ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.6%
  • 20.4%
  • 13.0%
  • 10.3%
  • 9.3%
  • 7.6%
  • 4.7%
  • 3.9%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:55
  • ДПС:35
  • ВЪЗР:26
  • БСП:24
  • ДБ:20
  • БВ:13
37.8%активност

Източник: Резултатите са от ЦИК при 90.89% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник", активността - на "Алфа Рисърч"

Полицейска ли е държавата

Полицейска ли е държавата

© Иван Кутузов



Все по-често полицейски служители са принудени да влизат в конфликт с големи маси от граждани като по време на дербито "Левски" – ЦСКА наскоро или пък студентските протести през януари 2008 г. Управленското решение, вместо да е насочено към превантивна дейност, идентифициране и изолиране на подбудителите, се изразява в груб натиск, побой над тълпата, в която често има жени и деца. Това не е само резултат от управленско невежество. Зад него прозира една смътна идея за


прерязване на връзката между полицията и гражданите


озлобяване и насъскване на двете групи и като краен резултат възпитаване на послушна и неразсъждаваща сила, инструмент, който управляващите могат да използват и срещу всекиго.
Полицейското насилие нараства – през 2010 г. е 3 пъти повече от 2005 г., установи миналата седмица проектът "Гражданско наблюдение в полицията" на Институт "Отворено общество".




Общият брой случаи на насилие за последните 2 години е 30, а за периода 2004-2008 г. е 35, 13 от случаите завършват със смърт. От 1998 до 2010 г.  Европейският съд за правата на човека в Страсбург произнася 27 присъди срещу България за полицейско насилие, по 23 от делата държавата е осъдена за брутална употреба на сила от органите на реда и за липсата на адекватно разследване след това.


Причини: лоша подготовка и провеждане на операциите; безнаказаност на полицаите-насилници; укриване на нарушителите от ръководството на МВР; бездействие на прокуратурата; нереформирана законова уредба.


Полицаите са хора като всички - със служебни, финансови, битови и всякакви други проблеми. Повечето са започнали работа в МВР, защото искрено искат да защитават правата на хората, да помагат, да се борят с престъпността. Желанието им се сблъсква с особена полицейска прослойка от полицаи-чиновници, измислени герои без едно дежурство в униформа навън, където духа леден вятър, върлуват престъпници, радиостанцията ти не работи, а пистолетът е реликва от миналото.


Те гледат на честата си поява в медиите като на поредния пирон, забит в ковчега на престъпността. Тази порода по някаква приумица на битието е овластена да управлява останалите, да ги набутва в глухите улици на безперспективни разследвания, а при успех светкавично да се залепя към героите, измествайки ги под светлините на прожекторите.


Преди десетина дни ни изненадаха с проектозакон за военната полиция, според който и министърът на вътрешните работи може да я управлява, като я използва за въвеждане на обществен ред и антитероризъм. Но в мен започва да чегърта червеят на съмнението – военната полиция не трябва ли да се занимава с престъпления в армията, а използването й в гражданската сфера да е при обявено военно положение? Дали няма да се въведе? Предстои ли и такова нещо да изтърпим?


Преброяването – опис на неоткраднатото


В трамвая чух от устата на окъсан човечец следното: "Преброяването е акция на тези, които двадесет години ни грабят. То е инвентаризация на годното за присвояване, което все още не е отмъкнато."
Разбира се, трамваят е място, където се приказват много неща, но той е и превозното средство, в което народните избраници и управляващите не се чести посетители и затова не знаят какво си говорят хората.


А те си говорят, че заводите не работят, икономиката е в колапс, здравеопазването е превърнато в ходене по здравни пътеки сред минирано от НЗОК (институцията с най-голям срочен влог в банка) поле, правосъдието не се бори с престъпността, значи е част от нея, дипломацията е ръководена от Държавна сигурност и децата й, а детските градини са обект на среднощен щурм и обсада от обезумели родители.


Подслушването се е превърнало в национален спорт, забавляващ и обгрижващ управляващите. Те подслушват, подслушват се и са подслушвани. Разрешените СРС-та са 16 хиляди и вероятно още толкова продължения на сроковете – стотици хиляди сканирани разговори, стотици тайни, чути от анонимен служител с нищожна заплата.


Обикновените институции не вършат работа, затова е наложително създаването и ползването на специални. Основният лайтмотив е, че най-верните правилно ще съдят, задържат, оценяват, броят и бият лошите. Явно лошите са определени и известни, но недосегаеми със средствата на обикновените демократични учреждения.


Полицейска година, месец, ден, час...


Вече втора година живеем под знака на рекламирани полицейски операции, старателно филмирани, режисирани и презентирани. Това е полицейска година, месец след месец налагана натрапчиво в съзнанието ни.


Денят започва от сутрешен телевизионен блок, посветен на станалите до момента престъпления и завършва с новините за последните извършени въоръжени грабежи, ограбена банка, кражби, взривена кола, отвлечено невръстно момиче или побой в дискотека – полицейски ден. И така към полицейския час...


* Авторът е преподавател в НБУ, бивш секретар на МВP в правителството на ОДС


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK