ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Провалът на държавния образователен монопол

Провалът на държавния образователен монопол

© Иван Кутузов



Авторитетното изследване PISA за 2009 г. установи, че българските ученици могат да сричат, но не могат да мислят. Ненужно е да се заравяме в детайлите на просветната проблематика като пари и кадри, особено когато те само отвличат вниманието. Основният проблем е държавният монопол и контрол над системата за народна просвета.


Философията на българската просвета е тотален чиновнически контрол


над образователните възможности и отсъствието на родителите от образователния процес. Конституцията въвежда в право и задължение на родителите отглеждането и възпитанието на децата, но тяхното образование е дадено изцяло на държавата. Този евфемизъм цели да гарантира държавния монопол върху образованието над правото на родителите да избират. Конституцията отрича частното образование.




Тя изисква всички частни училища да подчинят образователната си философия и програма на държавния модел. За разлика от България например датското, ирландското и английското законодателство дават пълно право на родителите да вземат решения за образоване на децата си, като държавното училище е само една възможност за безплатно обучение. Отклонения от принципа на зачитане ролята на родителите в тези страни е възможно само когато родителите са драматично безотговорни по отношение на образованието на децата си.


Другият проблем, производен на първия, е минимизирането на участието и волята на родителите в обучението и възпитанието на техните деца от "просветните институции". Законът задължава родителите да осигуряват присъствие на децата в държавните училища, но не им дава почти никаква дума в решения, свързани с управлението на училището или учебната програма. Това държавно "майчинство" е донякъде облекчение за родителското всекидневие. От друга страна, то, освен че освобождава родителите от част от отговорността за децата им, ги лишава от глас в оформянето на техния мироглед и характер.


Държавата и семейството са две отделни институции, като първична е тази на семейството. Време е пред пропастта на пълния крах на академичните и морални устои на т.нар. система на народната просвета държавата да се оттегли от институцията на семейството и да предложи


политика на плурализъм и сътрудничество с алтернативни форми


на образование - частни и семейни. Това положение се подпомага и от напредването на технологиите, които позволяват дистанционни и други форми на обучение.


Министерството на просветата не може да бъде родител, защото това не е неговото предназначение. В българския контекст и култура държавата се изявява успешно само като мащеха, която забранява и налага глоби.


Така е в случая на едно софийско семейство, което оттегли наскоро децата си от държавното училище с цел да образова по системата на домашното образование. Това е метод, доказал своето академично превъзходство вече години наред в редица европейски страни и САЩ въпреки първоначалното неразбиране на свикналите с държавното училище е доказал своите предимства.


Вместо да се вслушат в аргументите на семейството, чиновниците, които след посещение в дома му установили наличието на добра семейна среда, се обръщат към Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни с искане за съдействие за връщане на децата в училищната система. Какво очаква това семейство сега?


Каква е противообществената проява на техните малолетни деца? Това, че родителите им се стараят да намерят изход от една система, която не работи, ги поставя в ситуация, в която е възможно с полиция децата да бъдат изведени от дома им против волята на цялото семейство и въдворени в "системата на народната просвета"? Наистина ли толкова противообществено е вече да си родител, който влага време и усилия в отглеждането на собствените си деца? За съжаление законодателството очаква точно такова поведение от просветните власти.


Не е за пренебрегване фактът, че всички тестове и изследвания доказват, че


домашните ученици значително надминават връстниците си


от публичните училища в академичните си постижения. В изследване от 2007 г. на общността на над 2 милиона американски домашни ученици д-р Брайън Рей от Национален институт за изследване на домашното образование в САЩ, констатира, че домашните ученици имат 34-39% по висока академична успеваемост на стандартизираните тестове. Децата, обучавани вкъщи, чиито родители нямат държавна педагогическа диплома, са се представили малко по-добре от децата на тези семейства, в които и двамата или единият от родителите имат педагогическо образование!


Опитът на българска асоциация за домашно образование да се регистрира преди няколко месеца като нестопанско сдружение в един малък окръжен съд се провали. Съдът просто и директно заяви (без да даде шанс на учредителите да си поправят устава, както се прави обикновено), че домашното образование противоречи на закона. Разбира се, в случая съдът не отчита факта, че държавното образование в сегашния му вид противоречи на здравия разум.


Когато законът забранява проявата на отговорност и здрав разум, алтернативата е: промяната на закона или тиранично налагане на остарялото законодателство. Това е фундаментален принцип и дилема на гражданското общество.


Здравият разум ни сочи, че след доклада на PISA провалът на държавно контролираното образование е вече и научно доказано положение. Решението е държавата да се откаже от монопола си и да даде възможност на истинско частно и домашно образование като алтернативни форми.


Държавата не може да бъде единственият доставчик на образователната услуга


Защото задължителността на училищното образование не гарантира неговото качество. Родителите на децата трябва да бъдат натоварени с отговорността на грижата за избор на ценности, а и на образование на своите деца. Това значи повече родителска отговорност, но и по-добро образование.


Авторът е издател и главен редактор на онлайн списание за свобода на съвестта, религията и словото "Свобода за всеки" - www.svobodazavseki.com>


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK