Данъчният референдум - приказка с неочакван край

Данъчният референдум - приказка с неочакван край

© Иван Кутузов



Във филма "Опасен чар" началникът на милицията пита инспектора "Вярвате ли във възкресението?", а той му отговаря "Умерено, като всеки марксист".


Спрямо последните данъчни идеи на финансовия министър Дянков и аз оставам умерен либерал, изхождайки от изпитаното в практиката съображение, че всяка крайност е рискована. Става въпрос за предложението му решенията за преките данъци да се взимат само след референдум. Приказен звън в ушите на населението - възможността да посочва какви данъци е склонно да плаща.


Само че краят на тази приказка може да го изненада, и то неприятно.




Наистина в много случаи повишаването на данъците води до риск от поразии. Такива са разцветът на сивата икономика (видяхме го с високия акциз на цигарите), схемите за избягване на данъчното облагане и на по-потребителско ниво - очакваният спад на потреблението с всички последствия по веригата. Но определянето на дънъци с референдум


буди притеснения поне по няколко причини


Първо. Ако въпросът на всенародното допитване е дали биха подкрепили вдигането на пряк данък, с много малка вероятност за обратното гражданите биха гласували против. В определена икономическа ситуация това може да е правилното решение, но в друга може да е опасно. И основният въпрос е дали хората, които гласуват, правят информиран избор.


Наивно е да се смята, че българите масово четат икономически анализи и прогнози, включително на БНБ, Световната банка, МВФ и други институции, за да имат представа как от възможните развития в някакъв обозрим период от бъдещето. Но със сигурност ще вържат ръцете на държавата да реагира, ако се появят сериозни проблеми с приходите в бюджета.


Да вземем за пример споровете у нас преди две години дали за наближаването на една криза трябва да се говори своевременно, или да се признае едва когато икономиката отчете 2 поредни тримесечия на спад. Те не повлияха върху хода на самата криза, срещу  която правителството така или иначе беше принудено да приеме пакет от мерки.


Ако тази антикризисна програма се нуждае от финансиране и един от способите за набавянето му е повишаване на данъците, не е трудно да си представим възпроизвеждането на споровете и крайните тези, които биха предшествали евентуалния референдум. Подобна ситуация може да разтревожи пазарите и инвеститорите, защото липсата на капацитет за силна реакция от страна на държавата е сериозен прокризисен фактор.


Защото данъчната и фискалната политика са си инструмент на комплексната икономическа политика. А за България май те са и


един от малкото инструменти за въздействие


след като валутният борд практически ни е лишил от възможността за парична политика.
Горе-долу цяла година след пренасянето на кризата у нас не чух представител на БСП да признае, че дефицитът за 2009 г. е бил допускан като средство за поддържане на ликвидността в икономиката и макар да не е бил поставян като цел, са обсъждани варианти за неговото овладяване и финансиране.


Да оставим настрана и останалия без резултат спор дали оставените от тройната коалиция "договори в чекмеджета" (според Дянков и Борисов) са били заплаха за финансовата стабилност, или пък са били част от адекватен антикризисен план (според Орешарски).


Такива договори също са инструмент на икономическата политика, а рискът от грешната му употреба произтича само от хората във властта.


Не че съм против референдумите, но фактът, че след всяко гласуване за парламент идва нова власт - а допреди 10 години избраната и не изкарваше мандата си - може да се приеме като самопризнание на обществото, че преди 4 години е допуснало грешка. В този смисъл 20-те години, обявени като демокрация, могат да се приемат като поредица от грешни преценки на мнозинството от гражданите. И това не е аргумент в полза на идеята те да определят и данъчната политика.


Не случайно Законът за референдумите не допуска данъчната политика да се решава с всенародно допитване. И ако от ГЕРБ са решили да го променят, гражданите трябва да са наясно, че пак те ще плащат последиците, както плащат и за изборните си грешки.


Популизмът в идеята на Дянков за данъчния референдум очаквано срещна отпор от традиционната десница и левица.  Според лидера на ДСБ и бивш премиер Иван Костов, ако ангажиментите на държавата предполагат разходи, за които няма достатъчно приходи, или общественият договор трябва да се промени, или данъците трябва да се вдигнат. И отговорността за това е само на управляващите.
А бившият енергиен министър от БСП Румен Овчаров коментира, че управление не може да се прави с проучвания на общественото мнение.


Преди 10 години НДСВ дойде на власт, обявявайки като основна цел повишаването на доходите и жизнения стандарт. Това донякъде се постигна частично - не на последно място заради общата конюнктура на икономически подем в света и свързания с нея приток на чужди инвестиции у нас, позволил като резултат плавното и значително понижаване на данъците.


По инерция тенденцията продължи и в първата половина от мандата на тройната коалиция, докато кризата не изненада българите, и то с доста голямо закъснение. Но по-важното е, че през тези години не бяха направени ключови и - уви - непопулярни реформи и днес


тяхното отлагане бързо "изяжда" лесно постигнатото


в предишното десетилетие.


Режимът "оцеляване", към който кризата върна съществена част от бизнеса и гражданите, не предполага промяна на нагласите към склонност да се плащат по-високи данъци срещу публични услуги, чието качество не е гарантирано именно заради неизвършените реформи. Управляващите от своя страна също не са склонни към програмно бюджетиране в чист вид, какъвто в момента липсва в публичната администрация, здравеопазването и образованието.


Преди това ниво на зрелост да се достигне, поверяването на отговорността за експертни решения в ръцете на данъкоплатците ще е нечестно. Защото последствията ще са за тяхна сметка, а


правителството ще се е отървало от отговорността си


И накрая - ако развием логиката на Дянков, можем да стигнем до извода, че няма смисъл да се харчат пари нито за избори, нито за референдуми. Достатъчно ще е с управлението да се заеме групата социолози, чиито агенции държат най-голям пазарен дял.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK