Китоловен кораб за дребна риба

Китоловен кораб за дребна риба

© Иван Кутузов



Това, което ни събира днес, е общата искрена тревога за ужасяващия дефицит на правосъдие и справедливост в България през последните 20 години. Това, което днес ни разделя, е фронтът на тази тревога. Този фронт не е между рицарите на народната справедливост и адвокатите на дявола, а между амбициозни създатели на твърдяно лекарство и онези, които искат разумното - предварително изследване на неговата доза и странични ефекти.


Проектозаконът за конфискация на незаконни доходи (законът) е


опит за реванш на пропуснато възмездие от банкрутирало правосъдие




Той търси да заобиколи този 20-годишен банкрут чрез нов начин на възмездие с обратна сила - конфискация на имущество. Цялата философска ос на закона е опряна на една фикция в чл.75 ал.2: счита се за престъпен доходът, чиито законен произход не можеш да докажеш през последните 20 години. Измисля се непоклатима причинно-следствена връзка между неспособността на индивида да докаже нещо на властта и твърдия извод, че тази неспособност означава престъпно имуществото.


Чл.75 ал.2 от проекта изненадващо копира принципа на чл.34 от Глава ІІІ на Закона за собствеността на гражданите на Тодор Живков от 1973 г. Искам някой да ми отговори ясно и просто: Как така висшата пазарна демокрация на XXI век опря до един закон на развития социализъм?
Вторият стълб на закона е, че той


не се интересува от самата престъпна дейност, чийто доход конфискува


Законът не изисква конкретизиране или дори посочване на престъпното деяние, заради което отнемат личното ти имущество. Ти си престъпник въобще.


Третата опора на проекта е декларацията в чл.2 ал.2, че незаконното имущество "представлява неоснователно обогатяване за сметка на обществото, поради което собствеността на това имущество подлежи на връщане на държавата". Това си е чиста национализация на обезщетения за неоснователно обогатяване, които обезщетения принадлежат на конкретните жертви.


Над 10 милиарда евро, донесени през последните 20 години от емигранти на българските им роднини без документ, представляват доход, подлежащ на отнемане по този закон. Над половин милион жилищни имоти, построени през последните 20 години, са продадени по данъчни оценки под платената пазарна цена. Те също подлежат на конфискация. Потърпевши ще бъдат и хиляди чужденци от ЕС като трети лица-контрагенти, знаещи какво точно е платено.


Според чл.50 ал.1 т.7 след запориране на всички ваши средства само съдът може да разреши "заплащане на разноски, свързани с производството по този закон". Т.е. съдът ще преценява и разрешава какъв адвокатски хонорар да платите и на колко адвокати, за да ви защитават!


По този закон


самата процедура е санкция-репресия


а не крайното решение. Тя представлява имуществена екзекуция по заповед на изпълнителната власт.
Страхът от безправието и безпомощността на потенциалните ответници по този закон ще създаде в обществото паника от корупционен тероризъм. Уплашеният гражданин е малодушен и политически неактивен.


Възможното неприлагане на презумпция чрез чл.93 не засяга основната фикция, самото острие на закона, по чл.75. Изглежда, някои части на закона са редактирани от минувачи в правото.


Този закон никак не плаши олигархията


Тя не беше засегната и след 20-годишното приложение на предишния комунистически закон - ЗСГ от 1973. Съществува риск комисията (бел. ред. - "Кушлев") постепенно да се превърне в нов център на репресивна власт със собствена мрежа доносници. Една нова имуществена ЧК (Черезвычайная комиссия - майката на КГБ), водена от един нов Дзержински.


Не може от гледна точка на Брюксел българската администрация да е корумпирана от горе до долу, а имуществената ЧК да работи в някакъв безпорочен вакуум. Няма контрол върху вътрешната селекция на ответници от комисията. Да не забравяме, че


парите на ограбилите България са в западни банки


Проектът има своя шанс във вродената завист на българина срещу богатия и успелия и в изкушението да му навреди с анонимен донос. Комунизмът пусна дълбоки и трайни корени в България тъкмо защото е идеология на завистта. И да помним мисълта на Бонапарт, че правото на частна собственост е териториалният суверенитет на индивида, а съвкупността от тези индивидуални суверенитети дава общия национален суверенитет.


Не може заради дузина изтървани престъпници да се плаща с личната несигурност на цяла нация - да плащат онези, които са ги изтървали! Заради няколко вълка да залагаш капани на всичко живо в гората. Или да представяш за китоловен кораб една обикновена бракониерска моторница за всякакъв риболов - за да мълчат всички като риби.


Ако такъв закон е необходим на България- нека действа занапред, за да знаят гражданите какво от тях изисква и да го спазват. А за миналите престъпления да действат финансираните от данъкоплатеца компетентни органи -


не е изтекла нито наказателна, нито данъчна давност


Покрай обсъждането на този законопроект често се споменаваха две неистини: че не го интересували престъпленията, а само имуществата, и че Венецианската комисия одобрявала проекта безрезервно. На тези две шеги аз ще отговоря с един цитат на Шейлок от "Венецианския търговец" на Шекспир - Четвърто действие, първа сцена, съдебната зала на Палацо Дукале:


"Тогова ми вземете и живота!
Защо ми е! Вий вземате дома ми,
издърпвайки опорния му стълб!
Животът ми ще рухне цял, когато
отнемете ми средствата за него!"


* Текстът е резюме на изказването на адвокат Валентин Брайков пред конференцията, организирана от КРИБ на 20 януари, за Закона за конфискация на престъпно имущество


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK