Оруел отвъд фиордите

© Иван Кутузов

Трагедията след "норвежкия 11 септември" безброй пъти ще връща към въпросите "Кой всъщност", "Защо точно в Норвегия", "Как се стигна дотук". Акт на обладан параноик или екстремистки заговор с дълбоки корени и съучастническа мрежа?

Манифестът на масовия убиец вече с право зае място сред най-кръвожадните книги, познати на човечеството. Прецизният анализ на този текст от 1516 страници ще инвентаризира изворите на идеологическите послания, които зловещият фанатик е решил да изпълни на страшна цена.

Но и тогава едва ли ще се разбере доколко в душата му се борят антисемитът и десният ционист, доколко той е дегенерирал психологически продукт на култа към рицарския етос на тамплиерите, на нордийския романтизъм, на християнския фундаментализъм, на масонската си връзка, на ислямофобията, на сръбската "небесна" етнополитическа митология, на расистките теории и практики от книгите на граф Гобиньо до кладите на "Ку-клукс-клан" или на собствената си маниакалност.

Свръхценностният хаос от всякакви радикализми

в главите на този тип хора е отдавна установена клинична закономерност. Сам Брейвик признава, че наполовина неговият манифест е съставен от чужди доктрини и текстове: без да е оригинална, ключовата по значение дефиниция на мултикултурализма като "марксизъм в културата" например е заимствана дословно от манифеста на смайващо ерудирания нюйоркски бомбен атентатор Тед Качински.

Там тя означава накратко, че днес "класовата борба" се води не между "работническата класа" и "капитала", а между "феминизма" и "сексизма" с техните производни, както и че всички малцинства са "борещи се класи" в марксисткия смисъл.

Повечето признати от Брейвик живи авторитети изпитват морални неудобства: писателката Гизеле Литман като автор на книгата и на термина "Еврабия" вече се извини публично заради цитатните симпатии към нея. Чаеното парти в САЩ сигурно също чувства дискомфорт поради надеждите на Брейвик (оказал се и поклонник на Путин) да види един ден "културна евроверсия" на тази партия.

Знаменателно обаче сред книгите, които цитира той, е и "Поробеният ум" на нобелиста Чеслав Милош. Тази великолепна книга описва как постепенно комунистическият тоталитаризъм отнема на хората не само свободата и собствеността, но и мисленето, и паметта, и езика – и точно в това робство – благодарение на приспивните песни на интелектуалните авторитети и писателите, корумпирани с привилегии от властта на Новата вяра - се попада без съпротива, някак си приятно и завинаги.

Може да се спори доколко престъплението съвпада със заплашителния възход на различни партии и течения, които стандартно са определяни като "ксенофобски", "расистки", "фундаменталистки", "ултрадесни" и т.н. Макар обаче световната левица да сочи трагедията в Норвегия като акт на "ултрадесен" екстремист, с цялата скръб и почит към жертвите и в очакване за справедливо възмездие на убиеца трябва да кажем: той не е нито десен, нито ляв, защото

никой утопичен колективизъм не е десен

Брейвик не се е появил с оръжие в ръка нито от дясно, нито от ляво, а от гибелния въртоп на смътни и несъвместими идеи. Без съмнения обаче - и от негативната си зависимост спрямо действително изпълнени с омраза думи като следните: "Бялата раса е рак върху кожата на човечеството." Това прозрение завеща починалата неотдавна, а приживе определяна като "противоречива", "ангажирана", "радикална" и "лява" американска интелектуалка Сюзън Зонтаг във възхвалата си за атентата от 11 септември.

Безполезно да се питаме дали все пак някъде срещу текста на Зонтаг ще стои надпис, какъвто например задължително предупреждава читателя, че книга под заглавие "Маршът на титаните: история на бялата раса" съдържа расистки теории и манипулативни внушения.

Освен Андерш Брейвик може да бъде посочен още един, макар и косвен, но несъмнен виновник за зверството, което потресе благоденстващото кралство и света. Този виновник няма човешко име, защото представлява цяла интелектуална формация, наречена "политическа коректност".

Тя изгради своя тоталитарен езиков кодекс сякаш в свят, описан от Оруел, където всякакви обозначения на пол, раса, нация, качества и религия са забранени; тя владее глобални медийни центрове, има влиятелни политически покровители; в академичните кръгове жъне пълен триумф; преди месеци цензорските й ножици неумолимо заскърцаха по страниците на "Хъкълбери Фин".

Тази крайно идеологизирана ултралява парадигма агресивно и безпрекословно гласи: всяка цивилизация, всяка социална утопия, всяка етническа екзотика и всяка човешка "другост" притежават универсални, природни и абсолютни достойнства.

Но само една форма на връзка между половете и поколенията – "традиционното хетеросексуално семейство", само една раса - бялата, само една цивилизация – юдеохристиянската, само една култура – европейската, и само една икономическа система – капитализмът, не могат да имат нищо друго освен пороци и трябва

да се извиняват на всички заради самото си съществуване

Абревиатурата MASHWP стана дамга на позора. Подобно на етикет в нацистки концлагер или в ГУЛАГ тя трябва да обозначава най- противното същество на света: "мъж - англосакс - хетеросексуален - бял - протестант". С присъщия му полемичен размах консервативният историк Пол Джонсън илюстрира парадокса. "Авангардният" артист от двата бряга на Атлантика например днес може да позира надменно пред своята изложба от човешки биологични отпадъци.

Може с всички гарантирани му от "мултикулти" права да издевателства над нечии религиозни чувства, като разпъва в "динамична конструкция" Дева Мария на ръждясал гинекологичен стол. Може свободно да проповядва в интервюта сатанистичните перверзии с деца, животни и трупове, които практикува в дрогирано състояние. Може в транс да гори публично знамето на държавата, в която необезпокоявано живее с всички удобства и където все пак някои купуват "конструкците" му за доста добри пари...

Никой обаче няма правото да нарече същия артист с имената, които заслужава, освен с "политически коректното" "неконвенционален". Никой не може насила да го прати да се порадва на творческите свободи в Куба и Северна Корея, чиито режими възхвалява.

Мултикултурализмът се разбира не като констатация, че съществуват много и различни култури, а като забрана те да бъдат оценявани според морални, естетически и етични критерии. Най-грубо казано, ако някакъв изверг изнасили и убие момиченце, и ако такъв акт съществува например в традиционните жертвоприносителни ритуали на племето нгомбо-мгнонго, ние сме длъжни "коректно" да приемем, че е извършен

"трансфер на етнокултурна другост", а не чудовищно престъпление

Но да оставим изверга; самият философски гуру на левичарската клоунада, наречена "май ‘68", Х. Маркузе възпя маркиз Дьо Сад като неин предтеча и призоваваше бъдещото идеално общество да се изгради върху "многообразната сексуална перверзност"...

Сред "мълчаливото мнозинство" на Запад се изгражда цял манталитет в съпротива срещу ексцесите на мултикултурализма и последиците от неговия очевиден провал са в толкова драматичен проблем като емиграцията. Вероятността за психопатични, екстремистки и терористични реакции на отделни хора от това мнозинство срещу тиранията на "по-равните" нараства.

Все по-незначителни са разликите между класическите лагери, програми и реторики на дясното и лявото, на консервативното, социалдемократическото и либералното. Потопен дълбоко в езиковите канони на политическата коректност, "консенсусът между елитите" лишава огромни маси хора от ясен избор.

Всевъзможни популистки псевдодесни демагози с нарастващ брой избиратели извличат от това двойни стратегически ползи: компрометират дискретно дясното, което им е принципно чуждо, и атакуват кресливо лявото, което остава единствената им алтернатива. Така се затваря безнадеждният кръг.

Част от него очертаха с кръв изстрелите на убиеца от Ютьоя и Осло. От този кръг отлетяха мъченическите души на невинните жертви. В него остават да се гърчат духовете на Европа.

*Авторът е професор по теория на литературата, славист, балканист, бивш посланик на България в Полша, Словакия, Сърбия и Черна гора, международен експерт към ОССЕ