Неумелото управление – катализатор на престъпността

Неумелото управление – катализатор на престъпността

© Иван Кутузов



Всекидневно сме свидетели, потърпевши или научаваме за извършени тежки престъпления. Стандартно оправдание е, че това е резултат от икономическата криза, безработицата, лошото образование и липсата на  възпитание. Не е ли време обаче да си зададем въпроса кой помага на престъпниците.


Има ли властта вина и участие в ширещата се корупция, контрабандата, грабежите и целия набор от престъпни посегателства срещу гражданите? Управлението в сектор сигурност подобрява ли ефективността на противодействие или обратното? Ето няколко отговора:


Зрелищните арести




Стратегията да се извършват шумни и зрелищни арести проработи за много кратък срок. Помпането на рейтинги е занятие опасно и двустранно. Арестите, на които бяхме свидетели от началото на миналата година, обявени за гигантска битка с престъпността, се оказаха спукани балони, при това с трагичен за МВР и прокуратурата резултат – демонстрация на превишаване на права, некомпетентност, фалшива игра пред камерите, дубли в резултат на сценична треска и в края на краищата обект на насмешка, падане на доверието в правоохранителните органи и радост за адвокатите на заподозрените.


Недоработените дела


Натискът върху ръководителите на служби всяка сутрин да започва с операция против престъпността води до претупване, невъзможност за събиране на достатъчно доказателства, слаби обвинителни актове на прокуратурата (или дори липсата им), а оттам гарантирано освобождаване на вероятни престъпници с индулгенция от съда заради липса на доказателства за престъпление.


Състоянието на досъдебното производство не позволява качествена работа по събирането им – един дознател работи годишно по 150 – 250 дела. Това го превръща в закрепостен писач на протоколи, работещ при липса на време, а резултатите отново са радостни за престъпниците.


Опитът да се преструктурира дознанието засега не води до реално подобрение на ситуацията, защото служителите, които би трябвало да заменят дознателите в част от задълженията им, нямат необходимата подготовка, страхуват се да поемат отговорност и при констатирано престъпление отново чакат пристигането на дознател.


Злоупотребите със СРС


Освен проблем на гражданското общество те косвено улесняват престъпниците, доколкото огромен ресурс е затворен в омагьосания кръг на подслушването на "свои" и "чужди", но в редки случаи на действителни извършители на тежки престъпления. Този ресурс би могъл сериозно да увеличи ефективността, ако се използва правилно – например за оборудване, оръжие, комуникации – неща, които са дефицит в структурите за обществен ред и сигурност.


Непрекъснатото обявяване на бъдещи операции


Изговарянето на закани за ликвидиране на престъпността или констатации за нейното унищожаване не е нищо повече от заклинание за печелене на обществена подкрепа. Илюстрация за безсмислеността на това упражнение са вече няколкото случая, при които висши държавни чиновници обявяват организираната престъпност за ликвидирана, а впоследствие я обвиняват в опит за дестабилизиране на властта - при всеки от скандалните провали, акумулирани за година и половина.


А от непрекъснатото обявяване на бъдещи операции резултатът е в полза предимно на обектите на тези операции, които са официално предупредени и могат да унищожат доказателствата за престъпната си дейност.


Използването на специалните служби за политически поръчки


Използването на силови инструменти срещу гражданите не са новост - служителите на МВР, проверяващи стачкуващите учители през 2007 г., полицията срещу студентите при протестите на 14.01.2009 г., а сега служителите на ДАНС срещу недоволните от управлението, участвали в подписка за нова конституция.


Подозренията за замесване на специалните структури във фалшифициране на дела, документи и доказателства, освен че довеждат до деморализация на обществото и липса на доверие в институциите, създават усещане за реполитизация на държавни органи. Очевидно е, че управлението не е насочено към разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпна дейност. Това най-вероятно не остава незабелязано от "несъществуващите, респектирани, наблюдавани и ликвидирани" престъпни групи.


Намаляване на доверието в службите


Ножицата между заявеното и постигнатото, между хвалбите за натикване на престъпниците в миша дупка и влошаващата се криминална обстановка демотивира хората да подпомагат дейността на държавата. Това създава хранителна среда за криминалните структури.


Стъкмистиката


Манипулацията с данни може да е успешна само ако последствията не са преки, видими и на гърба на обектите на информационното облъчване. Например: на национално съвещание на МВР беше отчетен поредният триумф над организираната престъпност - с оповестяването, че "223-ма са лидери на организирани престъпни групи. От тях 50 са в ареста, 12 са под домашен арест, 13 са с парична гаранция, двама са с подписка, четирима се издирват, а 14 са осъдени".


Тази победна статистика се крепи на разбирането, че мярката за неотклонение е наказание за престъпна дейност (ами нали е затворен!) - новаторско виждане на управленския елит за модерна правна система. Но реалният анализ на фактите сочи, че всъщност около 6.7% от ръководителите на престъпни групировки са осъдени и следователно доказани престъпници.


Управленската немощ


Липсва визия за преодоляване на проблемите, преструктуриране на системата, икономия на ресурс и прехвърлянето му в секторите на повишена престъпност. Инатът да не се пипа обрасналата с администрация управленска структура довежда до бавно, некомпетентно и неефективно взимане на решения, а оттам и на липсата на адекватни действия срещу престъпността.


Съмнително замогване и необясними имоти


Неясното замогване на редица ръководни кадри, неумението да обяснят приходите и разходите си и да покажат реален баланс довежда до размиване на границите между доброто и злото, между организираната престъпност и организаторите на борбата с нея. Кой има интерес от това?


Перманентното прехвърляне на отговорност


Положителните резултати се дължат на едни и същи ръководни фактори. Отрицателните – на опозицията, организираната престъпност или просто на някой друг. Илюстрация за това е как отговорността за безумното увеличение на подслушванията изведнъж се вмени на прокуратурата, въпреки че Законът за СРС ясно определя отговорностите и в него контролът за законността и употребата е предоставен на министъра на вътрешните работи.


Хората се умориха да слушат тиради за това как политическата воля и успехите в борбата с престъпността са на управляващите, а при поредния скандал отговорността се пренасочва към професионалното ръководство в сферата на сигурността. В друга страна на ЕС при провал, какъвто е случаят "Октопод", оставка би си подал не само ресорният министър, но и цялото правителство, особено ако основният стълб, крепящ го и надуващ рейтинга му, е борбата с престъпността. Това, разбира се, тук е невъзможно.


Непрекъснатото нарушаване на законите от органите, отговарящи за спазването им


Нещо, което хората виждат непрекъснато – от взимане на подкупи от катаджии на пътя до използване на оръжие и насилие при арести, без да е наложително. Четенето на СРС в парламента е един от ярките примери за нарушение на закона. Това поведение създава трайното усещане, че законите не са валидни за всички, че тълкуването и изпълнението им не е еднозначно и зависи от моментната прищявка на властимащите.


И накрая - липсата на компетентен управленски ресурс влияе отрицателно върху работата на професионалистите, вече значително демотивирани.


*Авторът е преподавател в НБУ, бивш секретар на МВP


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK