Конфискацията – мисията (не)възможна

Конфискацията – мисията (не)възможна

© Иван Кутузов



България спешно да продължи работата по приемане на това законодателство...", защото "приемането на новия Закон за отнемане на имущество ще бъде важна предпоставка за по-добра защита срещу организираната престъпност и корупцията".


Това бе една от препоръките в юлския доклад на Европейската комисия, огласен две седмици след като парламентът гласува още на първо четене против внесения Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и административни нарушения (ЗОИППДАН). Така проектът, определян като "ключов" в цялостната програма на правителството за реформа в държавата, беше безцеремонно отхвърлен.  


Защо изведнъж депутатите му обърнаха гръб и той стана "неудобен"?




Дали защото някои от тези, които не гласуваха за приемането му, можеха да попаднат в неговия обсег на действие? И съдържащите се в него възможности за отнемане на имущество се оказаха прекалено нестандартни? Въпросите и коментарите могат да продължат, но те вече не са актуални. Важно е какво следва оттук нататък, а отговорът е заключен в самата нужда от приемането на такъв закон, и то точно във вида, в който беше внесен.


Съгласно чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание веднъж отхвърлен, един законопроект може да бъде повторно внесен само след съществени изменения, отразени в мотивите към него, и след изтичането на поне 3 месеца от отхвърлянето му. А летният сезон е удобно време за намирането на конкретни практически решения по създалия се казус.


Една от важните характеристики на комисията, която е натоварена да изпълнява закона, е нейният интегритет -  за да спечели доверието на гражданите, че това няма да е орган, който ще се превърне в инквизитор, отнемащ имущество с неясни цели. Гарантирането на този интегритет минава през два основни момента: съставът на комисията и контролът, който се осъществява върху нея.


Понастоящем тя се състои от петима членове и този брой изглежда неоправдано голям на фона на правомощията им, свързани основно с внасянето на мотивирани искания за налагане на обезпечителни мерки или отнемане в полза на държавата. Самата комисия няма разследващи и правораздавателни функции.


Намаляване на броя на нейните членове в по-висока степен би персонифицирало отговорността им, особено що се отнася до хипотезата за извършени нарушения. Логично би било нейният председател при сформирането на своя екип да направи и предложенията за останалите членове, които след това да бъдат избрани от парламента, респективно назначени от президента. Членовете на комисията трябва да бъдат хора


с безупречна репутация, с безспорни качества и без никакви обвързаности


Ето защо техният избор трябва да минава през достатъчно обективна и прозрачна процедура, така че за всички да бъде ясно кой стои зад всеки един от членовете на комисията, кой го е номинирал, как е била мотивирана номинацията му и с какви намерения влиза влиза в органа. Към сегашния момент тези елементи от избора са неясни и размитата политическа отговорност подлага на съмнение целите и ефективността на  комисията.


Компрометиращ е примерът с двама от нейните членове (назначени миналата година от парламентарната квота), които не се съобразиха с взетото с тяхно участие решение на комисията за поставяне на таван на допълнителното възнаграждение за прослужено време. Логично е при това положение да си зададем въпроса как тези хора ще отговорят на очакванията на обществото, че комисията ще работи за по-ефикасно справяне с корупцията и организираната престъпност, а няма да взима решения съобразно други интереси.


И понеже не знаем чие е предложението за двамата членове на комисията, отговорът отново ще се изгуби зад маската на анонимната колективна отговорност  на парламента. А този парламент многократно доказа неспособността си или нежеланието си да прави качествен избори по отношение на членове, председатели или ръководители на държавни органи и независими институции.


Да припомним неотдавнашния случай с двамата членове на Висшия съдебен съвет, които бяха гласувани въпреки публичните реакции срещу изключително спорната кандидатура поне на единия от тях. Има нещо много сбъркано в самия начина, по който депутатите провеждат тези избори.


Реално процедура няма, отсъстват мотиви за номинирането


на съответните кандидати, предоставяне на достатъчно време за публично обсъждане на техните кандидатури, обстойно изследване и проверка на личностните и професионалните им качества, представяне на техните програми и концепции и действителното им изслушване (отново публично) със задаване на въпроси.


Прозрачността и предвидимостта на процедурата е гаранция, че високите държавни позиции ще бъдат заемани само от най-достойните и подготвените. Затова най-напред е необходима спешна промяна на правилника на НС, която детайлно да уреди процедурата за избор на висши държавни служители по начин, който да не оставя никакво съмнение в техните качества и почтеност.


Българският институт за правни инициативи (БИПИ) заедно с други неправителствени организации неколкократно са призовавали за това и дори са предлагали конкретни текстове за целта, които да бъдат включени в правилника. След повече от 20 години лутане и опити за демокрация е крайно време да се приеме, че нейна основна характеристика са ясните правила и процедури и носенето на


публична отговорност - не колективна, а персонална


за нарушаването им.


Вторият важен момент е контролът върху дейността на комисията, а неговото качество и полезност отново ще зависят от композицията на органа, който ще го осъществява. От фондация "РискМонитор" предлагат тези функции да се изпълняват само от парламента. Напълно възможно е обаче комисията да отправи искане за проверка на определен депутат и така контролиращият да се превърне в контролиран.


Така отново решаващи се оказват условията за ясна политическа отговорност и интегритетът на комисията, както и капацитетът й да се справя с многообразните предизвикателства, без да буди опасения за потенциални конфликти на интереси и неправомерни влияния. Съдбата на закона за отнемането на неправомерно придобитото имущество към момента е неясна.


За разлика от пределно ясната и конкретна препоръка на Еврокомисията: "Приемане на законодателство, даващо възможност за извършването на гражданска конфискация, която не се основава на присъда, и за извършването на ex-officio проверка на имуществото на високопоставени служители, магистрати и политици, и демонстриране на резултати в тази сфера."


А февруари, когато ще излезе т.нар. технически доклад за напредъка в областта на правосъдието и вътрешния ред, е само след пет месеца.


*Авторът е от неправителствената организация "Български институт за правни инициативи"


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK