Лихвите в България - удобно (не)зависими

© Иван Кутузов

Началото на 2009 г., банкери в България:
Спадът на пазарните индекси като "Юрибор" (Euribor) няма как да се отрази по лихвите за крайния клиент в България. Причината е, че тези индекси не са реалистичен индикатор за търсенето и предлагането на пари в момента. Ниските им стойности по-скоро отразяват усилията на националните банки да стимулират кредитирането.

Март 2011 г., банкери в България:
Високата инфлация в ЕС и България ще спре започналия спад на лихвите по кредитите в страната. Ако пък Европейската централна банка вдигне няколко пъти лихвата от сегашния 1%, няма да е изключено и повишение у нас заради оскъпяването на паричния ресурс на международните пазари. При тези условия по-ниските лихви по депозити от края на 2009 г. не намират отражение в цената на кредитите.

Важен елемент в една икономика, лихвите обикновено се покачват в периоди на растеж и падат при рецесия. Чрез промяната им монетарните институции регулират паричното предлагане и по този начин влияят върху икономическите цикли (у нас валутният борд не позволява това). Всички тези действия следват определена логика.

В България обаче движението на лихвите по потребителските кредити например почти не зависи от състоянието на икономиката, а посоката им е в странна (не)пропорционалност с тези в чужбина, въпреки че са обвързани до голяма степен с тях. Когато в еврозоната лихвите тръгват надолу, нашите са нагоре. Когато там са нагоре, тук са... пак нагоре. Освен това - когато рискът на България се повишава, лихвите също се повишават,

когато рискът пада... те продължават да се качват

В края на 2008 г. ЕЦБ свали лихвите и само за няколко месеца до пролетта на 2009 г. те паднаха от 4.25% до 1% в еврозоната, колкото са и в момента. Това се отрази в спад на "Юрибор" и на лихвите на всички банки във валутния съюз. Чисто пазарно понижението трябваше да натисне и плаващите лихви по потребителските кредити в България, тъй като повечето от тях използват този пазарен индекс. За да компенсират спада обаче, банките започнаха да определят лихвите, като към "Юрибор" и надбавката (които дотогава образуваха лихвата) добавиха и нов елемент.

Мотивът - повишеният риск в България оскъпява външното финансиране, което се пренася вътре в страната. Тогава действително рисковата премия на страната скочи рекордно, а агенциите свалиха рейтинга ни. Така в началото на тежката рецесия, вместо да падат, през лятото на 2009 г.  лихвите по кредитите достигнаха рекордни нива.

Две години по-късно - този четвъртък, се очаква ЕЦБ да повиши основната лихва в еврозоната с 0.25%, което ще се отрази минимално и върху "Юрибор". Представители на банковия сектор у нас

побързаха да предупредят за възможен ръст на лихвите

при кредитите, ако действията на централната банка се повторят. Никой не спомена обаче за сваляне на надбавки и понижение на базови лихвени проценти.

Преди две години средната лихва по потребителските заеми в левове e била 12.41%, а сега е 12.15%. За кредити до 5 години е била 12.92%, а днес е малко по-висока - 12.99%, според данните на БНБ. Ако се погледне годишният процент на разходите (включващ лихвите и всички такси по тях), се оказва, че те са същите като в началото на 2010 г., дори са се повишили чувствително през 2009.

Това означава, че в някои месеци банките са натоварили клиентите си с допълнителни такси и комисиони, които не само че не са компенсирали спада на "Юрибор" и другите пазарни индекси, но и са го надвишили.

Всичко дотук би звучало логично, стига високите лихви да не се обясняваха с едни и същи фактори независимо от промяната им. Рискът на България е сред тях. В момента той е на предкризисното си равнище от 2007 г. Към края на март рисковата премия на България - 5-годишните CDS, е на ниво 200, колкото беше преди четири години.

За сравнение - през февруари 2009 г. 5-годишните CDS достигнаха пика си от 700 пункта (аргумент за по-високи лихви по кредитите), след което започнаха да падат. Освен това доходността по вътрешните и външните облигации на България пада, което също говори за понижен риск. Реално правителството се финансира по-евтино спрямо 2008 г. например - факт, който се споменава редовно и в понякога леко напудрените съобщения на Министерството на финансите

През август миналата година дори агенция "Муудис", която се счита за доста по-консервативна към страни с валутен борд, промени перспективата по рейтинга на България от стабилна към положителна (останалите агенции, след като свалиха рейтинга ни в началото на кризата, след това не са го вдигали). Но тези промени не се отразяват в нивата на лихвите.

Сега на преден план излиза инфлацията като аргумент

за потенциален ръст на лихвите по кредитите у нас. Дори да приемем, че е така, интересен факт при това положение е, че през лятото на 2009 г., когато в страната имаше дефлация, лихвите достигнаха рекорда си.

И накрая - поддържането на високите лихвени нива за кредитите се комбинира с тенденцията към понижаването на лихвите при депозитите - след като в края на 2009 г. битката за клиенти между банките се успокои.

Покрай кризата и у нас, както и в други страни в ЕС, се разгоряха спорове доколко пазарно ориентирано е поведението на банките. Затова, за да се подсили защитата на клиентите, миналата седмица еврокомисарят Мишел Барние предложи нова директива, част от която ще задължи финансовите институции да формират много по-прозрачно лихвите си.