Пред "китайската стена" на съдебната власт

© Иван Кутузов

Поредна криза в управлението на съдебната власт поставя въпроса за сериозни реформи на органите й и тяхната отговорност, ефективност и независимост. Обикновено дебатът за нужните промени не стига по-далеч от "китайската стена" (по проф. Евгени Танчев), която обгражда съдебната власт.

В този кръг се въртим от години: липсата на решения поражда кризи, кризите изискват решения, но решения така и не се оформят, защото препятствията, издигнати от Конституционния съд (КС), обезсмислят разработването им.

Този път за промени първи призоваха от Съюза на съдиите - иззад стената. Към тях се присъединиха други граждански организации и правосъдният министър Маргарита Попова. В този хор се включи и Европейската комисия с юлския си доклад.

Време е следователно да преосмислим двата ключови елемента на това статукво: както априорното убеждение, че издигнатата от КС стена е непреодолима, така и липсата на достатъчно конкретен пакет от реформи, с който здравината й да бъде проверена на практика.

Три особености на конституцията са в основата на статуквото

Първо, беше предвидено Велико народно събрание (ВНС), което единствено може да променя "формата на държавно устройство и на държавно управление". Този реверанс към традицията не отчете разликата между доминирания от княза парламентаризъм от края на ХІХ в. и днешната ни република, в която сърце на политическия процес е парламентът и привеждането му в извънреден режим е трудно до невъзможност.

Второ, правомощието на КС да дава тълкувания по принцип и абстрактно, а не в контекста на конкретна норма, чиято конституциосъобразност се оспорва. И това решение се корени в Учредителното събрание и неутолимия копнеж сред елитите ни по "горна" камара на парламента като убежище от егалитаризма.

Трето, обстоятелството, че в озаглавената "Съдебна власт" глава VІ наред със съда е уреден статутът на прокурори и следователи (а и адвокати). Това беше интерпретирано като пълна еднаквост на статута на "магистратите" независимо от техните функции.

Изкуственото съчленяване на управлението на съдии, прокурори и следователи обаче доведе единствено до изравняване на безотговорността на ръководните органи по глава VІ, които започнаха да търгуват с независимостта на магистратите и

отвориха вратите за политическа и икономическа корупция

Ключово за това статукво е Решение 3 от 2003 г., с което КС с минимум аргументация и максимум декларативност постанови: "Недопустимо е обикновено Народно събрание да направи промяна в определените от Конституцията организация, функции и статут на основните конституционни органи... както и в баланса между тях."

КС отбелязва, че относно съдържанието на запазените за промяна от ВНС "форма на държавно устройство и на държавно управление" няма единодушие в правната доктрина, и постановява, че те трябва да се тълкуват разширително.

Заради "сложната политическа обстановка", решението причислява без анализ към "основните конституционни органи" (наравно със съда) прокуратурата, главния прокурор, председателите на двете върховни съдилища, ВСС. Така КС приравни статута на магистратите и административните им органи с формата на държавно устройство и "циментира" съдебната власт срещу опитите за реформи.

Практиката на КС обаче подлежи на промяна

Прагматична предпоставка за това е подмяната на състава му. Нерядко първите пукнатини идват от особени мнения, които се оказват по-убедителни от решението на мнозинството. Важна е и промяната на обстоятелствата, на които се основават мотивите. Всички тези фактори са налице по отношение на решение 3/2003. Сред конституционните съдии днес не остана нито един от подписалите го.

Отделни членове на КС винаги са се противопоставяли принципно на политическото естество на подхода на това решение. Така в особеното си мнение Румен Янков пише: "...подобен род тълкуване подменя кардинално стойностите - въпросите да се решават не от гласуването в тъмната стая, и там от пряко легитимираните да законодателстват, а от конституционна юрисдикция, която да определя априори правилата им за поведение. Оказва се така, че Конституционният съд в ролята на оракул раздава политически индулгенции и запазва статукво."

По-късно той предупреждава: "...съдебният активизъм крие риск от тирания" (р. 8/2005). Сегашният председател на КС проф. Танчев в особеното си мнение към решение 7/2006 г. буквално предсказва днешните ескалиращи искания за "рестартиране на държавата" чрез ВНС: "...нерядко желанието да се осигури неизменността и твърдият характер на конституциите, вместо да гарантира стабилността им, практически е довеждало до създаване на нови конституции и е съкращавало живота на действащите".

Демокрацията ни е достатъчно зряла, за да очакваме КС да уважава резултатите от политическия процес. Всъщност съдът вече е показал един много по-нюансиран подход. Още с решение 8/2005 г. той отвори значимо поле за усъвършенстване органите на съдебната власт в рамките на глава VІ. Там КС дава

път за прогласяване на съдилищата за "основен носител на съдебната власт"

и съответно привеждане на структурата на останалите органи по гл. VІ в съответствие със специфичната им роля и конкретно за "изграждането на по-целесъобразна и ефективна организация на прокурорските органи...". Решението позволява подходящо институционално обвързване на прокуратурата и МВР в единен процес на осъществяване на държавната политика за борба с престъпността под контрола на Народното събрание.

Самото решение 3/2003 допуска ограничаване на несменяемостта на магистратите "до случаи, при които действията им станат обективно несъвместими със служебното им положение и са пречка за изпълнение на професионалните им задължения", което при една допълнително подчертана диференциация между съдии и прокурори би обосновало и различие в несменяемостта им.

След като с решение 7/2006 КС отмени нескопосания опит да се предвиди начин за освобождаване на главния прокурор (ведно с председателите на ВКС и ВАС), политическата класа изостави усилията за структурна реформа в полза на кадруването.  Но това не променя факта, че откритите с решение 8/2005 възможности остават в сила, нито премахва очакването КС да се въздържа от подхода си по решение 3/2003.

Един пакет от реформи, който вместо да мести механично органи от една глава на конституцията в друга, поставя съдийската независимост като крайъгълен камък и на тази основа планомерно преструктурира органите на съдебната власт, за да гарантира доброто им управление в специфичен баланс с останалите власти, не просто има изгледи за успех.

Той е въпрос на национално политическо съзряване. Независимо доколко и какви конституционни изменения са нужни за подобни реформи те следва да се превърнат в акт на възстановяване на народния суверенитет в неговата пълнота както по отношение на оставащите изкуствени ограничения от решение 3/2003, така и в рамките на евроатлантическата общност.

Колкото до КС, както пише съдия Янков: "Единственият изход е съдът да намери сили да остави политиците да вземат легитимното решение."

*Авторът работи в Българския институт за правни инициативи