"Ангели в Америка: Гей Фантазия на национални теми" от Тони Кушнер в Народния театър. Режисьор Десислава Шпатова

"Ангели в Америка: Гей Фантазия на национални теми" от Тони Кушнер в Народния театър. Режисьор Десислава Шпатова


... Гей мормон. Потиснат, но преминава границата, разделя се с дрогираната си жена и потегля към квартирата на друг, напълно непознат. Една стъпка, но преходът е разтеглен и протяжен. В освободеното пространство са побрани екстремни халюцинаторни преживявания.


... Скандал. Нацията има скрит гей стремеж/копнеж. Прикрива го, ужасена от срива на публичното си битие, ако се открие и потегли свободно натам... Удържайки се в тази двойнственост, става гротескна, цялата й мощ се изпълва с Брьогелови жестикулации и разкривени гримаси.


... СПИН. Максималната заплаха си набавя нов образ. От тази граница светът изглежда другояче и подлежи на съответно пренареждане. Но не се разпада, а предизвиква експлозия от нови структури, и частни, и публични. В оргията нахлуват ангелът от Бетезда, ортодоксални евреи, мормонска майка, един апелативен съд.




... Маккартистки адвокат-лобист е успял с игра зад кулисите да инсталира двамата Розенберг на електрическия стол. Сега се оказва гей, лепнал СПИН. Доктрината му заминава на електрическия стол на свой ред. Отрича да е гей. Хванал СПИН, но не защото е гей, а защото чукал тайно мъже, което е друго.. Етел Розенберг му се явява от небето като черен ангел. Противниците на гей движението също са гей, полусъзнато. За да се прикрият съдят евреи за шпионаж (много американска политическа сатира).


И така нататък...


Това е голяма пиеса, поставяна, преработвана и пак поставяна в разни варианти последните двайсет години. Има ТВ сериал (с Мерил Стриип, Ал Пачино, Емма Томпсън), има оперни варианти. И днес продължава да се пренаписва и да произвежда нови версии. Пулицър, 1993 година. Учи се, както разбирам, като съвременна класика. Встрани от този свръх-статус, какво става с постановката на Десислава Шпатова в Народния театър:


На мен след половин час ми се привидя следната ситуацията: Прочутото шоу на NBC "Saturday Night Live" се предава в обичайното си време, събота, 11.30 вечерта, но по БНТ. Вместо него NBC излъчва "Дзифт". Двете публики разбират, че става дума за някакви изопнати пост-модерни продукти; и двете разбират само част от разговора. В "Ангели..." значителна част от текста се занимава с характерни американски неща, разбираеми в контекста на американската публичност, нейните интриги, сюжети, метафори, и всякакви други референции, особено политически. Това препятствие на оригиналния контекст е трябвало е да се редуцира до по-ниски нива; не да се ликвидира, но да се свие още.


Друг момент: Постановката се колебае между две посоки и потегля ту в едната ту в другата, ту в двете. Едната е силно драматична (крещенето в Народния театър ме разбива физически, но нейсе...). Свързана е със СПИН трагедията в по-интимни планове и съответства повече на 80-те години на миналия век, когато протича действието, а СПИН е новост. Другата посока е куклено-гротексна, сюрреалистична, или, в жаргона на самата пиеса - халюцигенна. Напомня малко Боб Фос от "Ах този джаз". Постановката се е опитала да удържи двата полюса и да развива двете посоки. Но те отговарят на две стилистики, които могат да бъдат държани заедно преди 20 години, доста трудно днес.


В шест-серийния филм преходите са плавни и естествени, балансът е осигурен. Всъщност по-коректно е да се каже, че въпросът за равновесието е неутрализиран: метафизическият план е наложен по недвусмислен начин в забележителните първи три части. Той дефинира измеренията на цялото чудовищно видение. В резултат психологията е олекнала и почти губи значение. Българската постановка не е решила това колебание, но то е ключово.


Е, рядко български режисьор ще посмее да постави каквото и да е, затова и "Ангели..." свеждайки драматичното измерение до нула. И вместо това, да развие гротескно-халюцинаторния план максимално. С всичките му инфернални гадости. В обичайния случай става обратното, съпроводено с характерна половинчатост. Аз бих предпочел постановката да се изпълни в радикалната версия на една карнавализирана халюцинация, лишена от драма. Особено от драма, изпълнена с крясъчната чувственост. Мисля, че така би направил и един Боб Фос, за когото има не една алюзия в постановката. Е, при такъв концепт около 30-40 минути може и да паднат (нищо, че оригиналът е шест-седем часа). Но ще останат по-големите находки на Десислава Шпатова. Те и сега са там, някои са много силни,... особено след 30-тата минута, до която пиесата, напрегната от лични драми и припадничава душевност, се чуди накъде да потегли. Находките остават пристегнати в излишен психологизъм. Режисьорката може да помисли дали да не ги изчисти след приемиерата. Това няма да е трудно. Просто да изхвърли няколко сцени. В крайна сметка, и по принцип: колкото повече лудостта се излива в шумна истерия, толкова повече са съмненията, че тя не е автентична.


При такава редукция ще се постигне повече стилистична монолитност. Но, което е по-важно, ще излезе на преден план автентичната смислова множественост на пиесата и паралелните фабулации, някои от които маркирах по-горе.


Това е действителното разнообразие, което режисурата трябва да види и удържи. Без колебливо съжителство на психо-възбуди и свободна игра на образи и ситуации. (Но колко са режисьорите в Българи, които могат да мислят персонажи на Брьогел без да намесват Станиславски? Да мислят образ без съпровождаща въздишка и без психо-хуманизъм.)


На фона на ставащото наоколо, този опит е силен; е, могъл е да бъде по-радикален. (Започвам сам да си досаждам: след поредна българска постановка се питам абе няма ли кой да отмести този текст от привидно застраховащата умереност и да го тласне по-далеч от конвенционалното, в някаква крайност, която е условието за блясък на смисъла?)


Все пак - несъмнено - събитие. Вижте го.


(Препечатано от сайта www.myopinion.bg


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на spanian
    spanian
    Рейтинг: 488 Весело

    В главната роля Яне Янев.

  2. 2 Профил на ARRI
    ARRI
    Рейтинг: 1341 Весело

    До коментар [#1] от "spanian":

    Moже и сергишев ...... той също се вписва в сюжетната линия

    Плащат ми от швейцарското посолство да пропагандирам ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ! Признавам, че трол-я в тяхна полза с/у 5 франка на пост!
  3. 3 Профил на Iron Maiden
    Iron Maiden
    Рейтинг: 747 Весело

    Мормоните гейове по колко мъже имат?

    а също така и вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK