© Иван Кутузов
Цяло лято европейците забравяха проблемите си, събирайки тен по плажовете, но дойде време за завръщане към реалността. Причината е, че фундаменталните проблеми на еврозоната все още не са решени.
Първо, спасителният пакет на стойност 1 трлн. долара предотврати фалита на Гърция и разпадането на валутния съюз през май. Сега обаче доходността по облигациите на държавите от периферията на еврозоната отново достигнаха висините от пика на дълговата криза.
Второ, скалъпени стрес тестове имаха за цел да убедят инвеститорите, че банките в Европа са стабилни и имат нужда от едва 3.5 млрд. долара свежи пари. Капиталовият недостиг само на Anglo-Irish обаче се равнява на 70 млрд. евро, което предизвиква притеснения за реалното състояние на банките в Ирландия, Испания, Гърция и Германия.
И, трето, ускорението на растежа през второто тримесечие успя да внесе успокоение на финансовите пазари и повдигна еврото. Сега обаче става ясно, че подобрението е временно. Брутният вътрешен продукт на всички проблемни икономики или продължава да се свива (Испания, Ирландия и Гърция), или расте символично (Италия и Португалия).
Дори успехът на Германия е оспорим
Икономиката на страната се сви с повече от тази на САЩ през финансовата криза от 2008 г. и 2009 г. поради голямата й зависимост от глобалната търговия. В тази връзка възходът от достигнатото дъно не е изненадващ, но производството на страната все още е под предкризисното му равнище. А всички фактори, които ще забавят растежа във всички развити икономики, са налице в Германия и в останалите членки на еврозоната.
Фискалните стимули бяха трансформирани във фискални ограничения, което ще натежи на възстановяването. Корекцията в наличностите на компаниите и данъчните облекчения, които ускориха растежа (стимулите за покупка на нови автомобили и др.), вече приключиха.
Забавянето в глобалния растеж и реалният риск от нова рецесия в САЩ и Япония ще понижат износа дори и на Германия. Доказателство за началото на този процес са последните данни за най-голямата европейска икономика - забавящ се експорт, спадащи промишлени поръчки, анемичен ръст на индустриалното производство и понижение в инвеститорското доверие.
Огромният спасителен пакет в комбинация с нестресиращите стрес тестове успя да раздвижи икономиките по периферията на еврозоната, но
фундаменталните проблеми останаха нерешени
- големите бюджетни дефицити и дългове, които не могат да бъдат свити значително поради противопоставянето на хората на съкращенията на публичните разходи и реформите
- огромните дефицити по текущите сметки и външните задължения на частния сектор, които ще стават все по-трудни за обслужване
- липса на конкурентоспособност (предизвикана от увеличаващата се цена на труда в сравнение с развиващите се пазари и стабилността на еврото до 2008 г.)
- нисък потенциален и реален растеж и огромни рискове за финансовата система (с изключение на Италия).
Това е причината Гърция да е неплатежоспособна, а преструктурирането на дълга й да е неизбежно. Оттук произтичат и сериозните проблеми на Испания и Ирландия. Дори ситуацията в Италия, чиято фискална позиция е по-стабилна, но поддържа слаб ръст на приходите на глава на населението за около десетилетие, не може да се определи като задоволително.
Мерките за стабилизиране на националните бюджети налагат
допълнителен дефлационен и рецесионен натиск
Той може да бъде компенсиран с нови парични стимули и чрез подкрепяне на местното търсене в Германия. Двете водещи политически фигури в еврозоната - Европейската централна банка и германското правителство, обаче се разграничават от тази посока, разчитайки, че едно тримесечие с позитивни данни формира тенденция.
Останалата част от еврозоната далеч не се намира в по-добро състояние от периферните държави: проблемите с правителствените облигации може и да не са налични във Франция, но икономическото представяне на страната е анемично - движено главно от имотен минибум. Безработицата надхвърля 9%, бюджетният дефицит е 8% от БВП (по-голям от този на Италия), а публичният дълг се увеличава рязко.
Никола Саркози дойде на власт с обещания за редица структурни реформи.
В момента обаче отслабва позицията му дори в неговата собствена партия. Той загуби местните избори от социалистите (единственият завой наляво в Европа за последните избори). Имайки предвид, че ще срещне сериозна съпротива от кандидата на Социалистическата партия (най-вероятно управляващият директор на МВФ Доминик Строс-Кан), изглежда малко вероятно Саркози да предприеме съкращаване на разходи и реформи преди изборите през 2012 г.
Белгийският премиер Ив Льотерм, който е начело на ротационното ръководство на ЕС, говори за засилване на политическото единство на континента. Той обаче не успява да обедини собствената си държава, а какво остава за цяла Европа. Дори позицията на Ангела Меркел в собствената й коалиция беше отслабена. Другите ръководители в еврозоната са изправени пред сериозна политическа опозиция: Силвио Берлускони, който скоро може да загуби властта; Хосе Луис Родригес Сапатеро в Испания; Георгиос Папандреу в Гърция.
Политиката в Европа става все по-националистическа
Това се изразява в антиимигрантските настроения, действията срещу ромите, ислямофобията и възхода на крайнодесните партии.
Еврозоната, която се нуждае от фискални ограничения, структурни реформи и стабилни макроикономически и финансови политики, е отслабена политически на национално равнище и на ниво ЕС. Ето защо най-позитивната ми прогноза е, че валутният съюз ще преживее още няколко години. Най-мрачната (с вероятност над една трета) е, че еврозоната ще се разпадне в резултат от комбинация от преструктуриране на държавен дълг и напускане на по-слабите й членове.
*Авторът е преподавател по икономика в бизнес училището "Стърн" към Нюйоркския университет, президент на консултантската компания Roubini Global Economics и съавтор на новата книга Crisis Economics: A Crash Course in the Future of Finance. Текстът е предоставен от Project Syndicate.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
