Саркози като Марс, Меркел като Венера

Саркози като Марс, Меркел като Венера

© Иван Кутузов



Няма и десет години оттогава: през януари 2003 военният министър на САЩ Доналд Ръмсфелд изрича прословутата реплика за "стара Европа", отправена главно към Франция и Германия, които не желаят да се включат в предстоящата война срещу Саддам. Понятието е иронично, Ръмсфелд подиграва "охранените котараци" и сипе похвали за новите източноевропейски съюзници.


По това време зад кормилото на евромотора стои тандемът Ширак-Шрьодер, които се изживяват като пацифисти, а във Великобритания Блеър се опитва да бъде мост между Европа и Америка подобно на двуликия Янус по сравнението на Тимоти Г. Аш. Тогава България се включи в "коалицията на желаещите", с което си спечели адмирации от американците и критики от "старите" европейци.


Осем години по-късно картината изглежда коренно различно. В арабския свят бушуват революции, които помитат режими, доскоро изглеждали като вечни. Не особено ентусиазирано западните държави предприеха въздушни удари срещу режима на Кадафи, но видимо се пазят от затъване в поредната заплетена и продължителна близкоизточна война - на фона на унищожителното земетресение в Япония и атомната криза във Фукушима, в добавка към финансовите проблеми в еврозоната.




Усещането на Стария континент за това наслагване вероятно е като за


един мултиплициран 11 септември


Като следствие от това доскорошният френско-германски мотор забуксува. Френският президент Саркози инициира заедно с британския премиер Камерън резолюцията на Съвета за сигурност, даваща мандат за бомбардировки над Либия. Меркел обаче се въздържа при гласуването и не включи Германия в операция "Зората на Одисеята", пращайки я в отбора на Китай и Русия.


Още един разрив беляза Franco-Alemania. Притисната от решаващите местни избори в няколко провинции, канцлерът наложи мораториум върху използването на ядрената енергетика и спря 7-те най-стари АЕЦ в страната. Саркози пък най-спокойно заяви, че Париж ще продължава да разчита на ядрените централи.


Какво се крие под повърхността на това разединение? Според коментатора от в. "Ди цайт" Йозеф Йофе сега  Париж и Берлин предлагат


два същностно различни модела за бъдещето на Европа


Познатите досегашни търкания не се свеждаха до "да" или "не", а до "повече" или "по-малко". След Бенгази и Фукушима обаче различията  придобиха по-категорична форма. Париж развива концепцията "Европа плюс" - общност, която при нужда може да покаже и зъбите си. Според Саркози Старият континент трябва да бъде стратегически актьор на глобалната сцена, който да действа съвместно с Америка само когато се налага.


Тази позиция допада и на американския президент Обама, който от началото на "Зората на Одисеята" дава ясно да се разбере, че Европа по-скоро сама трябва да се оправя с арабските бунтове. "Товарът не би трябвало да се поема само от САЩ", посочи Обама в словото си миналата седмица за Либия и малко по-късно Вашингтон се оттегли от пряката военна операция.


Разбира се, във войнствената поза на Саркози има и голяма доза вътрешнополитически опортюнизъм. Подкрепата за ударите срещу Кадафи наред с неотстъпчивостта в поддръжката на ядрената енергетика засега помпат рейтинга му.


Година преди президентските избори през 2012 г. одобрението за френския президент се беше сринало драматично, но либийската кампания закърпи положението. "На французите много им харесва президентът им да се държи като политик, влияещ върху съдбините на света", цитира в. "Гардиън" анонимен френски дипломат.


Доста по-сложна и противоречива е ситуацията в Германия, независимо че я определят същите вътрешнополитически мотиви, свързани с избори. Години наред във федералната република спореха "атлантици" срещу "голисти": първите искаха по-тесни връзки с Америка, докато вторите смятаха Париж за по-важния партньор.


В сегашното френско поведение германците виждат идеята за модерната национална държава - силна навън и вътре, динамично развиваща се, способна на ефектни жестове. И понеже по ред причини Германия не може бъде подобна държава, тя трескаво търси нова външнополитическа роля.


След гласуването в ООН външният министър Вестервеле (който междувременно сдаде лидерския пост в партията си) обясни въздържането с думите: "Берлин не трябва винаги да е на страната на традиционните си съюзници, а може да търси нови партньори по целия свят."


Мнозина го разтълкуваха като край на т.нар. Westbindung (обвързването със Запада, залегнало в основите на западногерманската външна политика), други провидяха дори заплаха за държавната парадигма. Бившият американски "ястреб" Ръмсфелд омаловажи страстите около германската позиция. "Чух я и не бих казал, че е нещо ново", каза той в интервю за "Шпигел".


Според политически коректните анализатори в противовес на френския модерен национализъм германците вече прескачали в постмодерното, където понятия като "национално", "героично" и "индустриализъм" избледнявали. Докато французите обичали растежа и техниката и затова не се отказвали от ядрената енергетика, германците вярвали в едно бъдеще, в което електричеството ще идва само от вятъра и слънцето.


Ако се съди по многохилядните демонстрации, залели германските градове след аварията във Фукушима - за разлика от френските това разделение изглежда правдоподобно. А според философа Рихард Прехт


с отказа си от ядрена енергетика Германия дава пример


на останалите европейски държави. Този пример има вече и политически измерения. След ядрения мораториум зелените успяха и да вземат властта в провинцията Баден-Вюртемберг.


За Евросъюза е важно сегашните два модела - френският и германският - да намерят общ език, без да се стига до колизия. Европа открай време живее от френско-германската конкуренция, в която след ерата на Дьо Гол и Аденауер няма място за чувства, а само хладни интереси. За останалите европейци отново остава нелеката задача - ако е възможно, да избегнат вземането на страна.


* Авторът е журналист на свободна практика

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1637 Неутрално

    Абе в крайна сметка трябва да се израбитят правила, които да дават възможност на всеки да развива икономиката си както желае, без да вреди на останалите.

    Атомните електроцентрали са чудесно нещо, стига да не се строят там където има разломи и на границата на континенталните плочи и да не се дава на малоумници да си играят с тях.
    Да се минава от едната крайност в другата е недалновидно.
    На баланса се крепи светът.


    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  2. 2 Профил на Nan_Kurunir
    Nan_Kurunir
    Рейтинг: 1263 Неутрално


    Двете държави трябва да намерят компромисен вариант,защото кой каквото и да говори това е двигателят на ЕС.Въз основа на историческите факти от недалечното минало,е съвсем ясно защо Германия,не изпрати свои войски в Африка.В същото време Франция все още смята черния континент за свой заден двор(икономически интереси,общ език с половината държави ит.н).

    "Представи си,че не съществуваш и бъди свободен!"- Омар Хаям
  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  5. 5 Профил на kanti
    kanti
    Рейтинг: 497 Неутрално

    "Сега " май са хората от вчера -болшевиците,ако не греша,др.Куре

  6. 6 Профил на gargantua100
    gargantua100
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Похвално е желанието на автора, да ни осветли относно хавите в общоевропейската ни държава.
    Ние сме там ,имаме интереси, всичко ни засяга, трябва да сме в час.
    Уви, други кахъри имаме. Искат да ни заробят пак с Русия, енергетиката и, и кво ли не.
    Как да мислим за Европа, като и за двата крака ни дърпат извън нея?

  7. 7 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1372 Неутрално

    СТатията е доста добра, браво на Драго.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  8. 8
    ****

    Този коментар беше изтрит в 07:50 на 12/04/2011 от неговия автор.

  9. 9 Профил на zuckersusser
    zuckersusser
    Рейтинг: 446 Неутрално

    Десните, които ръкопляскаха на Джордж Буш младши трябва да обяснят защо не харесват милитаризма на Саркози днес. Поне малко консистентност!

  10. 10 Профил на erez11
    erez11
    Рейтинг: 497 Неутрално

    този диктум е на роберт каган, виден неокон, който през 2003 написа една брилянтна книга като оговор на европейската пасивност и срашни америка и старата европа с марс и венера.

  11. 11 Профил на WOI
    WOI
    Рейтинг: 1367 Неутрално

    "Ръмсфелд омаловажи страстите около германската позиция. "
    --Този пък пенсиониран фалшификатор и военнопрестъпник кой го е грижа какво бил омаловажил?

    А карикатурата е трепач.

    “Better racy and sexy than racist and sexist!”
  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  13. 13 Профил на Gerasi
    Gerasi
    Рейтинг: 674 Весело

    Браво на Иван Кутузов - карикатурата е много яка отново ....
    Много добра статия...

    Изгони ГЕРБ преди да отровят Добружда заради шистовия газ, тогава освен бедни ще бъдем и гладни... Петиция http://citizenspeak.eu/node/45
  14. 14 Профил на Иван Петров
    Иван Петров
    Рейтинг: 502 Неутрално

    Саркози като Марс, Меркел като Венера, Иванов като Омир.
    Карикатурата наистина е много добра.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK