Господу помолимся

Господу помолимся

© Иван Кутузов



Кампанията на Светия синод "православието, което е доминираща религия в страната, да получи своето заслужено място" послужи за повод доста миряни да си спомнят, че и в България съществува християнска църква.


Иначе в цяла Европа католическата, и особено протестантската църква, са заети с благотворителност, подпомагане на бедни, болни и самотни, с поддържане на болници, кризисни центрове, детски градини, домове за хора с тежки недъзи, пансиони за старци, с организирането на благотворителни базари и празници за сплотяване на общността.


А в България  църковните герои на нашето време пълнят или светските рубрики с луксозните си лимузини и подобни богоугодни придобивки, или страниците с разследвания на скандални сделки с църковни имоти, за които синодът на всичко отгоре е освободен от каквито и да било данъци. Тук висшият клир не си цапа ръцете с бедни, болни и нуждаещи се и гласът му рядко се чува освен в началото на всеки правителствен мандат, когато си стискат/целуват ръцете с поредния силен на деня.




Явно обща със силните на деня е и подетата кампания  вероучението да се въведе като задължителен предмет в учебната програма. И не случайно не кой да е, а известният министър без портфейл Божидар Димитров обяви светкавично, че лично ще ангажира правителството с този дебат.


"Ние отчитаме похвалната загриженост на БПЦ за духовното здраве на нашите деца", каза огласеният официално като сътрудник на бившата Държавна сигурност духовен здравеняк.  Засега поне едно е видимо с просто око - че министърът и синодалното ръководство са ангажирани най-вече с


фабриката за пропагандни заклинания


експлоатиращи объркаността и нещастието на хората и най-вече чувството им за липса на перспектива. Както през ден Димитров ги "подсеща" да мислят за обявените едностранно мощи на св. Йоан Кръстител като за чудотворни, така в петък на националното литийно шествие на скромния училищен предмет също беше приписана свръхсила: "Ако църквата се върне в училищата, можем да постигнем ново национално Възраждане", гласеше един от лозунгите.


И неслучайно в един от телевизионните репортажи от шествието възрастна жена тъкмо от Созопол (родното място на министъра) разказа, че тръгнала в пет сутринта, за да може да изрази силното си възмущение от  внука си, който я обиждал и псувал. И според нея само църквата можела да спре тази морална деградация.


Слабият гласец на министъра на образованието Сергей Игнатов, който се опита деликатно да обясни, че училището е светска институция и че "църквата слага каруцата пред коня", няма шанс в това, което предстои и което очевидно се готви.


Медиите разпространиха сърцераздирателни истории на учителки, които "подчинили живота си" на това да учат децата какво означава да си християнин. Включиха се и "воеводите" от ВМРО - Пловдив, които с официално писмо до патриарх Максим изразиха подкрепата си, независимо че за трета поредна година в Пловдив се изучава като СИП православна религия. Свирейки на обичайната струна на невежеството, БПЦ обяви светското училище за рожба на църквата, понеже Неофит Рилски бил преподавал в Априловската гимназия.


За капак пловдивският митрополит Николай оповести, че нито една наука не може да отговори на основните въпроси, мъчещи човека от раждането до смъртта му освен вероучението. В тази връзка читател във форума отбелязва, че "само като погледне човек митрополита - и убеден християнин да е, ще стане атеист".


"Винаги съм се чудел как хора като вас успяват да локализират местоположението на душата и дори да я диагностицират" - така един  киногерой (лекар) отговаря на пастор. По подобен начин изниква въпросът как един синод, обременен с вербуването си от бившата Държавна сигурност и изповядващ същите ценности 21 години след падането на авторитарния комунистически режим,


си позволява да се определя за мерило на морала


и за субект, държаш ключа към въпросите на човешкото съществуване. Ръководството на синода твърде много прилича на Политбюро - често удостоява с присъствието си празниците на олигарсите и изглежда толкова вторачено в собственото си обогатяване за сметка на обществото, че е прекалено да претендира за морален коректив.


"Това е механично бюрократично укрепване на църквата, което дълбоко противоречи на християнския морал", формулира кратко и ясно проф. Никола Георгиев от СУ.


Нито един от доводите на застъпниците на задължителното вероучение не издържа на критика. Религията и нейните ценности се изучават в българските училища от около пет години насам под формата на свободно избираема дисциплина (СИП), а защо желаещите са малко е друг въпрос.


Освен това, като се започне от V и се стигне до ХІІ клас, религиозните учения са предмет на изучаване по история, география, литература и философия. В тях освен Библията се изучават обстойно християнството и мюсюлманската религия и се дават основни познания за други религии като юдаизъм и будизъм.


Поддържниците на БПЦ доста фриволно


спекулират и с твърдението за задължителното обучение по религия в цяла Европа


Точно обратното - в почти всички развити демокрации религиозното обучение е свободно избираем предмет, а в Берлин миналата година общината дори проведе референдум сред гражданите. Те категорично решиха, че задължителна ще е етиката, а религия (във всичките й нюанси предвид пълния с емигранти град) ще се учи само по желание.


Етиката впрочем се преподава само на горния курс, докато в основното училище алтернатива на религията е прекрасният предмет Lebenskunde (нещо като наука за живота), който няма нито буквален превод, нито аналог в българското образование, тъй като обяснява важните въпроси от живота под формата на игра.


Колкото до най-силния коз на подърржниците на принудителното обучение - че само то ще възпита младежите правилно и ще ги научи да уважават човешките ценности, заблудата е доста голяма. Възпитанието винаги е било приоритет на семейството и доста в по-малка степен на училището.


Определяща е и публичната среда, а нейните правила се задават и контролират от управляващите и от църквата. Точно тези институции в България  са пагубно деморализирани. Затова расте броят на семействата, които възпитават децата си по модела, който наблюдават от "силните на деня", сред които гордо се нарежда и Светият синод. И никой не може да им се сърди за това.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK