Ще могат ли възрастните да разтълкуват текста на PISA?

Ще могат ли възрастните да разтълкуват текста на PISA?

© Иван Кутузов



Изследването PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) взриви форумите с извода, че българските ученици имат само елементарна грамотност, затрудняват се да тълкуват и анализират текст, не могат да осмислят и оценяват добре информация, четат лошо и масово смятат уединяването с книгите за изгубено време.


Между редовете на този притеснителен резултат ясно прозира оценката за качеството на българската образователна система, както и на средата като цяло, която възрастните са изградили за младото поколение.


Всеки от изводите на изследването позволява двоен прочит и това е най-ценното. Друг е въпросът дали ръководството на министерството на образованието и преподавателският състав в училищата ще  успеят да разпознаят и разберат тази подтекстовост. Т.е. има основания за въпроса               




какъв процент сред тях и родители също имат проблем да тълкуват


и анализират?


Този въпрос се отнася и за всички останали показатели от оценката, направена от PISA. Когато изследването казва, че близо 41% от 15-годишните в България са под критичния праг на грамотност, а за останалите 74 изследвани държави средният процент е 24, веднага трябва да се запитаме каква част от възрастните са над критичния праг на грамотност.


Ако се съди по мненията на работодателите, картината е по-скоро отчайваща. И най-вероятно в пряка връзка с раздаваните от българската образователна система дипломи на килограм.


За да се вземат адекватни мерки и да бъде спряна кривата на спада в образованието, тя най-напред трябва да бъде правилно разчетена. Изследването показва, че учениците в горния курс се затрудняват да разчитат графики и диаграми, но ще разчетат ли онези анонимни хора, на които дължим държавните изисквания и съдържанието на учебниците по всички предмети, таблиците на PISA. По отношение на системата за преподаване на български език и литература например те са


завъртели една голяма двойка на държавните експерти

независимо че написването на учебниците се възлага на университетски професори и "светила" в методиката. Не е нужно човек да е магистър по филология, за да види колко непоносимо скучни, претрупани с терминология и практически неизползваеми са помагалата по родния език, особено ако ги сравним с приветливите и забавни пособия по западните езици, които се изучават в България.


Ако онези 4500 деветокласници, обхванати от PISA, бяха анкетирани на английски за целите на изследването, те вероятно щяха да се справят над средното ниво, влачейки се същевременно в опашката на посредствените с уменията си на български. И това е абсурд само на пръв поглед, защото зад това разминаване стои желязна в логиката си реалност.


По същата причина не е чудно, че българските студенти, които учат на Запад, се справят с осмислянето на предоставената им информация. Тийнейджърите и тук пишат по-добре на чужд език, защото тъкмо заради разликата в методиките не са принуждавани да се придържат към назубрени учебникарски клишета и чужди мисли. 


В това, че възрастните определят постиженията и неуспехите на децата, не е новина за никого, както и изводът на изследването, че учениците от семейства с висок образователен и социален статус се справят по-добре в училище спрямо връстниците си от бедна и необразована среда.


Въпросът е как изглежда бъдещето


предвид тенденцията за увеличаване на броя на бедните и на необразованите. И особено при традицията управляващите да не правят никаква връзка между парите, вложени в образованието, и неговото качество. В България под "много пари" за образование (по премиера Борисов) може би се разбира намиране на допълнителни средства за парното на университетите, така че да не излязат в принудителна ваканция, защото в таблиците на PISA страната е сред държавите с най-мизерно финансиране на учебния процес.


У нас се отпускат 1350 лв. годишно за един ученик, за сравнение в - САЩ и Норвегия сумата е  10 000 долара. Според експертите на ОИСР ниският брутен вътрешен продукт, бедността и недостатъчните заплати на учителите са в пряка връзка с ниските резултати в образованието. И в случая определящо е налаганото особено в последните години в публичната среда отношение към интелектуалния труд.


Хората, работещи с ума си, са запратени на дъното и на социалната - чрез заплащането, и на ценностната класация - чрез налагания от медиите "мутренски" стереотип за  успеха.
При това положение какво да искаме от горките деца


които копират модела на "силните на деня"


Оставени сами на себе си, те нито ще се заинтересуват, нито ще разберат защо трябва да се приема като проблем резултатът, че четат основно списания, а всеки пети смята книгите за "загуба на време". В контекста на състоянието на държавата един четящ от петима си е направо успех. Освен това от факта, че сегашните деца не четат книги колкото предишните поколения, въобще не следва, че те са по-ограничени от връстниците си преди 20, 30 и повече години.


Техните умения са други, защото интересите им са други. За разлика от бабите и дядовците си, а често и от родителите си, днешното поколение се оправя отлично в информационния свят и когато се наложи, взема правилни житейски решения. При това не благодарение, а въпреки закостенялата образователна система, която продължава да стимулира зубренето за сметка на самостоятелното и критично мислене.


Жалкото е, че и днешните българчета продължават да нямат шанса да учат в среда, която изследването на ОИСР описва в доказалите се успешни модели. "Умението да формулираш смислени въпроси е дори по-важно от това да знаеш определено количество отговори", написа много точно един читател във форума на "Дневник", вероятно знаейки, че българската образователна система не учи децата на любознателност, а ги отблъсква със скуката и неоспоримостта на готовите си отговори (в много случаи погрешни).


При тази реалност има ли някой, който да не може да отгатне какво ще показват резултатите от следващата PISA?


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK