Ново неприлично предложение за обществените поръчки

Ново неприлично предложение за обществените поръчки

© Иван Кутузов



Упражненията на ГЕРБ върху Закона за обществените поръчки продължават. Откакто са дошли на власт преди близо вече две години, депутатите го промениха седем пъти. И въпреки че мастилото в Държавен вестник от последното изменение през март още не е засъхнало, в ход е осмото. С него отново се предлагат, меко казано, странни правила.


"Всъщност милиардите евро, които текат от Брюксел за модернизиране на инфраструктурата и обществените услуги често се превръщат в източник на корупция. Компании, политици и държавни служители се сговарят да уреждат търгове, често в условията на безнаказаност.


Контролът за прилагането на закона е слаб, а избирателите са станали апатични и цинични", писа преди два дни "Икономист", визирайки и нашата държава. След поредната смяна на правилата за търговете в България ще може да се каже директно, че са и




 законно манипулирани


Законодателят е на път да запише в закона, че държавните органи могат да възлагат без обществени поръчки работа на предприятия, които са 100% държавна или общинска собственост (т.нар. инхаус поръчки). Едва ли някой се съмнява, че капацитетът на неефективните държавни и общински дружества ще влезе в интензивна употреба, а няма пречка и да се регистрират нови специално за конкретните поръчки.


Така печалбата няма да излиза от тесен кръг лица. При занижения или отсътстващ контрол за качеството на изпълненията и при масовата подмяна, при която във фактурите пише едно, а в реалността се използват ресурси в пъти по-евтини, чистата печалба е гарантирана, както и възможността за многократни поръчки за едно и също нещо.


(Най-простият пример са дупките в София, а сигурно и в други места, които се запълват с такова качество, че след няма и година пак "цъфват"  и отново се пълнят).


Преди няколко месеца министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев уверяваше, че така нареченото вътрешно възлагане ще се прилага "едва в няколко случая – сметосъбиране и снегопочистване" и че бил готов да се откаже от този текст, "ако не се намери механизъм, който изключва всяка възможност за злоупотреба".


Към днешна дата въпросният механизъм липсва в предлагания законопроект, а и с голяма доза сигурност може да се каже, че не е и търсен. Даже още по-зле: възложителите - министри, кметове, шефове на агенции, ще могат да се намесват в работата на комисиите по избор на изпълнител под претекст, че са получили сигнал за нередности или сами са установили.


И тъй като един сигнал може да се изфабрикува по всяко време, можем да се възхитим на прекрасното хрумване със задължителни препоръки към комисиите възложителите да гарантират "бенефициента", тоест себе си.


"Творчеството" не спира дотук. Законът ще позволява на възложителя на поръчката


да "усвои" гаранцията за участие


когато кандидат оттегли заявлението или офертата си след изтичане на сроковете за тяхното подаване. Така много от кандидатите ще бъдат от кадзани въобще да участват при перспективата да загубят пари, бидейки отрано наясно накъде духа управленският вятър. 


Усвояването (тази любима дума и на тези управляващи дума) наистина ще е гарантирано с разпоредба, която ни се представя за върха на законността. Става дума за възможността дори след обявяването на процедурите по обществените поръчки условията по тях да могат да се променят.


Тези промени "в крачка" са направо "шах с пешката"


Даже най-видният законотворец в ГЕРБ Емил Радев доскоро се възмущаваше как "при предходните управляващи са изменяни условията по договорите, включително цена, количество и качество на свършената работа, и резултатът е доста негативен". Сега самият Радев ни пробутва същата възможност, само че на по-ранен етап. Каква е разликата?


Новият регламент, пак по думите на министър Дончев, трябваше да съдържа правило за т.нар. corrigendum - възможност при допусната грешка възложителят да промени тръжната документация, вместо да отменя цялата процедура и да обявява нова. Крайният вариант обаче не изглежда така невинен и въобще не ограничава прилагането на опцията само при грешка.


Интелектуалните напъни, видно от "философията" на авторите на законопроекта, са как да се разтоварят от отговорност възложителите – държавни институции и общини.


Сякаш не стигаше, че с предишни промени кметовете бяха освободени от всякаква отговорност за сметка на глоби, само че плащани не от собствения им джоб, а много удобно – от общинските бюджети, формиран от парите на гражданите и фирмите. Очевидно не е бил достатъчен и механизмът на така наречените финансови корекции, с които злоупотребите с еврофондове от конкретни субекти бяха


прехвърлени отново на гърба на данъкоплатците


Свалянето на праговете за задължително обявяване на държавна поръчка в целия този контекст очевидно не представлява никаква гаранция за почтеност. Тази старомодна дума въобще отсъства, както в буквата, така и в духа на закона. Затова не е ясно как с подобни изменения управляващите си въобразяват, че ще променят констатациите в мониторинговите доклади на Европейската комисия от юли 2010 г. за големия брой нарушения в областта на обществените поръчки.


Миналия юли Брюксел даде препоръка да се предприемат действия за въвеждане на системен контрол на обществените поръчки, той да бъде извършван на база оценка на риска и да бъде укрепен капацитетът на контролните органи. Единственото укрепване, което прозира от поредния законопроект, е на тенденцията възложителите да правят каквото си искат, а гражданите да плащат безропотно и безалтернативно за безобразията им.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK