Мотивите, с които Върховният административен съд (ВАС) е подкрепил решението, че няма конфликт на интереси в консултантските договори за 1 млн. евро на Ахмед Доган с дъщерното на "Минстрой холдинг" дружество "Институт за строителство и минно дело", биха могли да бъдат определени като пореден връх на правния формализъм. А иначе през последните години този съд последователно много упорито налага модела на формално правораздаване.
"Твърденията, че народният представител е могъл да влияе върху вземането на политически решения като мандатоносител към относимия период и лидер на политическа партия, са извън правните съображения и не доказват реална възможност на проверяваното лице да повлияе, използувайки властта си, за да придобие съответна облага", пише в решението на петчленния състав. В мотивите си петимата съдии заявяват, че искат "писмени доказателства", тоест едва ли не договор за корупция, за да признаят наличие на конфликт на интереси.
С преходните и заключителните разпоредби на Закона за предотвратяване на конфликт на интереси обаче всички лица на публични длъжности са били задължени да декларират частните си интереси за година назад от влизането в сила на закона на 1 януари 2009 г. Част от плащанията по четирите "хидроложки" договора на Доган са извършени след тази дата, но ВАС е решил, че няма как заради тях да се даде обратна сила на закона и Доган да бъде задължен да декларира зависимост. Впрочем на същите формални основания съдът е могъл да вземе и точно обратното решение. Както би казало радио Ереван - зависи кой пита.
Случаят с Доган е приключен и вече не подлежи на обжалване. Но остава въпросът правосъдие ли са бълваните предвидими решения, които приличат на написани от робот с доста лесна програма. И от тази гледна точка - дали на данъкоплатците не би следвало да им се спестят солените разходи за издръжка на магистратите?
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Виж видео 
