Елементарно, Уотсън!

Елементарно, Уотсън!

© Иван Кутузов



28 септември.
Сашо Диков: "Днес във вестниците излиза някаква секретна стратегия, приета от Министерството на здравеопазването, за 20% доплащане от хората, което ми се струва безумие."
Бойко Борисов: "Аз всеки път съм давал пример - когато отиде човек да му сменят гумите в сервиза, колко пари дава? А когато отидеш да ти сменят апендесита, колко пари даваш? Кое е по-ценно, за да е толкова пъти по-скъпо - да ти оправят двигателя на колата или да ти направят преглед? И ако не се справи Борисова, ще сложа друг, но накрая ще успеем."


29 септември.
Бойко Борисов: "Не мога да научавам какво смята да прави здравният министър, четейки вестници - тя обявява 20% доплащане за болниците, а аз не знам, ГЕРБ не знае, парламентарната група не знае. Тогава да си ходи!"


Представете си, че имате фирма и сте наели за изпълнителен директор Б. Б. Минава година, през която Б.Б.:
- в продължение на три месеца обяснява, че яде жабетата на предишния изпълнителен директор
- в продължение на още четири месеца обяснява, че яде жабетата на предишния изпълнителен директор, но ще направи реформата Х
- в продължение на следващите два месеца обяснява, че няма да направи реформата Х, а реформата Y, понеже му се налага да яде жабетата на предишния изпълнителен директор
- в продължение на още и още дни, седмици и месеци обяснява, че реформата Y също няма да стане, защото тия жабета на предишния изпълнителен директор просто нямат свършване.
По същество цяла година Б.Б. записва в своето CV поредица от "неосъществени успехи", както навремето един бивш парламентарен председател евфемистично наричаше провалите, но на всеки ваш опит да му потърсите обяснение отговаря:




"Толкова мога! Преуморен съм!"


Вече би трябвало да сте се усъмнили в компетентността на Б.Б., но въпреки това не го уволнявате. Това му позволява:
- В понеделник да назначи шеф на ключов отдел, когото е срещнал на един разклон съвсем случайно
- Във вторник да заяви смело в очите ви, че е напълно доволен от назначението на шефа на ключовия отдел, когото е срещнал на един разклон
- В сряда да уволни шефа от разклона, правейки се на изненадан какви ги е вършил шефът от разклона
- В четвъртък...


А сега неприятната новина: вие наистина сте работодателят на Б.Б. Назначили сте го да управлява фирмата ви, наречена държава, и носите пълната отговорност за това какви решения взима Б.Б. за вашия живот тук и сега.


Впрочем само тези два цитата в началото характеризират вашия изпълнителен директор много точно. На 28 септември, както се разбира, той не просто знае за концепцията на здравния си министър, а дори я защитава с аргумента за "смяната" на апендисита. "Ако не се справи, ще я сменя" - продължава, което означава, че на 28 септември той няма намерение да я уволни, както ще направи на 29 септември, т.е. само ден, да не кажем часове, по-късно.


Разбира се, за да се направи Б.Б. на ударен и малко нещо разгневен, си имаше причина: лекарите готвят протести, опозицията – вот на недоверие тъкмо за батаците в здравеопазването, а СДС твърдо настояваше за оставката на Анна Махния (по карикатурата на "Труд"). И ето че той, почувствал се притиснат от всички страни,


просто обърса ръцете си в пешкира


чиято роля изигра провинилата се специалистка по остеопорозата и млечните песнички. По този начин се оневини, без дори да се поколебае да я унижи, след като 15 минути преди "оставката" си Борисова предоволно и самоуверено разясняваше своята концепция публично.


Въпросът беше ли подходяща Анна-Мария за министерския пост всъщност не стои от самото начало. Още с появата й беше пределно ясно, че системата е обречена да даде на късо, щом ще се управлява по "чичко Гугъл" и "с усмивка". Борисова обаче беше личен избор на премиера, който й делегира права и доверието си. Това означава, че дори и да е само в този случай, изборът беше също толкова неадекватен, както и че именно онзи, който го направи на разклона край Велико Търново, носи цялата отговорност за натвореното "безумие" (по Сашо Диков).


Уви, фактът, че Б.Б. уволни втори по ред министър на здравеопазването, далеч не е доказателство, че той се е усъмнил в кадровия си подбор, нито че има намерението да бъде солидарен поне с част от отговорността за провалите му. А те не се дължат на Х или Y. Причината е, че дори да има ясна концепция и посока накъде да се върви и къде да се стигне, във всеки момент, в който свещеният рейтинг бъде заплашен, тя може да бъде захвърлена в коша.


Не случайно изложението в предложената от скоропостижно изгонената Борисова "Концепция за по-добро здравеопазване в България 2010-2015 г. започва с "Как да се постигне това, без да се допусне социално напрежение". А именно - като "финансовите спестявания все пак трябва да бъдат умерени, за да не водят до опасност от социални проблеми и стачки, които биха довели до политически последици".


Това, което се случи в деня на обявяването на новия министър, също е показателно - финансовият министър изневиделица извади за болниците 65 млн. лв. незнайно откъде, защото лекарският съюз обяви, че ако им дадат поне половината от парите, които искат, могат да се откажат от подготвяните протести...

"Да си ходи!", гневи се театрално Б.Б. днес. Но по-важният въпрос е не къде да си отиде, а откъде беше дошла неговата номинация и дали тъкмо това не е същинският проблем на текущото управление. В него очевидно попаднаха хора от "разклоните", които нямат нищо против дори да бъдат унижавани. Но и кой голям специалист, простете, би се "навил" да поеме тежкия кръст на реформата, след като не знае


пред чий натиск ще реши да отстъпи в 12 без 5


премиерът?


С уволнението на Борисова Б.Б. показа и друго: готовност да къса плът, когато почувства заплаха за харесването си. Ето защо кой ще бъде следващият изгонен можем единствено да гадаем, но не и да се съмняваме, че такъв ще има. "Големият мъж, който плаче" (по Петър Курумбашев) няма да се колебае да съхрани себе си, преструвайки се на изненадан и възмутен, както направи със здравната си министърка. А тя между другото съвсем скоро ще бъде забравена – паметта ни е традиционно къса, пък и няколко зрелищни акции ще свършат работа...


И като стана дума за памет, не е лошо да припомня, че имаше един изпълнителен директор на държавата, когото уволнихме през зимата на 1997 г. Беше ни довел до икономическа катастрофа. Не твърдя, че подобна предстои. Но твърдя, че катастрофата може и да е по-лоша.


Как ми хрумна ли? Предпочитам да отговоря с усмивка:
- Сър, как разбрахте, че съм блъснал колата ви? – изумено попита д-р Уотсън.
- Елементарно, Уотсън! Ламарините са огънати, предното стъкло и фаровете са счупени, а изпод капака излиза пушек! – отвърна досетливият Шерлок Холмс.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK