Шампиони и по ръст на разходите за труд

© Иван Кутузов

През последните дни Националният статистически институт (НСИ) и Евростат оповестиха данни за ръста на разходите за труд на работодателите в Европейския съюз и съответно в България за първото тримесечие на 2011.

Въпреки леката разлика в резултатите на двете статистически институции заради разлики в методологиите данните показват, че в България ръстът на разходите за труд остава много висок през първите три месеца на годината.

Всъщност според последната статистика за разходите за труд България е безспорен шампион в ЕС. Страната бележи най-висок номинален ръст  - 7.8%, по този показател за първото тримесечие на годишна база (календарно изгладени данни). Втората поред Унгария е с доста по-скромно увеличение от 5.6%, докато средното за 27-те членки на Евросъюза е само 2.7%.

Според паралелните данни на националната статистика ръстът на общите разходи за труд за първото тримесечие е бил 6.8% на годишна база (отново календарно изгладени данни).

© Дневник

Простото обяснение за лидерската позиция на България е

административното вдигане на осигурителните прагове

средно с 5.6% от началото на  тази година, което автоматично вдига както официално декларираното месечно заплащане, така и начислените върху това осигуровки за работодателите (които се включват в общите разходи за труд).

В резултат на това, както и на съкращаването на най-нискоквалифицираните и съответно най-нископлатени работници покрай кризата общите разходи за труд на  т.нар. 1  човекочас нарастват значително през 2011 г. И като се има предвид, че осигурителното законодателство е в сила за цялата 2011 г., висок ръст на общите разходи за труд на годишна база може да се очаква и през следващите тримесечия от годината.

Би било интересно да се съпоставят данните за разходите за труд и производителността на труда. Не е тайна, че в България в предкризисния период заплатите растяха по-бързо от производителността заради недостиг на предимно квалифицирана работна ръка в много от бързо растящите сектори.

Периодът на кризата обаче би следвало да е "приземил"  нивата на заплащане заради трудностите на работодателите в намирането на пазари, както и заради съкращаването на персонал и съответно увеличеното предлагане на пазара на труда. Но дали това наистина е така?

© Дневник

Видно е от графиката по-горе, че нарастването на разходите за  труд

стабилно изпреварва ръста на производителността на труда

не само през периода на бурен икономически растеж преди началото на кризата, но и през цялото време на кризата.  Въпреки че в нейното начало ръстът на производителността става отрицателен в продължение на 4 тримесечия заради резкия спад на БВП и по-бавната реакция на работодателите със съкращенията, общите разходи за труд запазват положителния си ръст.

И това отново се дължи най-вече на административната намеса на държавата на пазара на труда посредством регулирането на осигурителните прагове.

Наистина реално плащаните заплати в голяма част от малките и средните предприятия са далеч от тези, декларирани пред данъчнните и статистиката с цел избягване на данъци и осигуровки. Но дори и да приемем, че разходите за реално изплатени заплати (а не декларираните пред статистиката) да не са нараснали изобщо, то тези за осигуровки със сигурност са - заради вдигането на задължителните осигурителни прагове.

В резултат на тези правителствени решения общите разходи за труд продължават да растат. А това е последното нещо, което би следвало да правим в период на икономическа криза, поне ако приемем, че искаме повече компании да оцелеят и да запазим максимален брой  работни места.  

Авторът е от Института за пазарна икономика http://ime.bg>