Новата правна уредба за платения годишен отпуск

Новата правна уредба за платения годишен отпуск

© Иван Кутузов



След като преодоля противоречивите политически настроения, през лятото на 2010 г. парламентът прие неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни години да се ползва само до 31 декември 2011 г. В допълнение бе предвидено при прекратяване на трудовото правоотношение работникът да не бъде обезщетяван за натрупания до 2010 г. отпуск.


Законодателят на практика ограничи с обратна сила


възможността за упражняване на придобити вече субективни права.




Дебатите логично бяха пренесени пред Конституционния съд. С решението си съдът отмени новите разпоредби и за неизползвания до 2010 г. платен годишен отпуск остави да действа стария режим. Отпускът ще може да се ползва без ограничение до прекратяване на трудовото правоотношение, когато остатъкът от него ще подлежи на обезщетение.


Платеният годишен отпуск за 2010 и следващите години се ползва до края на годината, за която се отнася. За целите на новото правило Кодексът на труда (КТ) беше допълнен с мерки, които да ограничат натрупването на отпуска и да насърчат неговото ползване в рамките на календарната година, за която се полага.


Отпускът ще се ползва наведнъж или на части по утвърден от работодателя годишен график. Без изискването да е поименен, графикът трябва да осигури на всеки работник ползването на целия му платен годишен отпуск до края на годината, за която се полага. Това предоставя и възможност на работодателя да постави ползването на отпуска в зависимост от специфичния интензитет на работния процес. Остава, разбира се, алтернативата работникът да ползва отпуска си във време извън графика, когато работодателят даде разрешението си за това.


В началото на 2011 г.


всеки работодател ще трябва да разполага с такъв график


Макар краен срок да не е предвиден, утвърждаването му през януари гарантира изрядност в случай на ранни новогодишни инспекции.


Житейски оправдано е да се явят причини, които да не позволят ползването на отпуска в рамките на календарната година. Новата правна уредба не пропуска да ги регламентира. В духа на идеята за избягване натрупването на платен годишен отпуск причините за отлагане му са лимитирани. Работодателят може да отложи ползването за следващата година на не повече от 10 дни отпуск (чл. 176, ал. 1 от КТ). Работникът може да отложи ползването на част или целия отпуск поради ползването на отпуск за временна неработоспособност, бременност, раждане/осиновяване или отглеждане на малко дете – чл. 176, ал. 2 от КТ.


Възможностите за отлагане са изключение и за да не се допусне злоупотреба с тях, с промените се въведе давностен срок. Правото на ползване на платения годишен отпуск се погасява с изтичането на 2-годишен давностен срок, броен от края на годината, за която отпускът се полага, без значение причината за неползването му.


За отпуска, отложен поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, бременност, раждане/осиновяване или отглеждане на малко дете, давността тече от края на годината, в която се преустановява ползването на някой от последните. Давностният срок не се прилага за платения годишен отпуск, неизползван до края на 2009 г.


Обективно следствие на промените е оформянето на три групи платен годишен отпуск, чийто режим на ползване е различен. Това са натрупаният до края на 2009 г., полагащият се за текущата година и отложеният отпуск.


Категорично отворен е оставен въпросът дали задължението за график се отнася за ползването и на трите групи отпуск.


Включване на натрупаните до края на 2009 г. отпуски в годишните графици би било в противоречие със старата уредба, която остава да се прилага за тях. Тя никога не е обвързвала ползването на отпуска с график. От друга страна, за отложения платен годишен отпуск като подчинен на новия режим и обект на задължението за график практично би било изготвянето на отделен график. Докато обаче подобни технически въпроси не бъдат нормативно доизяснени,


можем само да се надяваме, че регулацията ще предшества санкциите


При прекратяване на трудовото правоотношение работникът ще получи обезщетение за целия неизползван отпуск с изключение на погасения по давност. Обезщетението по 224, ал. 1 от КТ ще покрива: 1. остатъка от неизползвания до края на 2009 г. платен годишен отпуск, 2. неизползвания отпуск за текущата на прекратяването година (пропорционално на отработеното време), 3. отложения (за 2011 и следващите години) отпуск, непогасен по правилата на новия институт на давността.


От сегашната формулировка на новите разпоредби се разбира, че след изтичането на двегодишния давностен срок работникът изгубва не само правото да ползва отложения отпуск, но и правото да получи за същия обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение. Това нормативно решение разколебава функциите на института на давността.


Изглежда, за целите на трудовото право с изтичането на давностния срок ще се погасява самото субективно право на платен годишен отпуск.


Редно е да се признаят качествата на тази трудова реформа. За признаване е също нуждата от основно модернизиране на трудовото ни законодателство. Консерватизмът на КТ продължава да предлага на работодателите в България предимно неадекватни модели за бизнеса.


*Авторът работи в адвокатско съдружие "Ърнст и Янг"


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK