Кошмарът на Джеферсън

© Иван Кутузов

В доклада на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права през 2010 г., публикуван в края на миналата седмица, в частта му за свободата на пресата в Българияе написано: "... придобиването на група медии от кръгове, свързани с политически и бизнес интереси, доведе до по-голямо монополизиране на частните медии и ограничи разнообразието на гледните точки по телевизията и в печата".

Вече повече от 20 години плурализмът в България понася последиците от тежкия сблъсък между либерализираната икономическа инициатива и свободата на словото. Родени в един и същи ден през 1989 г. и двете се оказаха изоставени още на следващия.

После стана ясно, че тази безпризорност е привидна и дори добре програмирана. А във въпросния доклад е посочено още, че "в много от случаите действителните собственици на медиите в България не могат да бъдат идентифицирани".

Още в началото на 90-те новата българска преса направи рязък пазарен завой, изоставяйки функцията си да създава условия за т. нар. информиран избор на гражданите. На хиперлибералния пазар беше създадено нещото, което може да бъде определено с

оксиморона "влиятелен таблоид"

Като всеки хибрид то се размножи бързо, превърна се в официоз и като преодоля без усилия границите на електронните медии, пое към новите територии на интернет.

"Ако трябваше да реша дали да имаме правителство без вестници или вестници без правителство, без колебание бих избрал второто". Така през 1809 г. си е представял свободният свят един от най-талантливите политици на САЩ и трети президент на страната Томас Джеферсън. Двеста години по-късно дилемата, за която той говори е на път да изчезне в България.

Последният доклад на международната организация "Репортери без граници" също е критичен към България, като я поставя на последното място в ЕС по свободата на пресата. Организацията "Фрийдъм хаус", която също анализира свободата на медиите, посочва за 2010 г., че в България журналистите са притискани и сплашвани, за да бъдат защитени икономически, политически и криминални интереси, както и че

страната се е върнала трайно назад

по отношение на свободата на медиите,спрямо оценките, регистрирани преди 10 години.
Как стават тези неща ли? През април 2009 г. в "Уикенд", "флагманът" на "Нова българска медийна група" (която за по-малко от три години успя да придобие контрола над поне 6 вестника, полиграфичния комбинат "Родина", близо 80% от мрежата за разпространение на печата в България, плюс две телевизии, десетки ефирни телевизионни честоти и перспективата да контролира един от мултиплексите при бъдещата цифровизация) публикува на първа страница снимка на Цветан Цветанов и заглавието "Шефът на ГЕРБ чака незаконно дете"(тогава Цветанов беше формален лидер на партията).

Така бъдещият премиер Бойко Борисов трябваше да бъде ударен четири месеца преди последните парламентарни избори. А четири месеца след като ги спечели същият вестник се сети за пророчеството на Ванга: "От огъня ке дойде, България ке спаси", вградено в снимка на бившия огнеборец Борисов.

Тази мащабна маневра е само ярък пример за общата ситуация, описана в докладите на международните организации.Онова, което се е случило от април до ноември 2009 г. е обществена тайна - заради множеството косвени белези, по които можем да бйде съдено за него. При регионалната преса тази схема е не само размножена. Липсата на защита  в комбинация със свръхконцентрирания рекламен пазар я поставят в много по-откровена

служба на цинични сдружения между политиката и бизнеса.

Още през 2004г., доклад на  "Трансперънси интернещънъл" отбелязва, че собствениците на местни вестници са в трайно установени бизнес отношения с общинските администрации. Всеичко това отнема многогласието на демокрацията и се превръща в нейна директна заплаха.

Законите, които защитават медийния плурализъм, отдавна са ключов белег на свободния свят. Въпреки изключенията Силвио Берлускони успя да усвои около 90% от телевизионния пазар в Италия, а Рупърт Мърдок се опита да наложи контрол върху британския информационен пазар през печатните си медии и цифровите канали. Практиката показва, че в подобни случаи позоваването на журналистическата ектика като "антидот" срещу превишените дози медийна концентрация почти винаги остава без ефект. Тогава?

Преди два века президентът Джеферсън напомня на американците: "Няма друга гаранция за нашата свобода освен свободният печат". А това означава също, че на свой ред никой друг освен обществото на гражданите не би могъл да защити свободния печат.

През последните 2-3 години българската политическа класа, медиите и гражданите успяха да реанимират кошмара на Джеферсън. Обществото е само на крачка от границата, след която пресата по никакъв начин няма да може да гарантира свободата му.