Малките революции на новия Семеен кодекс - една година по-късно

Малките революции на новия Семеен кодекс - една година по-късно

© Иван Кутузов



Едва навършил крехката младенческа възраст от 1 година, новият Семеен кодекс претърпя първия си ремонт. Според вносителите на проекта няколкомесечната практика по прилагането му налага някои изменения и допълнения, свързани основно с новата уредба на имуществените отношения между съпрузите, с процедурата по осиновяване и с реда за изплащане на присъдена издръжка от държавата.


Нека си припомним, че през есента на 2009 г. новият Семеен кодекс направи няколко малки революции:


В уредбата на имуществените отношения между съпрузите се въведе възможност за избор какъв да бъде режимът на общата собственост. Алтернативите са: 1. режим на общност; 2. режим на разделност; 3. договорен режим (брачен договор). Избраният при сключване на брака имуществен режим може да бъде променен през време на брака.




В уредбата на произхода беше предоставена възможност на роденото в брака дете да оспорва презумпцията за бащинство (чл. 62, ал. 4 СК - нов); уредиха се въпросите на майчинството и на бащинството, когато детето е родено при асистирана репродукция. Дадени бяха нови правни разрешения в материята на припознаването, като се отне възможността на прокуратурата да оспорва припознаванията.


В уредбата на осиновяванията се въведе възможност за осиновяване без съгласието на рождените родители, преуредиха се международните осиновявания, въведоха се единни национални регистри на кандидат-осиновители и деца, подлежащи на осиновяванеОще с приемането на кодекса, без дори да бъде проигран на практика, беше ясно, че някои от новите му разпоредби не са премислени.


Най-проблематична се оказа тази на международните осиновявания, според която живеещите в чужбина българи следва да осиновяват наравно с чужденците. За да излезем от "искрено личната" стилистика, нека видим за какво точно става въпрос.


Просто обяснено, българската процедура по осиновяване - и това е факт - е проста, бърза и евтина. Международното осиновяване е дълго, трудно и скъпо. Според новия Семеен кодекс българската процедура се прилага, когато кандидатите за осиновяване, независимо българи или чужденци, имат обичайно местопребиваване в България. Международно осиновяване имаме тогава, когато кандидатите за осиновяване, независимо българи или чужденци, живеят в чужбина.


В България кандидат-осиновителите се проучват 3 месеца, изискванията са елементарни (общо взето, стига да не си регистриран опасно луд, не е проблем да станеш осиновител). За да се кандидатства за осиновяване в България от чужбина, трябва да се премине през тамошно социално проучване, което отнема като време минимум 1 година, а като пари - на някои места стига до няколко хиляди евро и това е държавна такса.


След като и ако премине проучването, кандидатът трябва да се обърне към посредническа осиновителна агенция, където също порядъчно се изръсва, а все още е в самото начало. Следва кореспонденция между държавни органи, вписване в регистъра за международно осиновяване, чакане и ако има късмет, след 5 - 6 години може и да бъде определен за осиновител на конкретно дете.


Новият кодекс, следвайки стандартите на международното законодателство, въведе принципа, че кандидатите за осиновители следват процедурата на страната, в която е постоянното им местожителство. Така се оказва, че чужденци, които живеят у нас, осиновяват просто, бързо и евтино, а


българите, живеещи в чужбина – дълго, трудно и скъпо


Дали ни се вижда справедливо или не – такива се изискванията на Хагската конвенция за международно осиновяване, чиито стандарти българското законодателство е задължено да следва.
Старата уредба на осиновяване от българи, живеещи в чужбина, даваше възможност да се осинови бързо и лесно по българската процедура с българско проучване и оценка с единствена добавка – социален доклад и от страната по местожителство на кандидата.


Приемането на новите правила естествено и основателно вбеси общността на българите, живеещи в чужбина. Беше изготвена и подписана петиция с апел за промяна на режима или поне за справедливо уреждане на заварените случаи, защото към момента на приемането на новия кодекс над 200 кандидат-осиновители, живеещи извън България, бяха насред собствената си процедура. Някои вече бяха срещнали децата си, бяха започнали съдебни дела по допускане на осиновявания.


Делата спряха – децата в процедура зачакаха за пореден път, бъдещите им родители също. Имаше и кандидати, на които им оставаха дни до финала на процедурата - бяха преминали през социално проучване в чужбина, бяха превели и легализирали всички необходими документи, а новият кодекс ги принуди да започнат всичко отначало, но по дългия път.


Очевидно беше, че промяна е необходима, защо трябваше да се изчака една година за нея - не се разбра, но


ако беше направена като хората, забавянето можеше да се преглътне


По абсолютно неясни причини сегашните изменения в Семейния кодекс пропуснаха българите, живеещи в чужбина и намиращи се в процедура на одобряване. Измененията решиха въпроса справедливо само за тези, които се намират в съдебната фаза на осиновяването. Българите от чужбина, вече вписани в регистрите на кандидат-осиновителите, ще могат да използват вписването си до изтичане на двегодишния срок, за който за вписани, с малката подробност, че имат загубена една пълна година във "висящо положение".


Изминалите пътя на старата процедура, но имащи злата участ да бъдат "сгащени" от новия кодекс в административната фаза на кандидатстването за осиновяване, ще пият по една студена вода и ще трябва да започнат отначало - този път за международно осиновяване.


Сегашната пълна бъркотия би могла да се разреши справедливо и доста по лесно, като просто всички заварени стартирали процедури независимо на каква фаза се довършат по стария ред, но по непонятни причини е предпочетен подходът "на нас трудности ни дай"!


Справедливо е да се отбележи като плюс на измененията - в областта на произхода, но имащи връзка с осиновяванията - връщането на възможността прокуратурата и социалните служби да обжалват припознаванията. Схемите на


мними припознавания, прикриващи реално продажби на бебета


са добре познати и практикувани. Единствената пречка пред такива сделки беше възможността (на стария кодекс от 1985 г.)  припознаването да бъде оспорено от трета независима страна. Приетият през 2009 г. текст не предвиждаше подобно оспорване, сега тази възможност за щастие е възстановена, остава да бъде и прилагана.


И уредбата за правото на информация на осиновените деца за биологичния им произход беше върната в почти същия вид от стария кодекс. Социалните органи отпадат от процедурата по предоставяне на информация, а тези правомощия са възстановени на окръжните съдилища, допуснали съответното осиновяване. Но


отново не е изяснено понятието "информация за произхода"


Не се разграничава информацията, съдържаща се в социалното досие, от личните данни на биологичните родители (вж. "Практика на ЕСПЧ - Гаскин срещу Обединеното кралство").


Необходимо е българският закон да направи такова изрично разграничение, както и да реши достъп до кои данни ще бъде предоставен. Липсата на професионална дискусия по въпроса за правото осиновените деца да получат достъп до информация за биологичния си произход, доколко и кога да стане това водят до половинчати и хаотични решения.


* Авторът е правен експерт в "Програма Достъп до информация"


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK