До Народното събрание на Република България
Уважаеми господин министър-председател,
Уважаема госпожо председател на Народното събрание,
Уважаеми народни представители,
Ние, хилядите майки от Република България, се обръщаме към Вас, защото смятаме, че ние като Ваши избиратели имаме правото да изложим възгледите си по проблема по-долу и се надяваме, че Вие като наши избраници трябва да вземете предвид нашите аргументи.
Бихме искали да изразим становището си относно казуса, който НОИ и други институции наричат с думите "неправомерно получени обезщетения от майки за отглеждане на малко дете". Бихме искали да прочетете нашето писмо, преди обсъждането на въпроса с "опрощаването" на лихвите, наложени за получените от нас обезщетения.
Ние считаме, че правомерно сме си получили тези суми, и аргументите ни са:
НОИ, МТСП и други държавни институции твърдят, че откакто е създаден КТ още през 1987 г., съгласно чл. 164 майката няма право на платен отпуск за отглеждане на дете до 2 г., в случай че го "настани в детско заведение". Обърнете внимание, че КТ е създаден още преди в България да започнат демократичните промени и какво тогава е искал да каже законодателят е спорно. Интересното е, че до този момент (при положение, че за повече от 10 години ежемесечно настъпват много промени във всички закони) няма никаква промяна на този член – в него все още фигурира текстът "настанено в детско заведение". Последната редакция на чл. 164, ал. 1 е публикувана в ДВ. бр. 1 от 4 януари 2002 г.
Ако се приеме, че под настаняване в детско заведение се е тълкувало и записването на децата в детски ясли, то това означава, че от 1987 г. досега, ако майката даде детето си на детска ясла, тя няма право на този отпуск и трябва да се върне на работа. От друга страна съгласно чл. 164, ал. 4 (чието последно изменение датира от 1992 г.): "През време на отпуск по предходните алинеи на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж".
Специалният закон, който определя условията за получаване на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете е КСО, който е създаден през 1999 г. и влиза в сила от 1 януари 2000 г. От създаването на КСО до промяната през август 2006 г. според чл. 53 и чл. 54 от КСО майката има право да получава това обезщетение, ако "детето не е настанено в детско заведение на "пълна държавна издръжка", т.е. ако майката си запише детето в детска ясла и не се върне на работа, получава цялото обезщетение, а ако се върне на работа - 50 % от него. Това е така, защото детските ясли никога не са били на пълна държавна издръжка.
Синтезирано целият чл. 53 от КСО от създаването му до промяната през август 2006 г. е изглеждал така:
- Майките нямат право на обезщетения, ако детето почине, дадат го за осиновяване или го настанят в домове за изоставени деца (на пълна държавна издръжка);
- Майките имат право на обезщетение, ако си запишат детето в детска ясла и не се върнат на работа, но не ползват болнични за детето си;
- Майките имат право на 50% от обезщетението, ако си дадат детето в детска ясла и се върнат на работа, но едновременно с това имат право да ползват и болнични в неограничен размер за отглеждане на болното си дете.
Ние сме съгласни, че в този му вид КСО е бил напълно справедлив за всички!
Считаме, че още през 2000 г. със създаването на КСО възниква несъответствие между разпоредбите на КТ и КСО, защото те си противоречат по отношение на двете норми: "настанено в детско заведение" и "настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка". Съгласно КТ майката няма право на отпуск, защото е настанила детето си в детско заведение, но от друга страна съгласно КСО, тя може да получава обезщетение, защото не е настанила детето си в заведение на пълна държавна издръжка, освен ако тогава законодателят не е правил разлика между двете норми и за настаняване на дете в детско заведение се е считало само настаняване в социалните домове за изоставени деца. Затова и до август 2006 г., когато е променен чл. 53, ал. 4 от КСО и е премахнат изразът "на пълна държавна издръжка", всички майки са ползвали отпуска до 2-годишна възраст на детето и са получавали правомерно обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо от това дали децата им са посещавали детска ясла, или не. Нещо повече - никой не е имал претенции към тях и майките не са били смятани за "мошенички", "крадли" и "престъпнички", защото всеобщото тълкуване е било, че посещаването на детска ясла няма връзка с получаването на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
Основният проблем е, че през август 2006 г. е променен чл. 53, ал. 4 от КСО (паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството). Изменението се състои в отпадането на текста "на пълна държавна издръжка", което довежда до двусмислено тълкуване на думата "настанявам", както и на "детско заведение". Отпадането на въпросния текст обаче (не само за нас, за десетките хиляди майки, а както и за много юристи, запознали се с проблема) не означава, че към настаняването в детско заведение се причислява и записването (посещението) на детски ясли. Затова искаме да набележим няколко много важни положения, свързани с тълкуването на променения през 2006 г. чл. 53, ал. 4 от КСО:
1. При разглеждане на стенограми от заседанията на НС, в които се обсъжда промяната на този член, е видно, че никъде не се засяга темата има ли право майката да получава обезщетение за отглеждане на дете до 2 г., в случай че го запише в детска ясла. Дебатите по повод поправките в КСО са базирани най-вече на факта, че бъдещите майки трябва да бъдат стимулирани и да получат по-добри условия за отглеждането на децета си. Ясно е, че до август 2006 г. не е било закононарушение майките да записват децата си на детска ясла без да прекратяват майчинството си и след като не е имало нито обсъждане нито дебати в тази връзка, защо НОИ правят сегашното тълкуване?
2. Ако законодателят с промяната на чл. 53, ал. 4 от КСО е искал да промени това положение, защо ясно не го е написал, а е оставил текст, който може да се тълкува двуяко. Ако целта е била тотално да промени тогавашното положение (когато майката запише детето си на детска ясла, да загуби правото на обезщетение), защо, както при други закони, в заключителните разпоредби не е написано: да се тълкува, че под настаняване на дете в детско заведение се има предвид записването на дете в детска ясла или друго подобно, с което няма да има никакво съмнение каква е волята на законодателя.
Заявяваме, че тълкуването на закони е недопустимо, а тъкмо обратното – текстът трябва да е ясен и точен и да се възприема от всички в един и същи смисъл. Съгласно Указ № 883 за прилагане на нормативните актове и специално чл. 36. (1) Разпоредбите на нормативните актове се формулират кратко, точно и ясно. Отклонения от общоупотребимия български език се допускат само ако се налагат от предмета на акта.
(2) Чужди думи и изрази се използуват само ако са станали трайна съставка на българския език или не могат да бъдат заменени с български.
Чл. 37. (1) Думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове.
(2) Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт.
(3) Съобразно предходната алинея се постъпва и когато при прилагане на нормативния акт могат да възникнат съмнения относно смисъла на употребена дума или израз.
Предлагаме на Вашето внимание значението на думата "настанявам" според Тълковния речник:
Значение на думата настанявам / настаняваш, несв. и настаня, св.
1. Кого. Осигурявам на някого работа, удобства и др. Настаниха го в най-слънчевата стая.
2. Какво. Поставям нещо на определено място за по-дълго време. – настанявам се/настаня се. 1. Разполагам се, заселвам се. Настанихме се в просторния апартамент.
3. Нареждам се.
В нашия случай липсва подобна допълнителна разпорeдба (визирана като условие за правилно съставен нормативен акт), но става ясно, че се касае именно за такъв случай, който я изисква. Едва с изричното добавяне на детските ясли към детските заведения в чл. 53,ал. 4 от КСО законодателят ясно и недвусмислено посочва, че посещаването на детска ясла е отрицателно условие за получаване на обезщетение за отглеждане на малко дете. Но тази промяна е гласувана през 2010 г. и влиза в сила от 01.01.2011 г., като действието й е занапред и не би следвало да се изисква връщане на суми за майчинство, отпуснати доброволно от НОИ, преди тази дата!
Защо не беше направено пояснение в допълнителните разпоредби на КСО, когато е гласувана промяната през 2006 г., относно тълкуването на израза "настанено в детско заведение"? Нещо повече – от представеното от НОИ до Комисията за защита от дискриминация писмо изх.н.91-01-190/ 08.07.2010г. се вижда, че едва през 2010 г.- 4 години след влизане в сила на промените в чл. 53, ал. 4 от КСО, НОИ дава указания на териториалните си поделения как точно да се разбира настаняването на дете в детско заведение и забележете "с оглед уеднаквяване на практиката". Създава се впечатление, че дотогава е имало различни тълкувания на законовата разпоредба, а това е предпоставка както за грешно информиране на гражданите от страна на служители на НОИ, така и за неправилно тълкуване от страна на заинтересованите лица. През 2007 г. НОИ издава инктрукции, относно промените в КСО, но там указанията са свързани с прилагането на други членове и никъде не се прави разясняване на редакцията на чл. 53, ал.4. и за това е следващият ни въпрос.
Защо НОИ не направи инструкции как да се прилага този член, така както бяха направени инструкции за това, че майката има право на 90% от брутното трудово възнаграждение, но на практика получаваше този процент от нетното?
Защо НОИ започна проверки години след редакцията на чл. 53, ал. 4 – аргументът е , че "не са имали капацитет", изказан от началник "Отдел Правен" в НОИ г-н Йосиф Милошев. Това звучи твърде несериозно. Как за по-малко от година контролните органи успяха да направят хиляди проверки и начетоха над 10 000 майки, а в рамките на 4 години не са имали възможността и капацитета да направят поне 10–20?
3. Надали с промяната на чл. 53, ал. 4 от КСО се е целяло да се спират парите на майките, записващи децата си на детска ясла, и поради факта, че ако това е така, те се приравняват с майките, които изоставят и настаняват децата си в "Дом майка и дете". Тези деца живеят там (24 часа в денонощието) и са поверени изцяло и като издръжка, и като грижа на държавата. Нормално е ако изоставиш детето си, да нямаш право да получаваш каквито и да е пари от държавата, защото на практика не се грижиш и не отглеждаш детето си, не влагаш абсолютно никакви средства в него, поверяваш издръжката му на друг. Но ако даваш детето си за 6 до 8 часа (изключваме случаите, в които детето се адаптира и ходи за по 2-3 часа на ден) за 5 дни от седмицата, това не означава, че през другото време майката не полага грижи за детето си, не дава пари за храна, дрехи, лекарства, ваксини и още много други. Освен това родителите плащат и такса за посещението на детето в детската ясла. При тази ситуация е съвсем логично и нормално на майката да не се спира обезщетението за отглеждане на дете до 2 г.
4. Има и друго, което противоречи на виждането на НОИ, че ние десетките хиляди майки "недобросъвестно" сме получавали обезщетението за отглеждане на дете. Според НОИ съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО, ако "настаним" детето си в "детско заведение", губим правото да получаваме средства от държавата, но съгласно чл. 54, ал. 1, майките, които са започнали да работят преди навършване на 2-годишна възраст на детето, имат право на 50% от обезщетението и съгласно чл. 54, ал. 3 "обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството." Това означава, че майката има право на обезщетение, дори и в по-малък размер, в случай че детето й посещава детска ясла, защото то не е детско заведение на пълна държавна издръжка.
5. Майката също има право да получава обезщетение, ако запише детето си на детска ясла преди то да навърши 1 година, според чл 50, ал. 1 от КСО, и тази сума не се спира, съгласно чл. 50, ал. 4 от същия кодекс, защото текстът отново е "настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка". При това обезщетението е в размер на 90% от трудовото възнаграждение, което е получавала 12 месеца назад.
В допълнение на тълкуването от страна на НОИ, изложено в тяхното писмено становище с изх. № 05-74-12/02.02.2011: "Под понятието "при настаняване на детето в детско заведение" законодателят има предвид всички видове детски заведения, независимо дали са на пълна издръжка или не, т.е. независимо от това дали родителите плащат такса за издръжка или не. Съдържанието на понятието "детско заведение" се извлича от разпоредбатата на чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на народната просвета".
Държим да споменем, че детските ясли са и са били структури, подчинени на Закона за здравеопазването, а не на Закона за народната просвета.
Съгласно наредба № 26 от 18 ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях:
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях.
(2) Детските ясли и детските кухни могат да се създават от общините, от физически и юридически лица.
(3) Издръжката на децата в общинските детски ясли и дейността на общинските детски кухни се финансира от съответния общински бюджет.
(4) За отглеждане на децата в общинските детски ясли, както и за получаване на детска храна от общинските детски кухни родителите и настойниците заплащат такси в размери, определени от общинския съвет в съответствие със Закона за местните данъци и такси.
Чл. 2. (1) Детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст.
(2) По изключение при наличие на медицински показания може да се разреши оставането на деца в детски ясли до шест месеца след навършване на тригодишна възраст.
(3) Детските кухни са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти приготвят, съхраняват и предоставят храна за деца до тригодишна възраст.
Видно от тази наредба е, че детските ясли не са заведения в които се настаняват деца, каквито са домовете за социални грижи, в които децата се настаняват със съдебно решение. Още повече, че според Националния класификатор на икономическите дейности, детските ясли са социални заведения без настаняване!!! Как може да настаниш дете в детско заведение, в което по смисъла на национален класификатор не се настанява!!! Тук следва да отбележим и несериозния отговор на представител на Министерството на труда и социалната политика, също от второто заседание на Комисията за защита от дискриминация, че тя не знае защо там (в Националния класификатор на икономическите дейности) е написано така и отказва да се съобрази с него!!!
Имаше твърдения, че броят на нарушилите закона е малък – около 5%, но това не отговаря на истината. По статистиката на НОИ "за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. от 130 132 броя осигурени лица, на които са изплащани парични обезщетения за отглеждане на малко дете, неправомерно получилите обезщетения са 6 760 лица, включително това е установено и за 18 служители от НОИ, или това са5 % от общия брой".
Действително 6 760 от 130 132 са 5.19%. Но въпрос на проста аритметика е как се смятат проценти – за да е коректен процентът на "неправомерно получилите обезщетения" , от общия брой на правоимащите майки трябва да се вземат предвид само и единствено броя на майките, които са записали децата си на детска ясла, като от тях трябва да се приспаднат и тези, които са се върнали на работа и получават 50% от майчинството. Така процентът на "майките нарушителки" ще бъде коректен и със сигурност ще е огромен, но за съжаление НОИ не дава такава статистика.
Освен това към днешна дата броят на "неправомерно" получените обезщетения вече е нараснал над 10 000, като и към момента продължава издаването на разпореждания, касаещи нарушения от 2007 г. до 2010 г.
Питаме: ако законът беше точен и ясен, дали хиляди майки биха били обвинени в "умишлено" нарушение, както и защо е толкова голям броя на "неразбралите" закона, в това число и служителки от НОИ.
Уважаеми госпожи и господа,
Ние - хилядите български майки, Ви призоваваме да обърнете сериозно внимание на фактите, които сме изложили в писмото си, и да направите такива промени в КСО и КТ, които в максимална степен да защитават интересите на заинтересованите лица - не само в конкретния казус, но и в бъдеще! Законите трябва да бъдат точни, ясни и справедливи за всички! Настояваме да признаете, че посещаването на детска ясла не може и не трябва да се обвързва с обезщетението за отглеждане на малко дете, най-малкото защото двата вида субсидии идват от различни източници, а именно:
- субсидията за детските ясли и ОДЗ се определя и отпуска от общинските съвети, тя е различна за всяка община, както и таксата за посещение на детска ясла, освен това достъп до тази услуга имат всички граждани, независимо дали се осигуряват, или не;
- обезщетението за отглеждане на малко дете се отпуска въз основа на правото ни по чл. 52а от КСО, тези средства се изплащат от фонд "Общо заболяване и майчинство", в който ние най-малко 12 месеца преди това сме внасяли осигуровки като осигурени за този риск лица и ще продължаваме да се осигуряваме до навършване на пенсионна възраст.
Надяваме се, че ще се вслушате в народния глас и ще вземете най-добрите и адекватни решения в името на майките и децата в България!
С уважение: Mайките в България
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
