© Иван Кутузов
Известният германски публицист Себастиан Хафнер използва едно находчиво определение, за да опише германското общество в навечерието на Първата световна война - "моят народ има странната дарба да предизвиква масови психози".
Контекстът, разбира се, е коренно различен от днешния, но в последните дни отново сме свидетели на проявления на тази дарба. Причината е в поредната (и необяснима все още) зараза - опасния нов щам на бактерията ентерохеморагична ешерихия коли (ЕХЕК), която причинява хемолитично-уремичен синдром (ХУС) .
Основания за притеснение съществуват достатъчно. За разлика от досегашните взимащи жертви епидемии новата вариация на ЕХЕК няма ясен произход. Тя не идва, както ебола, от Африка, нито от Китай - родината на птичия грип.
Този път центърът на инфекцията се оказа в сърцето на индустриална Европа - Хамбург, в страна, пословична с реда и правилата си. Вече седмици германските власти не успяват да овладеят заразата, причинила смъртта на повече от 20 души и разболяла над 2000.
Донякъде с недоумение Европа следи лутанията
на германските епидемиолози. Първоначално за причинител бяха набедени испанските биокраставици, след това вината беше търсена в инсталации за биогаз, в бобени кълнове, но и до днес източникът си остава мистериозен. Да търсиш бактериален причинител в съвременната гигантска хранителна верига е твърде сложна задача.
Освен това инкубационният период е сравнително дълъг - може да минат и 10 дни преди пациентът да развие болестни симптоми. А дотогава предполагаемият виновник вече ще е изконсумиран или хвърлен в боклука. Заразените отгоре на всичко не са деца, както при познатите случаи на ЕХЕК, а предимно жени, което допълнително затруднява експертите.
За тях това вероятно е поредното болезнено осъзнаване, че победата над бактериалните и вирусните напасти не е удържана.
"Скандалът" посегна и върху сакралната слава на биоземеделието
затова и психозата сред милиони европейци е толкова силна. Суровите зеленчуци могат да бъдат опасни - за привържениците на здравословния начин на живот и безбройните радетели за суровоядство това звучи едва ли не като ерес. Защото по някаква неясна причина в масовото съзнание "био" е равнозначно на безопасност.
Покрай периодично припламващата истерия с диоксина в Западна Европа канцерогенното вещество беше открито дори и в биояйца, но имиджът на производството им не пострада, защото вината беше хвърлена върху производителите на фураж. През 2006 г. например над 200 души в САЩ се заразяват с ЕХЕК от биоспанак (20 от тях развивот ХУС, има и три жертви), но случаят отново се плъзна встрани от общественото внимание.
Новата екорелигия има проблем с безкритичното отношение и сляпата вяра, които поражда. Например в това, че екофермерите не използват торове. Огромна заблуда, както писа наскоро в швейцарското списание Weltwoche имунологът от университета в Берн проф. Беда Щадлер.
Той цитира списък на Изследователския институт за биологично земеделие (FiBL), работещ в Швейцария, Германия и Австрия, в който върху 25 страници са изброени препоръчителни биосредства за растителна защита като преработена свинска четина, смляна перушина и рога, костно брашно, компостирани рибни отпадъци и т.н. Според учения още през 2004 в научното списание Journal of Food Protection е публикувано изследване, според което
EХЕК може да се открие в продукти и от био-, и от традиционни ферми
Други коментатори като Рихард Херцингер в германския в. Welt не крият иронията си: "Изпитвам удовлетворение от възстановената справедливост, че най-сетне и любимите ястия на свръхразсъдливите здравни фанатици - всичко, що е зарзават, сурово, блудкаво и едва може да се дъвче - са вписани в списъка на отровите, а по изключение в него не са нелошото свинско или говеждо и останалите животински продукти, които попадат под общото морално подозрение на властващите екопревъзпитатели."
Но дали заразата се дължи единствено и само на зеленчуците едва ли някой може да каже със сигурност. От откриването на бактерията ЕХЕК в началото на 80-те са регистрирани случаи на пренасянето й чрез зеленчуци, но и чрез месо и сурово мляко. Първите 47 заразени с нея хора са жители на САЩ, яли хамбургери през 1982 г.
През 1992-93 г. отново хамбургери пренасят инфекцията върху 500 американци, като 45 развиват ХУС. Досега най-мащабната епидемия се е случила през 1996 г. в Япония, където над 12 600 души прихващат ЕХЕК чрез консумация на кълнове от репички, като120 от тях се разболяват от ХУС (данните са от американския Food Research Institute в Медисън, Уисконсин).
И докато виновникът за сегашната зараза продължава да е неясен, отговорността не може автоматично да бъде търсена в обичайните заподозрени - аграрните концерни, производителите на пестициди и хербициди или фирмите за фураж. В скандалите с диоксина, лудата крава, свинския грип и т.н. те имаха своята вина, но бяха до голяма степен и удобната мишена.
Според германския държавен Институт за изследване на риска (BfR) годишно по около милион са случаите на хранително натравяне в страната. Стотици от тях, ако не и хиляди, завършват със смърт, но това не води до публично вълнение. Най-често фаталният край е последица от консумация на развалени храни, което отново поставя неудобния въпрос -
консервантите в крайна сметка вредят или служат на здравето?
Без съмнение стремежът към по-чиста и здравословна храна е оправдан, но едва ли във варианта залитане. Защото то води и до психози като сегашната, заради която зеленчукопроизводители от цяла Европа, включително и в България, трупат огромни загуби. Не и без помощта на кризисната комуникация между службите, институтите и министерствата в Германия, активирани в овладяването на заразата.
И за финал нещо весело. Преди дни германският канцлер Ангела Меркел посети Сингапур като част от азиатската си обиколка. В ботаническата градина там кръстиха на нейно име орхидея - Dendrobium Angela Merkel. И в германските форуми веднага се появиха зевзеци, според които азиатците използвали орхидеите за лечение на стомашно-чревни болежки. Особено чувство за хумор, но дано да помогне.
* Авторът е журналист на свободна практика
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
