Инвеститорите трябва да се радват на революциите

Инвеститорите трябва да се радват на революциите

© Иван Кутузов



Вместо да се се страхуват от вълната от народни революции, инвеститорите би трябвало да ги приветстват. Разбира се, не очаквайте в началото да е лесно. Много хора правят много пари от диктатури, но ти, скъпи читателю, вероятно не си от тях и също така е вероятно в бъдеще за теб да е по-добре, когато диктаторите паднат.


Разпространяването на бунта в Либия по стъпките на свалянето на властта в Египет и Тунис уплаши в понеделник финансовите пазари, удари стойността на акциите и причини почти 6% поскъпване на петрола.


Първо - лошите новини. Рисковите пазари, които са вече в "бичи делириум", предизвикан от разхлабената монетарна политика, буквално плачат за корекция, а заплахата от високи цени на енергията лесно може да стане катализатор за това.




Нуриел Рубини посочва, че скокът в цените на енергията, свързан с войни или конфликти в Близкия изток, е предшествал три от последните пет глобални рецесии.
Наистина


не е изключен пристъп на стагфлация


тъй като високите цени на енергийните ресурси надуват инфлацията и потискат растежа. Няма гаранции, че който и да дойде на власт, ако Кадафи падне, ще се държи по-мирно, по-малко агресивно и по-демократично. Периодите на преход са рисковани и когато се случват в районите, където са съсредоточени енергийните ресурси, рисковете са глобални и икономически.


Доколкото протестите се разрастват и в други държави, логично е за пазарите да реагират на риска и да разпродават. Също така е коректно да се тегли черта между много хлабавата монетарна политика в САЩ и растящите цени на храни и суровини, които увеличават недоволството.


Логично е обаче да се допусне, че който и да контролира Либия, ще иска да изнася петрол, както и който да управлява в Египет - ще иска също да печели максимално от преминаването на кораби през Суецкия канал.


В дългосрочен план не може да се направи нищо друго, освен да се надяваме, че инвеститорите - и особено дребните -


ще имат повече полза от един свят с по-малко диктатори


и авторитарни правителства, пренасочващи богатството към близките, поддръжниците и приятелите си.


По-малко корупция и повече уважение към правото на собственост в комбинация с едно население, имащо достатъчно основания да смята, че ще получи по-достоен дял от плодовете на труда си, означават и повече растеж, както и по-доброто му разпределение.


Ефектът е много по-дълбок от изчисленията за пазарната капитализация, свързана с въпросните държави. Може да има доста компании, търгувани на борсите в Лондон или Милано, които правят пари от Либия и които ще платят, ако Кадафи падне, но тези последици са несравнимо по-маловажни в сравнение със сценария, в който той вече си е отишъл и корупцията в страната е намаляла.


Силите, които направиха възможни тези революции - децентрализираните комуникации и растящата прозрачност - правят по-нормални и условията на играта между инвеститорите и компаниите, в които влагат парите си.


Като група инвеститорите се справят добре, когато са защитени правата на собственост, когато информацията се движи свободно и когато намалее делът на икономическия растеж, управляван от посредници. Мислете за диктатора като за още един посредник, който си отрязва тлъсто парче от печалбите и насочва капиталите по начин, изгоден за него и роднините му, а инвеститорите и гражданите губят от това. Нещо като банка с много лош управителен съвет.


Както интернет продължава да сваля таксите на инвестиционните фондове и компаниите, така стана възможно чрез "Фейсбук" и "Туитър" 
хората


по-лесно да сравняват своето правителство с другите


Интернет наистина е нещо лошо за онези, които печелят от огромното си властово и информационно предимство. Диктаторите - подобно на животозастрахователните компании - виждат как печалбите им се топят в епохата на интернет.


Разбира се, нищо не е необратимо. Китай например има авторитарно управление и голям икономически растеж. Но трябва да се каже също, че Китай се оказа опасно място за чуждестранни инвеститори, мнозина от които не могат да работят в тази система и установяват, че капиталите им всъщност работят доста добре за благоденствието на съвсем друг човек.


Не е изключено нещата да тръгнат в опасна посока - в Египет, Либия или на други места. Може да последват войни, ембарго и сериозни трудности и ако това се случи, пазарите ще пострадат сериозно.
В дългосрочен план добра възвращаемост на инвестициите ще има там, където има повече прозрачност и демокрация. Да се мисли за Близкия изток само като за източник на петрол и природни ресурси, а не и като за пазар и източник на човешки капитал, е не само погрешно, но в крайна сметка и непечелившо.
*Авторът е колумнист на "Ройтерс". Мнението не ангажира агенцията.

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на gligi
    gligi
    Рейтинг: 530 Неутрално

    За съжаление, историята е доказала, че корпорациите (а и корпоративните държави) много добре се спогаждат с диктаторите.

  2. 2 Профил на Окото
    Окото
    Рейтинг: 1565 Неутрално

    Ето това е добра мисъл:

    "Мислете за диктатора като за още един посредник, който си отрязва тлъсто парче от печалбите и насочва капиталите по начин, изгоден за него и роднините му, а инвеститорите и гражданите губят от това. Нещо като банка с много лош управителен съвет."

    А наистина се намериха доста хора да твърдят, че диктатори като Кадафи са много "изгодни"?!? Кому? И в какъв свят?



    Част от диаметъра на кръга "Капитал"
  3. 3 Профил на freiland
    freiland
    Рейтинг: 8 Весело

    В други медии прочетох, че е имало демонстрации и в Северна Корея. "Дайте ни светлина! Дайте ни ориз" са били скандиранията. Започна да става много интересно...

  4. 4 Профил на Karla Miyagi
    Karla Miyagi
    Рейтинг: 1441 Любопитно

    До коментар [#2] от "Okoto":

    Ху из ху?

    Klaatu Barada Nikto!
  5. 5 Профил на mumi
    mumi
    Рейтинг: 466 Неутрално

    До коментар [#3] от "freiland":
    Чувал ли си поговорката, че да живееш в интересни времене е проклятие?

  6. 6 Профил на Stoyan Tonev Dimitrov
    Stoyan Tonev Dimitrov
    Рейтинг: 638 Неутрално

    До коментар [#2] от "Okoto":

    Аз си го представям точно обратното. Диктаторите поевтиняват петрола. Просто е евтин петрол на света в замяна на фалшива легитимност от западния свят. И двете страни са доволни: диктатора защото това е един от малкото и най-лесни начини за постигане на такава, а развитите демокрации понеже легитимността не им струва скъпо, особено ако диктатора безчинства само в неговата си къща а навън е сравнително кротък - което важи дори и за Кадафи съизмерено с огромната отстъпка в цената на петрола.

    ВИС, СИК, ТИМ, ГЕРБ
  7. 7 Профил на woland
    woland
    Рейтинг: 1052 Неутрално

    "Нуриел Рубини посочва, че скокът в цените на енергията, свързан с войни или конфликти в Близкия изток, е предшествал три от последните пет глобални рецесии."
    Всъщност, не е съвсем коректна такава констатация. След петролната криза от 70те, последваха годините на бурно технологично развитие, чиято инерция стигна чак до последната криза. И ако сегашната криза се разпространи, можем да се надяваме, че вместо традиционни, ще се търсят нови решения, включително и внедряване на нови технологии. Обикновено трябва точно такава плесница, като някоя криза (практически - две кризи, икономическата не си е отишла още), за да насочи нещата в нов коловоз.

  8. 8 Профил на febra
    febra
    Рейтинг: 638 Неутрално

    Продължение на сценария за добрия изход:
    Арабския свят, подобие на Чили или Норвегия или Индонезия или Турция... се научава да управлява по-добре ресурсите, с които разполага. Стандарта в арабските страни се повишава и се развива един огромен свободен пазар. Арабите от Европа започват да се прибират по подобие на индииците и китайците и северна Африка става новата Източна Азия или Източна Европа

    "Attitude is a little thing that makes a big difference" W. Churchill
  9. 9 Профил на kaka_ginka
    kaka_ginka
    Рейтинг: 868 Неутрално

    Всъщност, за пазарите въпросът не е "демокрация <-> диктатура", а "стабилност <-> нестабилност".

  10. 10 Профил на Beyond
    Beyond
    Рейтинг: 1211 Любопитно

    "Силите, които направиха възможни тези революции - децентрализираните комуникации и растящата прозрачност ..."

    Де да бяха това "силите" ... ама не са! Това са само ИНСТРУМЕНТИТЕ!

    Qui bono?

    TAKE THE RED PILL!
  11. 11 Профил на simo_simov
    simo_simov
    Рейтинг: 222 Неутрално

    Лесно е да се дават рецепти за нещата след като се случат. Хората са казали "Обърне ли се колата - пътища много." Бунтовете, за които се приказва толкова не са се случили изведнъж. За тях има причини, които дълги години никой не е забелязвал и никой не се е интересувал от тях. Много хора са ходили в Египет, Либия и са зи затваряли очите за ставащото там. Защо никой не се е постарал да направи нещо преди нещата да достигнат до тази точка. Трябва ли за промяната да се действа по този начин. В случай, че това е начинът това означава ли, че за промяна на статуквото в България е необходимо да се стигне до крайни действия. Защото според различни източници България в момента е доста по-зле от страни като Полша и Чехия и това няма скоро да се промени. Нещата не бива да се решават в последствие, а предварително. За безредиците в Египет, Либия и други подобни е трябвало да се насочи вниманието на международната общественост още преди години и да се действа така, че да не се достигне до това, на което сме свидетели в момента.

  12. 12 Профил на idianata
    idianata
    Рейтинг: 557 Неутрално

    Скоро не бях чела толкоз романтична приказка Приятно, някак - като си помисли човек, че и такива хора има на тоя свят (имам предвид автора на ... анализа, макар че ми е трудно да нарека горния текст анализ)

  13. 13 Профил на yield
    yield
    Рейтинг: 638 Неутрално

    Хидрата на Гражданската война
    а какво е войната-нарушаване на мира, спокойния живот,дисциплината.
    А какво виждаме?- Гражданина,бореца за един Нов свят,
    начело на беззаконието и да го прикрива със своя Авторитет.
    Пръв дава пример за недисциплинираност,незачиане на закона,произвола,а когато всеки почне да действа според собствената си амбиция?
    Произвола,безредието, личните интереси и без това разяждат дървото,
    а какво ще стане,когато това обхване тези които са длъжни да пазят това дърво като зеницата на окото
    си и сами почнат да подлагат огън под него?

    Това ли трябва да се дава за Пример на потомството през Вековете?

  14. 14 Профил на извинявам се
    извинявам се
    Рейтинг: 64 Неутрално

    Не само инвеститорите,а и гешефтарите ,и черноборсаджиите...да де то осезаема разлика няма между трите категории..

    да го ева
  15. 15 Профил на tarna
    tarna
    Рейтинг: 585 Неутрално

    Не съм съгласна с автора на статията. Обикновено когато някой диктатор падне от власт следват хаос, оформяне на групировки, които си разпределят дотогава централизираното управление на ресурсите /баницата/ и разбира се се избиват един друг като предлозите са някакви каузи-религиозни, етнически или какавито са се сетили да рекламират, за да наберат пушечно месо. Сценарият, при който властта се поема от силна опозиция и нацията се обединява не се наблюдава в момента в Северна Африка.

  16. 16 Профил на чобанмахала
    чобанмахала
    Рейтинг: 777 Любопитно

    До коментар [#9] от "kaka_ginka":Да ,и някои искат да могат да влияят върху това за да изкарат повече пари.Повече нестабилност - повече продажби на оръжия или да ги наречем системи за сигурност,След това идва ред на стабилността или личното потребление.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK