fuck is "Джес Унръх"???

  2. 2 Профил на Раз печки, раз кюнци
    Раз печки, раз кюнци
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    СЛучват се как да не се..публична тайна. всъщност Доганя отдавна си го каза за обръчите от фирми..

    " Бог ме е благословил с богатство и ще ми иска отчет "
  3. 3 Профил на Stream
    Stream
    Рейтинг: 1406 Гневно

    Кочина!

    Хитростта пречи на мисълта!
  4. 4 Профил на lim
    lim
    Рейтинг: 395 Неутрално

    Явно иронията не е лъжица за всяка уста, но местожителството е много важно. Сравнете #1 с #3.

  5. 5 Профил на Stream
    Stream
    Рейтинг: 1406 Любопитно

    До коментар [#4] от "lim":

    Какво искате да кажете?

    Това, че не съществува по страшно и само забравило се нещо от българин в странстнво, го знаем и от преди времето на Ценко Барев (ако Ви говори нещо, имено на "видния деец" на БЗНС в странство)!

    Хитростта пречи на мисълта!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK